Специално за Екон
Г-жо Чамова, какви са добрите и какви - лошите практики по въвеждането на системата за анализ на риска и контрол на критичните точки (HACCP) в месопреработвателния бранш?
Светла Чамова:
Добрите производствени практики са въведени във всички предприятия още през 2002 г. Що се отнася до системата HACCP, по закон тя трябваше да бъде въведена до края на 2006 година. Изискването в Закона за храните е тя да е изработена в писмен вид. Самото прилагане на системата започва от 01.01.2007 година. За да може обаче да имаш действаща, работеща система, трябва да имаш добри производствени практики и да ги попълваш редовно. Да имаш предприятие, оборудване и хора - това е основата на една къща. За да можеш да въведеш системите за самоконтрол в предприятието, трябва да имаш добри практики, които да водиш перфектно. Това са стените на къщата, а системата HACCP се явява покривчето. Когато има нещо, което добрите практики не са успели да хванат и да контролират, има процедури по HACCP, с които се избягва вероятността от замърсяване на продуктите.
Колко от фирмите в сектора вече са въвели системата и работят по нея?
Светла Чамова:
Мога да кажа, че до края на 2005 г. всички предприятия с индустриален капацитет имаха изработени HACCP-планове и през цялата 2006 година въвеждаха системата. А всички малки предприятия разполагат със системата, разработена в писмен вид. Прилагането е нещо, което ще стане с времето.
Какъв е ориентировъчният им брой?
Светла Чамова:
Абсолютно всички са направили това. Предприятията са задължени по закон да я имат след 01.01.2007 година.
Има ли санкционирани и затворени фирми заради невъвеждането на системата?
Светла Чамова:
Няма как да има, тъй като проверките за въвеждането на системата започнаха след 01.01.2007 година. Все още не са проверени всички предприятия. Освен това, не може да бъде затворено предприятие за това, че няма някаква процедура. Това са малки проблеми, за които контролният орган, минавайки на проверка и установявайки, че нещо липсва, трябва да направи предписание и да даде един разумен срок – 2-3 месеца, за отстраняването на проблема.
Какви са проблемите, с които се сблъскват предприятията при въвеждането на системата за контрол на качеството?
Светла Чамова:
Обикновено проблемите са предизвикани от подценяването на работата по въвеждането на системите. Тези системи изискват страшно много писане. Фирмите все още имат проблем с това, че един човек трябва да се занимава само с това. Мога да кажа, че няма да стане с магическа пръчка. Трябва да минат месеци, за да бъдат убедени напълно и собствениците, че е необходимо някой във фирмата да се занимава с огромното писане.
Каква е помощта, която фирмите получават от държавата и от консултантските фирми по въвеждането на системата?
Светла Чамова:
От държавата получихме еднократна помощ за въвеждането на системата. Тя беше отпусната преди две години. През 2004 година имаше остатъчни средства в бюджета и тогавашната министърка на икономиката каза, че ще даде пари, тъй като предприятията от месната индустрия трябваше да въведат тази система през 2005 година. Бяха отпуснати 1 млн лв. общо. Всяка една фирма можеше да се възползва от 10 000 лв. от държавата и 10 000 лв. собствени средства, за да въведе системата. Това беше наистина помощ. Мога да кажа, че това е единствената помощ, която нашата индустрия е получавала въобще. Не става въпрос за европейските фондове. Това беше една протегната ръка в точния момент.
А от консултантските фирми?
Светла Чамова:
Сега има най-различни консултантски фирми. Не искам да споменавам какви са...Има и добри, и не толкова добри. Нашата асоциация също има консултантска фирма. Не е хубаво да говори човек срещу тях. Мога да кажа все пак, че има и много добри консултантски фирми.
Може ли да се разчита на тяхното съдействие, за да бъде въведена системата?
Светла Чамова:
Да, разбира се. По-малките предприятия нямат специални екипи, които да са в състояние да направят анализа на риска, да определят контролните точки. Общо взето, малко са фирмите, които могат да се справят изцяло сами с изработването на системата. Поне за първите 2-3 плана би било добре да ползват консултантски фирми. След това обаче би трябвало самият екип на фирмата да може да направи останалите планове. Като се каже "HACCP-план", човек си мисли, че става въпрос за един план. Но всъщност всяка група продукти има отделен HACCP-план, което ще рече, че в едно предприятие може да има и 10 и 12 такива плана. Хубаво би било, ако фирмата има възможност да направи един-два от тях с консултантска фирма, за да може екипът й да разбере много добре какво трябва да прави и оттам нататък е редно сама да прави останалите планове.
HACCP-системата е отворена. Тя непрекъснато се променя. Ако даден технологичен етап при производството на някой продукт се промени, това трябва да се отрази и в схемата, и в анализа, и да се види дали не е критична контролна точка. Така че екипите на място, в самите фирми, трябва да са много добре обучени, за да отреагират и да могат сами да правят всичко.
Как се гарантира безопасността в производствения процес?
Светла Чамова:
С официалния контрол, със системите за самоконтрол, с какъвто и да е вид контрол, рисковете при безопасността на храните може да се сведат до минимални стойности, но никога безопасността не може да бъде 100% обезпечена. Знаете много добре какво се случи преди години с диоксиновата криза...Човек никога не може да предположи какво може да се случи. Така че въвеждането на системите за самоконтрол намалява вероятността от поява на опасност и елиминира до някакви управляеми граници рисковете при безопасността.
Какви глоби се налагат при нарушения?
Светла Чамова:
Глобите са записани в Закона за ветеринарно-медицинската дейност и в Закона за храните. По принцип глобите са огромни. До началото на годината ние бяхме подложени на пълен контрол. Така че не може да се каже, че предприятията са отговаряли на 100% за това, което произвеждат. След като предприятието е плащало за постоянен контрол, след като е имало официален контрол, който е издавал документ, че продуктът на предприятието е безвреден и безопасен, значи отговорността е била обща.
Успяват ли да се справят с работата си органите, които провеждат контрола?
Светла Чамова:
Трудно им е. Трудно им, е защото те трябва да променят мисленето си преди предприятията. Предприятията и собствениците на предприятията са по-модерно мислещи хора. Фактът, че те са се заели с това да бъдат собственици, да вървят напред, е показателен. Те са изучили много добре нещата, които е необходимо да правят в предприятията си. За контролния орган е много трудно да се пренастрои и да се дистанцира от пълния контрол, който упражняваше доскоро, влизайки като цар в едно предприятие. Лесно беше да кажат: "Въведете системите за самоконтрол", защото според европейските документи, след като системите за самоконтрол са въведени и те функционират добре, органът не може да извършва контрол в това предприятие. Предприятието е на самоконтрол. Парите, които са дадени за въвеждане на системите за самоконтрол, се проверяват от контролните органи. Те имат право да санкционират фирмите, ако те не спазват тези изисквания. Но в бъдеще ние ще поставяме върху продуктите си идентификационна маркировка, както е в Европа. Това ще рече, че собственикът на предприятието носи пълната отговорност за произведената в предприятието продукция. Нещата трябва да се разграничат много ясно. Здравната маркировка или маркировката на официалния контрол ще се поставя само в кланиците. Много е важно суровината, която ще влезе в преработвателната промишленост, да е абсолютно безвредна
Официалният контрол остава до изхода на кланицата. Оттам нататък в процеса на преработка на месото отговаря собственикът на предприятието. Той носи пълната отговорност за това, което произвежда. Това е причината, поради която фирмите на Запад се страхуват да не произведат лоши продукти – от това страда имиджът им. А пострада ли имиджът на фирмата, никой няма да купува от нея. Така че собственикът е заинтересован много повече от контролния орган продукцията, излизаща от неговото предприятие, да е в добър вид.
