Специално за ECON.BG

- Г-н Димитров, какво представлява Системата за брутен сетълмент в реално време?

Явор Димитров:

- Системата за брутен сетълмент - RINGS (Real-time INterbank Gross-settlement System) е ядрото на платежната система в страната. С нейното въвеждане се променя архитектурата на платежната система в България. Такива системи за брутен сетълмент има във всички държави, които са членове на ЕС. През нея се извършват системно важни плащания, които са от значение за платежния процес и в страната, като цяло. Това са плащания между търговските банки, когато са за тяхна сметка, плащания по сделки с ДЦК, плащания на над 100 хиляди лева, които вече задължително трябва да се изпълняват през тази система, независимо дали са на клиент или банкови, както и заявките за сетълмент, които се подават от системните оператори. Заявките за сетълмент представляват позиция на търговските банки към системата. Това означава, че в зависимост от това дали една търговска банка е приела или е издала повече преводи, тя получава средства или от сметката й се отнемат средства. Заявките се формират, като системните оператори - Банксервиз, БОРИКА, Централен депозитар, натрупват при себе си малките плащания, които обработват и в определен момент подават тези позиции към сметките за сетълмент на търговските банки в БНБ, съответно плюс или минус за всяка една банка, която участва в разплащанията.

В системата RINGS се съдържат и сметките на търговските банки – т.нар. "сметки за сетълмент". Всъщност, в Системата за брутен сетълмент се намират "свободните пари", които търговските банки имат и които държат в БНБ. Именно затова Системата за брутен сетълмент е ядрото на платежната система.

- Ще наложи ли новата система промени във функционирането на останалите звена от Националната платежна система?

Явор Димитров:

- Въвеждането на такъв тип система, като Системата за брутен сетълмент не е самоцел, само Централната банка да може да наблюдава по-добре или само процесът на плащане да стане по-сигурен. Въвеждането на такива системи показва, и това е станало в редица от банките в България, че електронизацията на плащането се увеличава многократно. Бързината, с която се получава информация дали едно плащане е минало или не, дава редица преимущества, както на банките, така и на клиентите. Ако клиентът има електронно банкиране, може да разбере веднага дали по сметката му са постъпили средства или не. Когато имаме една система, която може бързо да преведе средствата и друга система, с която клиентът може бързо да разпознае дали ги е получил, оборотът на парите многократно се увеличава. Това е положително за целия икономически процес. Въвеждането на RINGS води и до промяна в системите и организацията на работа във всички други участници в националната платежна  система. Има промени в Централния депозитар – вместо за три дни, както беше досега, сделките стават за два дни. Процесът на обработване на плащанията при операторите досега ставаше нощно време и затова, контрагентът виждаше изпратения превод едва на следващия ден. Това увеличава несигурността в целия стопански живот. При Системата за брутен сетълмент всички плащания, които са извършени в определен ден до даден час минават същия ден и хората могат да ги видят по сметките си. Ускоряването на цикъла води до по-ефективно управление на средствата, независимо дали за отделен клиент на банката или за самата банка.

- Въвеждането на RINGS изискване ли е от страна на ЕС? Съвместима ли е тази система със системата на Европейската централна банка?

Явор Димитров:

- Да, системата е задължително изискване на ЕС. Такъв тип системи представляват магистралата, по която се движат финансите в различните държави на ЕС. Там има една интегрирана система, която се нарича TARGET и която работи по определени правила. Нашата система използва същите механизми на работа, като на останалите централни банки. Системата за брутен сетълмент използва изцяло SWIFT стандартите и SWIFT мрежата за разплащанията в страната. Това означава, че плащанията в страната са абсолютно уеднаквени, като формат с тези, които се използват в цяла Европа. Нашата система е една от най-модерните в Европа, като начин на функциониране и възможности. Тя дава достъп за наблюдение на системата, всички банки имат т.нар. "станции за мониторинг", през които могат да наблюдават в реално време всичко, което постъпва по техните сметки и всичко, което плащат. Като дизайн и организация българската система е доста добра.

- Имате ли някакви притеснения във връзка със стартирането на системата?

Явор Димитров:

- Като всяко ново нещо, което тръгва и не е правено досега имахме известни притеснения. Надявам се до една седмица всички те да отпаднат. Системата не е нещо застинало. Има правила, които могат да се променят с течение на практиката. Това е един процес на развитие.

- Какво ще се промени от гладна точка на клиентите на банките?

Явор Димитров:

- Освен ползата от бързата информация, се променя времето, в което клиентите трябва да правят преводите си. Добре е преводите да се правят по-рано сутрин. И БНБ, и БИСЕРА, са въвели почасови тарифи, което означава, че колкото по-късно бъде наредено едно плащане в системата, толкова по-скъпо е то. Идеята е да може да се използва равномерно целия банков ден, а не да се натрупват плащания. В противен случай ще се наложат изчаквания и на практика ще се обезсмисли реалното време на действие на системата. Идеята е парите да се пуснат по-рано, да стигнат да друг клиент, той да направи нещо с тях и по този начин едни пари да бъдат завъртяни няколко пъти.

- Въвеждането на такъв тип система, като Системата за брутен сетълмент не е самоцел, само Централната банка да може да наблюдава по-добре или само процесът на плащане да стане по-сигурен. Въвеждането на такива системи показва, и това е станало в редица от банките в България, че електронизацията на плащането се увеличава многократно. Бързината, с която се получава информация дали едно плащане е минало или не, дава редица преимущества, както на банките, така и на клиентите. Ако клиентът има електронно банкиране, може да разбере веднага дали по сметката му са постъпили средства или не. Когато имаме една система, която може бързо да преведе средствата и друга система, с която клиентът може бързо да разпознае дали ги е получил, оборотът на парите многократно се увеличава. Това е положително за целия икономически процес. Въвеждането на RINGS води и до промяна в системите и организацията на работа във всички други участници в националната платежна  система. Има промени в Централния депозитар – вместо за три дни, както беше досега, сделките стават за два дни. Процесът на обработване на плащанията при операторите досега ставаше нощно време и затова, контрагентът виждаше изпратения превод едва на следващия ден. Това увеличава несигурността в целия стопански живот. При Системата за брутен сетълмент всички плащания, които са извършени в определен ден до даден час минават същия ден и хората могат да ги видят по сметките си. Ускоряването на цикъла води до по-ефективно управление на средствата, независимо дали за отделен клиент на банката или за самата банка.

- Въвеждането на RINGS изискване ли е от страна на ЕС? Съвместима ли е тази система със системата на Европейската централна банка?

Явор Димитров:

- Да, системата е задължително изискване на ЕС. Такъв тип системи представляват магистралата, по която се движат финансите в различните държави на ЕС. Там има една интегрирана система, която се нарича TARGET и която работи по определени правила. Нашата система използва същите механизми на работа, като на останалите централни банки. Системата за брутен сетълмент използва изцяло SWIFT стандартите и SWIFT мрежата за разплащанията в страната. Това означава, че плащанията в страната са абсолютно уеднаквени, като формат с тези, които се използват в цяла Европа. Нашата система е една от най-модерните в Европа, като начин на функциониране и възможности. Тя дава достъп за наблюдение на системата, всички банки имат т.нар. "станции за мониторинг", през които могат да наблюдават в реално време всичко, което постъпва по техните сметки и всичко, което плащат. Като дизайн и организация българската система е доста добра.

- Имате ли някакви притеснения във връзка със стартирането на системата?

Явор Димитров:

- Като всяко ново нещо, което тръгва и не е правено досега имахме известни притеснения. Надявам се до една седмица всички те да отпаднат. Системата не е нещо застинало. Има правила, които могат да се променят с течение на практиката. Това е един процес на развитие.

- Какво ще се промени от гладна точка на клиентите на банките?

Явор Димитров:

- Освен ползата от бързата информация, се променя времето, в което клиентите трябва да правят преводите си. Добре е преводите да се правят по-рано сутрин. И БНБ, и БИСЕРА, са въвели почасови тарифи, което означава, че колкото по-късно бъде наредено едно плащане в системата, толкова по-скъпо е то. Идеята е да може да се използва равномерно целия банков ден, а не да се натрупват плащания. В противен случай ще се наложат изчаквания и на практика ще се обезсмисли реалното време на действие на системата. Идеята е парите да се пуснат по-рано, да стигнат да друг клиент, той да направи нещо с тях и по този начин едни пари да бъдат завъртяни няколко пъти.