Специално за Econ.bg

Г-н Карадочев, научиха ли се българските външнотърговски фирми да застраховат плащанията по сделки за износ или продажба в България?

Дочо Карадочев:

През последните три години дейността на Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) нарасна над десет пъти, като обемът на застрахованите доставки се увеличи от 28 млн. през 2003 г. на над 300 млн. към настоящия момент. Причините това да се случи от една страна са активизирането и реструктурирането на дейността на агенцията и от друга страна - подкрепата на държавата в лицето на правителството на България. Заедно с това, безспорно за този ръст допринесе и осъзнаването на необходимостта от експортно застраховане на финансовия риск от страна на нашите компании.

Нарастването показва, че експортното застраховане е вече осъзната необходимост, въпреки че все още българските компании не оценяват достатъчно финансовия риск, т.е рискът от ликвидни кризи и фалити на техни партньори в други страни, така че има още какво да се желае.

Кои са другите рискове пред българските износители?

Дочо Карадочев:

Основните рискове, които ние покриваме, са финансовият риск и рискът от неплащане от партньорите на нашите клиенти. Двете основни категории рискове са политическият и търговският риск. Политическият риск е този, който е свързан с конкретните условия в страната на купувача – възможностите за обявяване на мораториум, смяна на валутния режим, неконвертируемост на валутата, както и конфискация, национализация и бунтове и т.н. Нашите клиенти се интересуват основно от търговските рискове. Това са рискове, свързани от една страна с обявяването на несъстоятелност и ликвидация на чуждестранни контрагенти и партньори, а от друга страна - със забавяне на плащанията поради причини, независещи от условията на договора.

Какви са възможностите пред малките и средните предприятия за експортно застраховане и финансиране?

Дочо Карадочев:

Основната част от участниците на нашия пазар са малки и средни фирми. Дори еднократно неплащане към тези фирми води до сътресение на финансовото им състояние. Ето защо използването на механизмите на експортното застраховане е от съществено значение за избягване на подобни рискове. С покриване на риска от неплащане и на финансовите рискове чрез експортно застраховане, малките и средните предприятия си осигуряват предоставянето на условия за отсрочено плащане на партньора, с което стават по-конкурентоспособни.

Много важна за малките и средните предприятия е възможността за финансиране, която нашата полица осигурява, т.е възможността за залагане на полицата пред банките и финансиращите институции. Чрез нея нашият клиент, след извършване на износа, веднага получава средства, което е от съществено значение за ликвидността на компаниите.

Икономическата и финансовата информация, която ние даваме на клиентите за състоянието на техните контрагенти и партньори, също е много важна.

С кои държави е най-големият по обем поток на външнотърговски сделки. В кои държави е най-рисковано за българските фирми да изнасят продукцията си?

Дочо Карадочев:

В структурата на българския износ около 55% заема експортът към Европейския съюз, а около 24 % -  към съседните балкански държави. Нашето портфолио логично следва износа - най-голям процент на застраховани доставки имаме към Италия, Германия и Гърция като страни от Европейския съюз. След тях се нареждат страните от Близкия Изток и нашите съседни държави като Македония, Румъния, Сърбия, както и Русия.

Относно втората част на въпроса, моето мнение е, че безрискови държави няма, от гледна точка на това, че във всички държави има фирми, които се обявяват в несъстоятелност и имат проблеми с ликвидността.

В кои икономически сектори и подотрасли е най-високо нивото на експортно застраховане?

Дочо Карадочев:

Най-голям процент застраховки има в текстилния отрасъл. През последните годни той е особено рисков бранш заради експанзията на източните страни и реконструирането на основните играчи в текстилния сектор в Западна Европа. Голям е процентът на застраховане на метални изделия, апаратура и машини, хартия и хартиени продукти и произведения на хранително-вкусовата и химическата промишленост.

Кои видове застраховки са най-търсени от финансовите среди?

Дочо Карадочев:

На банките предлагаме застраховка на акредитив, застраховка на банкова гаранция и застраховка на български инвестиции в чужбина. Според Наредба 9 на Българската народна банка (БНБ) нашата полица се приема като безрисково обезпечение с висока ликвидност. Това е нормално, тъй като тя е държавно гарантирана и доста банки се възползват от това преимущество. Като цяло най-висок е процентът на застраховките на акредитиви.

Какво ще се промени в сектора на експортното застраховане след присъединяването на страната ни към Европейския съюз? Ще имат ли фирмите по-голяма нужда от услугите, които вие предлагате?

Дочо Карадочев:

С влизането на страната ни в Европейския съюз България ще трябва да се съобразява с правилата, наложени на единния вътрешен пазар. Няма големи компании, които при сделки на отсрочено плащане да не използват механизмите на експортното застраховане, т.е да не застраховат финансовия риск. От тази гледна точка, нуждата от нашата дейност безспорно ще нарасне. От друга страна се надяваме да се увеличи износът на страната, което също ще допринесе за нарастване на експортното застраховане. Експортното застраховане е рисков тип застраховане. Не случайно то се подкрепя от държавата - не само тук, а и по света.

Какви нови продукти могат да очакват външнотърговските компании от БАЕЗ в най-краткосрочни планове?

Дочо Карадочев:

Нашата политика е да следваме нуждите на пазара, нуждите на нашите клиенти. През последните две години ние въведохме широка гама от продукти - застраховка на български инвестиции в чужбина, застраховка на акредитиви, застраховка на банкови гаранции. Това са продукти, които се предлагат и в световен мащаб. Планираме в близко бъдеще да стартираме предлагането и на нов продукт, за който се появява търсене - застраховка на кредита на купувача, с което още повече ще облекчим нашите износители.