Г-н Кирков, миналата седмица министерският съвет отложи приемането на анекс към приватизационния договор на Union Miniere за покупката на МДК-Пирдоп. Кои са аспектите на договора, които предлагате да бъдат променени?
Union Miniere /UM/ закупи 56% от акциите на МДК за 80 млн. USD. Допълнителният ангажимент на UM е за инвестиционна програма от 220 млн. USD с позволена девиация от плюс минус 15%. От тази инвестиция 60 млн. USD са предназначени за строителството на нова рафинерия с капацитет 120 хил. т годишно. Сега съществуващата рафинерия е с капацитет 35-36 хил. т. Преди години максималното й производство е достигало 56 хил. т, но поради изхабяване на оборудването пада под 30 хил. т.
Комплексността на тази голяма сделка доведе до забавянето, защото успоредно с нея течеше процес на възстановяване на собствеността върху земята. Икономическата причина за закъснението е ниската възвръщаемост на инвестицията в нова рафинерия. През последните години ние реално не изпълняваме инвестиционната програма, както е заложено в приватизационния договор, за което е възможно да започнем плащането на сериозни неустойки. Това са причините, които ни върнаха на масата на преговорите. В промяната на инвестиционната програма няма нищо притеснително.
На какво се дължи необходимостта от промяна на договора?
През 1997 г. тарифата за преработка на мед в МДК по груби изчисления е около 100 USD на тон концентрат. Цената на медта беше около 3000 USD на тон. През периода 1997-1998 г. се наблюдава срив на световния пазар на мед. Тарифата падна до 50-60 USD на тон концентрат, имайки предвид, че приходите на комбината са предимно от преработката. Цената на тон мед падна до 1300 USD/т, повлияна, разбира се, и от други фактори. През 2000-2001 г. тарифата за преработка на тон концентрат до плоча анодна мед се покачи до 65-75 USD. Чрез електролиза анодната мед се преработва до катодна. Цената на тон катодна мед днес е 1600 USD, като по-рано през годината дори достигна 1800 USD/т. Ето тук е разликата с първоначалните разчети в инвестиционната програма, които бяха при цена от 3000 USD/т.
В региона на Югоизточна Европа и Турция има 50% свободен капацитет на мощностите. Това води до следния фактор: една рафинерия от 120 хил. т вече струва 89 млн. USD или повече от първоначално предвидената инвестиция. Пускането в експлоатация на нови мощности при тази цена довежда до възвръщаемост от 3% за следващите 20 г. Никой не би си вложил парите в банка при такава възвръщаемост, така че това наистина не е икономически обоснована инвестиция. При първоначалния договор производството на анодна мед е в размер на 185 хил. т. Едно предприятие от този тип, за да стане икономически перспективно наравно с най-конкурентните производители в световен мащаб, е необходимо да има производство с капацитет поне 200 хил. т. Поради затишието на регионалния пазар Юнион Миниер-Пирдоп е допълнително поставен в неблагоприятна ситуация от логистична гледна точка. При избора на инвеститора за покупката на МДК решението зависеше от строителството на нова рафинерия. UM не се отказва от изграждането й, но моментът не е подходящ. Стремежът ни е да отворим нови мощности, които дори ще произвеждат продукти с по-голяма добавена стойност като медни пръти и други изделия. Така че нещата се балансират.
В България преди 10 или 15 г. работеха три големи предприятия за преработка на катодна мед. Ние също сме акционери в едно от другите две, като притежаваме 10% от акциите на София мед или бившето КОЦМ. Модернизирането на старата рафинерия за увеличаване на производството й от 36 хил. т до 47 хил. т не се брои за направена инвестиция по приватизационния договор поради факта, че е извън него. В самия договор за приватизацията на МДК-Пирдоп беше заложена продажбата на 56% от капитала, но ние разбрахме, че с толкова акции трудно се управлява в България. Затова купихме още 40% от капитала за около 22 млн. USD и достигнахме горе-долу 96%. UM придоби и 10% от капитала на София мед срещу 2 млн. USD, а също така притежава и 33% от Ойлтанкинг-Варна. Това са сериозни вложения извън инвестиционната програма.
На какво ще заложи UM в България, за да издържи на конкуренцията и световната криза?
Като цяло производството на мед търпи криза. В Европа се чувства тенденцията към намаляване на разходите и себестойността. Стратегията на UM в България е ясна - каквото и да правим, трябва да намалим себестойността на продукцията и все повече добавена стойност трябва да идва от мощностите в страната. Ние трябва да намерим най-добрата формула на управление в България, като самите процеси на либерализация в логистиката и енергетиката водят до много неясни фактори. Например, ако електричеството в България поскъпне с един цент, нашите разходи ще се увеличат с 10-12 млн. USD годишно. Ние искаме да инвестираме така, че да достигнем възвръщаемост от 12%. В момента тя е между 0 и 3%, но това сега зависи от пазарната конюнктура. Никой не очакваше тези цени в момента при приватизацията на МДК. Те станаха причина за започване на процес на консолидация на производството на мед в световен мащаб.
Голямото предизвикателство е, че ние реално вършим две дейности. Първо, изпълняваме инвестиционен проект в значими размери, като след завършването му UM ще е инвестирал в България над 350 млн. USD, което го прави един от най-големите инвеститори. От друга страна, стремим се да запазим нашето производство на 100% натовареност на мощностите, защото всеки ден, когато предприятието не работи, трупаме сериозни загуби.
/Предоставено от BEF News Desk/
В България преди 10 или 15 г. работеха три големи предприятия за преработка на катодна мед. Ние също сме акционери в едно от другите две, като притежаваме 10% от акциите на София мед или бившето КОЦМ. Модернизирането на старата рафинерия за увеличаване на производството й от 36 хил. т до 47 хил. т не се брои за направена инвестиция по приватизационния договор поради факта, че е извън него. В самия договор за приватизацията на МДК-Пирдоп беше заложена продажбата на 56% от капитала, но ние разбрахме, че с толкова акции трудно се управлява в България. Затова купихме още 40% от капитала за около 22 млн. USD и достигнахме горе-долу 96%. UM придоби и 10% от капитала на София мед срещу 2 млн. USD, а също така притежава и 33% от Ойлтанкинг-Варна. Това са сериозни вложения извън инвестиционната програма.
На какво ще заложи UM в България, за да издържи на конкуренцията и световната криза?
Като цяло производството на мед търпи криза. В Европа се чувства тенденцията към намаляване на разходите и себестойността. Стратегията на UM в България е ясна - каквото и да правим, трябва да намалим себестойността на продукцията и все повече добавена стойност трябва да идва от мощностите в страната. Ние трябва да намерим най-добрата формула на управление в България, като самите процеси на либерализация в логистиката и енергетиката водят до много неясни фактори. Например, ако електричеството в България поскъпне с един цент, нашите разходи ще се увеличат с 10-12 млн. USD годишно. Ние искаме да инвестираме така, че да достигнем възвръщаемост от 12%. В момента тя е между 0 и 3%, но това сега зависи от пазарната конюнктура. Никой не очакваше тези цени в момента при приватизацията на МДК. Те станаха причина за започване на процес на консолидация на производството на мед в световен мащаб.
Голямото предизвикателство е, че ние реално вършим две дейности. Първо, изпълняваме инвестиционен проект в значими размери, като след завършването му UM ще е инвестирал в България над 350 млн. USD, което го прави един от най-големите инвеститори. От друга страна, стремим се да запазим нашето производство на 100% натовареност на мощностите, защото всеки ден, когато предприятието не работи, трупаме сериозни загуби.
/Предоставено от BEF News Desk/
