Свикнала съм да печеля титли, не да съм втора

10.12.2012 | 10:50
по статията работи: Евгени Бърдаров
Антоанета Стефанова, гросмайстор, пред Econ.bg
<p>Антоанета Стефанова</p>

Антоанета Стефанова

Специално за Econ.bg

Антоанета Стефанова е световна шампионка по шах за 2004 г., европейска за 2002 г., настояща шампионка по ускорен шах и сребърна медалистка от Световното първенство в Ханти Мансийск тази година. Родена е на 19 април 1979 г. в София. Занимава се с шах от най-ранна детска възраст. Многократна победителка в детски и юношески първенства. Завършва спортното училище на Локомотив София. По-късно получава и висше икономическо образование. Магистър по финанси. Гросмайстор за жени от 1994 г. и международен гросмайстор при мъжете от 2002 г.

Акценти:

  • Навсякъде по света ме приемат топло
  • Световното първенство не излъчва най-добрия през годината, а най-добре представилия се на конкретния турнир
  • Женските турнири Гран При са моя идея
  • За мен е важно, когато си отидеш вкъщи да можеш с ръка на сърцето да кажеш, че си дал всичко от себе си
  • Изучаването на шах в училище със сигурност ще е полезно на държавата като цяло, защото това повишава интелектуалното ниво на нацията
  • В страната трябва да има повече големи турнири и при жените

Антоанета, поздравления за добрата игра през годината и  сребърния медал на световното.

Антоанета Стефанова:

Много благодаря.

Би ли разказала за детството си, откъде тръгна всичко и как се запали по шахматната игра?

Антоанета Стефанова

Баща ми ме научи да играя шах. Мен и по-голямата ми сестра. И досега има спорове в семейството ми точно на колко години съм била - на 4 или 5 години. Това, което със сигурност може да се каже, е, че много бързо ни увлече тази игра. Започнахме по-професионално да се занимаваме с шах няколко месеца след като се научихме да движим фигурите. Баща ми имаше възможност по няколко часа на ден да се занимава с мен. От книжки най-вече. Той не е шахматист, а художник, но въпреки това и той, както и дядо ми, винаги са били любители на шахматната игра. По това време баща ми изкупуваше всичко от руските книжарници, всякакви списания, защото тогава все още нямаше интернет. След това ни заведоха в клуба на Локомотив, за да видим дали пък наистина сме толкова добри, колкото баща ни си е мислел. Веднага започнахме да печелим. Спомням си, още първия път, когато отидохме в клуба, ме сложиха да играя с момче, което беше няколко години по-голямо от мен, аз спечелих и след това започнахме да ходим по състезания.

Впоследствие лесно ли съчетаваше училище и шах?

Антоанета Стефанова:

Разбира се, първите години беше по-лесно. Както аз, така и сестра ми, знаехме да пишем и да четем още преди да тръгнем на училище. Така че първите две-три години не се отразяваше това, че много често пътувам. В прогимназията вече беше малко по-трудно, но когато човек има желание и родителите му го побутват в правилната посока, няма проблем. Аз винаги съм била добра ученичка с много висок успех.

Къде си завършила?

Антоанета Стефанова:

Имах един много критичен период. Едно Европейско първенство (до 14 години), което мислех, че ще ми е последно, но успях да го спечеля. Тогава и беше изборът ми дали да продължа с шаха и да отида в спортно училище или да отида в Американския колеж, който тогава се откриваше. Но след като спечелих турнира, нещата се решиха от само себе си и отидох в спортното училище на Локомотив София. По-късно получих висше икономическо образование в Смолян и магистратура в Свищов. Така че в момента съм магистър по финанси.

Разкажи ни за Световното първенство. Ти загуби финала. Как се почувства?

Антоанета Стефанова:

Ами, не много добре. Аз съм свикнала да печеля титли, не да съм втора. В първия момент усещането ми беше, че това е най-голямата катастрофа в цялата ми кариера. След това се поуспокоих.

Как те посрещнаха в Ханти Мансийск и на какво ниво беше организацията там?

Антоанета Стефанова:

Организацията беше добра. Все пак Ханти Мансийск натрупа доста голям опит с организирането на шахматни турнири. Там бяха три или четири от мъжките световни купи. Шахматната олимпиада през 2010 г. също беше там. Така че те са ветерани вече в организирането на турнири. Естествено, винаги има какво още да се желае. Например на хотела, в който бяхме, им беше затворен целият фитнес център и близо месец нямахме никаква възможност за физическа подготовка. А и климатът в Сибир не е от най-приятните. На минус 25 градуса нямаш особено възможност за разходки. Иначе ме приеха много добре. И в Елиста, когато спечелих Световното, въпреки че съперничката ми беше рускиня – Екатерина Ковалевска, усещах симпатиите на местните жители. И мога да кажа, че навсякъде винаги са ме приемали топло и никога не съм усещала негативно отношение.

Какво би казала за системата на провеждане на турнира през последните години? (Системата е елиминационна и е известна като „Нокаут”)

Антоанета Стефанова:

Системата при нас е такава вече доста години, ако не се лъжа - отпреди 12 години. Лично аз харесвам тази система и няма как да не я харесвам, при положение, че така съм си спечелила титлата. Но по принцип наистина това е най-трудната система за състезателите, тъй като напрежението е много голямо и всяка една грешка може да ти е последна. Много е натоварваща – финалистите играят цял месец. Все пак това е единствената система, при която човек зависи само от собствените си резултати. А и да не забравяме, че това е и доста атрактивно за публиката.

Има доста коментари за това, че тази система трудно би излъчила обективно най-добрата от вас. Какво би казала в тази връзка?

Антоанета Стефанова:

Аз смятам, че тези полемики са по-скоро при мъжете, където някои  от топиграчите не участват в този формат. При нас, освен Юдит Полгар, която е играла само при мъжете през цялата си кариера, всички останали високоранкирани състезателки участват по тези първенства. Разбира се, тук се изискват малко по-различни качества, отколкото, за да спечелиш нормален турнир. В крайна сметка световното първенство не излъчва най-добрия, а излъчва световния шампион, който е играл най-добре на конкретното първенство.

И все пак, фаворитките отпаднаха съвсем рано.

Антоанета Стефанова:

Да, таке е. Отпаднаха във втори кръг. Но аз винаги съм казвала, че на едно такова състезание има поне 20 участнички, за които не би било изненада, ако успеят да го спечелят. Изобщо, всичко зависи от моментната форма, кой е по-добре подготвен физически и кой има по-здрави нерви.

Очакваше ли да срещнеш Ана Ушенина на финал?

Антоанета Стефанова:

Преди началото на първенството бих казала твърдо не. Но все пак тя е в елита на женския шах вече доста години, опитен състезател е, лидер на украинския национален отбор. Но в течение на турнира и най-вече на полуфинала, бях сигурна, че ще играя с нея на финал.

Преди финала ти имаше един труден мач – с  Мари Себаг. Загуби  първата партия, но успя да се върнеш в мача. Какво ти беше необходимо, за да го постигнеш?

Антоанета Стефанова:

Да, за първи път изобщо при тази система ми се случва да губя първата партия и след това да спечеля мача. Просто успях да се мобилизирам, да се концентрирам, заедно с треньора ми избрахме правилен дебют и вариант, със сложна игра, в която Себаг допусна грешки.

Тя видимо играеше за реми, търсеше повторения и може би това ѝ изигра лоша шега?

Антоанета Стефанова:

Да, определено е така. Тя имаше достатъчно добра игра, но просто не търсеше продължения, защото тук е важно да продължиш и тя прекалено много мислеше как просто да влезе в следващия кръг.

Беше ли натоварен графикът ти тази година, имаше ли много участия?

Антоанета Стефанова:

В последните няколко години, специално в женския шах, има доста нови състезания. Например турнирите Гран при, заради които аз съм много горда, защото това беше моя идея.

Би ли обяснила повече?

Антоанета Стефанова:

Всеки световен шампион влиза в президентския борд на Международната федерация и, когато спечелих Световното, внесох това предложение за Гран при сериите. До този момент нямаше такова нещо. Разбира се, моята идея беше доста по-различна – тази серия турнири да бъде на ускорен шах и с доста по-голям награден фонд.

Така че в календара за годината вече има много неща. Преди години играех почти само в мъжки турнири, а сега не ми остава време за тях. Но за мен годината все още не е приключила. Предстои ми участие в Китай, където се провеждат Световните интелектуални игри. Там ще играем и ускорен шах, и блиц, и блинд (игра на сляпо – без да гледаш шахматната дъска), което въпреки че не е класически шах, е едно доста интересно и оспорвано състезание.

Как се справяш ти при блинда?

Антоанета Стефанова:

Засега недобре, защото моето първо състезание беше миналата година на същия турнир (Световните интелектуални игри – Китай) и всъщност тогава видях колко е трудно. Докато говорехме с другите състезателки, стана ясно, че има значение и това кой как е свикнал да си представя шаха в главата си – дали с дървените фигури, както аз правя, или с компютърна диаграма, както новото поколение, които работят и тренират изцяло с компютър. Трудно е, а и понякога, когато се налага да играеш повече от една-две партии на ден, започваш да се объркваш и да си представяш елементи и от предишните позиции, а не от партията, която играеш в момента.

Тази година беше и  шахматната олимпиада. Доволна ли си от резултата ви и играта на отбора като цяло? (Шахматната олимпиада е състезание между отбори по 5 състезателки – 4 основни плюс 1 резерва.)

Да, може да се каже. Има още какво да се желае, има накъде са се развиваме, но на тази олимпиада определено играхме много по-добре. Маргарита Войска специално игра фантастично. На финала имахме лош жребий – в последния кръг играхме срещу отбора на Китай, докато при сходна ситуация на миналата олимпиада играхме с по-слаб отбор. В резултат загубихме и дори излязохме от десетката, но мисля, че тази година играхме по-силно. Но така е на олимпиадите, винаги последните 2-3 кръга решават крайното класиране.

Ти беше лидер на отбора. Как се чувстваш в тази роля?

Антоанета Стефанова:

Аз съм свикнала да съм лидер на отборите, в които играя – освен в българския национален отбор, съм играла и във вътрешните първенства на доста държави. Ставала съм 4-5 пъти шампион на Русия с два различни отбора, като и на двата съм била лидер. Във Франция съм била много пъти шампион. Така че мога да кажа, че съм свикнала и допълнителната отговорност не ми тежи по никакъв начин. Мисля, че и съотборничките ми смятат, че се справям добре.

Какви качества е необходимо да притежаваш, за да можеш да се справяш с тези отговорности?

Антоанета Стефанова:

Най-важна е психиката, настроението и нагласата, която ще създадеш, способността да окуражаваш другите в трудните моменти, защото всяко едно състезание си има и веселите моменти, но и трудните такива. Трябва да можеш да извличаш максимума и от себе си, и от отбора. И все пак не винаги се получават най-добри резултати, но за мен е важно, когато си отидеш вкъщи, да можеш, с ръка на сърцето, да кажеш, че си дал всичко от себе си.

Говориш за многото състезания по света. Къде се нареждаме ние по този показател и трябва ли да се промени нещо, за да се правят силни турнири и в страната?

Антоанета Стефанова:

Точно на това и аз бих искала да обърна внимание. Защото през последните няколко години се правят доста повече неща, но в мъжкия шах – турнирите  на Мтел, мачовете на Топалов с Гата Камски и с Ананд. Надявам се в близкото бъдеще да се организира нещо и в женския шах, тъй като ние имаме традициите, състезателите, но в последните години не се организира нищо за жени на високо ниво. На мен ми се иска да видя някой от турнирите на Гран при, или някой друг силен кръгов турнир, или някой мач. Смятам, че ще бъде интересно за българската публика да види един такъв турнир на живо. Надявам се, че Силвио Данаилов, като президент и на Българската федерация по шах, и на Европейската федерация, ще обърне внимание и на жените, така както го е правил досега в мъжкия шах.

Напоследък все по-често се говори за ползотворното влияние на шаха върху децата, занимаващи се с тази игра. И то разбира се съвсем непрофесионално. Много училища в много държави го въведоха като предмет, който се изучава. Смята се, че тези, които играят шах, могат по-правилно и по-бързо да взимат решения, касаещи ситуации и дейности от най-различен и свободен характер. Какво би казала ти?

Антоанета Стефанова:

Да, така е. Аз съм чела всякакви изследвания. Едно от тези, които си спомням, беше, че децата до 12-годишна възраст, които се занимават с шах, повишили резултатите си по другите предмети с близо 60-70%. Така че ясно е, че изучаването на шах в училище със сигурност ще е полезно на държавата като цяло, защото това повишава интелектуалното ниво на нацията. В тази връзка искам да спомена за амбицията на Кирсан Илюмжинов (президент на световната федерация по шах – FIDE), който каза, че иска до другата година 1 млрд. хора навсякъде по света да играят шах активно. И това включва тези проекти за шах в училище, защото, доколкото разбрах, това вече е прието и в Индия, която знаете с какво огромно население разполага.

Какво ти предстои оттук нататък? Освен участието на Световните интелектуални игри?

Антоанета Стефанова:

Ами определено има предизвикателства. Лошото е, че световните първенства са на две години и ще трябва да почакам малко. Иначе аз имам и един друг проект. Имам идея да направя нещо като школа или фондация, която да се занимава с най-талантливите момичета от съвсем малки до националния отбор за жени и да им осигуря една постоянна работа с треньор, и изобщо всичко да бъде по-организирано. Защото имаме много талантливи момичета, които се представят доста добре на световни и европейски първенства до 8, до 10, до 12 години и е много жалко, когато едни такива таланти не се развиват. А наистина са малко държавите, които имат такива способни деца. Не знам кога точно ще се случи това, може да е след няколко години, може да е и следващата, но със сигурност ще се случи.

Ети, благодаря ти за това интервю. Имаш искрените ни пожелания от мен  и от целия ни екип да продължаваш  да покоряваш нови върхове!


Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!


Оцени статията:
5.00/6
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
РАЙС ЕООД Търговия и сервиз на офис техника.
Бул Одит ООД Дружество за счетоводни консултации и одит.
Кооперативна охранителна фирма ООД КОФ ООД е специализирано дружество за комплексна охрана.
Резултати | Архив
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Зимна приказка
Старият вампир извежда малкото вампирче за първото му среднощно пиршество. Набелязват жертва, малкото забива зъби и започва да смуче кръв, по едно време се спира и пита баща си: - Тате, до последна...
На този ден 14.09   1752 г. – Британската империя приема Григориански календар и пропуска 11 дни (предишният ден е 2 септември). 1812 г. – Наполеонови войни: Седем дни след...