Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
Господин Плевнелиев, има ли опасност инвеститорският интерес към търговските площи да затихне и дали комплексите, които ще излязат на пазара, ще изчерпят търсенето?
Росен Плевнелиев:
Този пазар едва сега се събужда и големите инвестиции в търговски центрове и сгради тепърва предстоят. Лично аз предполагам, че в следващите 3-4 години в София ще се изградят поне десетина големи
търговски комплекса. В момента се строят два - Mall of Sofia и търговският център на бул. Арсеналски. В проект е изграждането на Търговския парк в Младост 4. Със сигурност ще се построи и един на
Цариградско шосе в зоната около летище София. В момента се разработва проект за него. Поне още 6 големи търговски обекта ще се реализират на територията на столицата. Ако сравните Будапеща, където
има 18 големи търговски комплекса, или Прага, където са около двайсетина, е логично инвестициите в този сегмент на пазара да нарастват. Освен тях предстои да се изградят и най-различни като
концепция търговски сгради и обекти.
Магазините от типа близо до хората, като Елемаг, 345 и Фамилия, са малките квартални магазини, които имат много премерена търговска политика за обема стоки, който предлагат, но се развиват много
успешно. Няколко такива западноевропейски вериги вече обявиха намеренията си да стъпят на нашия пазар. Те не се конкурират с Билла, Метро или ХИТ, а напротив - допълват пазара.
Според инвестициите отново ли ще се съсредоточат в софия и големите градове?
Росен Плевнелиев:
Зависи от концепцията на инвеститора. Билла примерно не инвестира в град с население под 100 хиляди. При веригата Метро говорим за още по-големи центрове. Те гледат на нещата регионално, а не локално. Но има вериги с друга концепция, които строят търговски обекти, за да обслужат и 1000 жители в едно населено място. И те ще дойдат в България, и то не само в по-малките градове, но и в селата.
Как изчерпването на парцелите в София, за което усилено се говори в последно време, се съчетава с прогнозите за развитието на търговските центрове?
Росен Плевнелиев:
София тепърва ще се разширява и ще излиза извън централната част, "Иван Вазов" и Лозенец. Изобщо не е вярно, че парцелите са се свършили, по-скоро в момента цари една еуфория - да купим колкото се може по-бързо и на всяка цена. Всеки, който е решил да инвестира у нас, успява да намери и парцела. Проблемът е във всичко останало - дали този парцел ще е на подходящото място, дали ще има търсене и ще отговори на покупателната възможност на хората. Истината е, че след една-две години цените им ще започнат да се стабилизират и да се понижават. Защото в София сега се търгуват на 100 EUR, а във Варшава, Будапеща и Прага се търгуват до 50 EUR. Според мен тази спекулативно задвижена еуфория ще се сблъска с инвеститорите, които просто ще се откажат да купуват. В някои случаи се сблъсквам с напълно ирационално мислене от страна на някои чужди инвеститори, които стъпват на пазара у нас. Според мен те не се замислят за насищането на пазара и имам чувството, че ги води по-скоро желанието им да влязат силно на чуждия пазар. Предстои да се открият нови пазарни ниши, нови вериги да влязат на пазара и да се обособят нови местоположения. Ние създаваме едно такова ново местоположение, наречено София парк, в което ще има такива търговски обекти, търсещи близостта с клиентите.
На мегакомплексите ли принадлежи бъдещото развитие?
Росен Плевнелиев:
Ние предлагаме само един модел и хората, които го възприемат, ще се чувстват добре, но не можем да го наложим на всички. Тези, които искат да живеят в Лозенец или край Докторската градина, нямат причина да напуснат жилището си, освен ако съзнателно не преценят, че търсят нещо съвсем ново.
Ще успеят ли инвеститорите в големите търговски обекти да си върнат парите?
Росен Плевнелиев:
Въпросът е не дали ще ги върнат или не, а за колко време. При тази ниска себестойност на строителството възвръщаемостта не стои на дневен ред, а дали имате точното местоположение, точният модел и ясна концепция. От тази гледна точка е важно един бизнесплан да се изпълни, а това не става, ако изградите 300 магазина, при положение че пазарът може да поеме 100. Важно е кой е инвеститорът и какъв е неговият хоризонт.
