Специално за Econ.bg

Визитка

Веселин Цветков е роден през 1958 г. в Хасково. През 1976 г. завършва местната Математическа гимназия. Висшето си образование завършва в Германия през 1983 г., като специалността му е инженерна икономика.

От 1990 г. се занимава с търговска дейност. От 2008 г. започва да отглежда биобадеми в Защитена зона Сакар. В момента е член на Управителния съвет на Българска асоциация Биопродукти.

Акценти:

• Биопродукцията представлява връщане към природосъобразните методи на производство
• Необходимо е да се намали загубата на продукция, която при биоземеделието достига до размер 20-30%
• Всеки предприемач може да стане биопроизводител
• По-скъпите препарати и по-ниският добив при екологично чистото производство оскъпяват крайните продукти
• Към момента усвояемостта на евросредствата, предвидени за биоземеделие, е едва 5%, но то тепърва набира популярност у нас
• Модернизмът "биохрана" вече е навлязъл в България
• Някои търговци спекулират с модерността на биопродуктите и ги продават на "европейски цени", които са значително по-високи

Г-н Цветков, разкажете ни няколко думи за себе си и за сдружението, което представлявате.

Веселин Цветков:

Българска асоциация Биопродукти е създадена на 11 декември 2009 г. от 23-24-ма ентусиасти биопроизводители в България и вече почти три години е единствената асоциация, която обединява производителите на биопродукти в България. В момента в Асоциацията членуват над 100 члена.

Продуктите, които се произвеждат от нашите членове, са най-разнообразни – от зърнени култури, сладка, плодове, зеленчуци, бадеми; всичко, каквото можете да си представите, е възможно да се произвежда в България по биометодите.

Какви са тенденциите на пазара в момента? Какви технологии се използват в този особено специфичен пазар и имат ли място иновациите?

Веселин Цветков:

Производството на биопродукция по принцип е връщане към природосъобразните начини на производство, тоест – неизползването на препарати за химическа защита, неизползването на торове. Но естествените препарати, естествените торове са разрешени и в момента иновациите в тази насока са разработени точно от такива модерни препарати на животинска или на растителна основа, които спомагат за отстраняването на вредителите чрез техните естествени врагове. Тоест, без да се използват препарати за растителна защита, без пръскане, с помощта на други растения, феромонни уловки, се отпъждат неприятелите. Или съответно се намалява загубата на продукцията, която в някои случаи е от 20-30% - нещо нормално за биопроизводството.

В тази връзка, може ли всеки предприемач да стане биопроизводител и скъпо ли е да бъдеш биопроизводител?

Веселин Цветков:

Да бъдеш биопроизводител не е скъпо. Всеки един, който мисли, че може да се занимава с тези методи на производство, може да го направи, тъй като нашата земя в България все още е чиста, не е обременена. Една трета от територията ни е защитена зона. В тези територии може да се произвежда без проблем. Биопродукцията от земята отговаря на изискванията на биопроизводството. Въпросът е самият производствен процес, който после да бъде съчетан с тези методи.

Биопроизводството е по-скъпо от тази гледна точка, че разрешените препарати за биопроизводство, за които преди малко говорих, са много по-скъпи от конвенционалните. А добивите са значително по-ниски от нормалните.

Преди няколко месеца от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) информираха, че ос 2 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) като цяло не се радва на голям интерес. Популярно ли е биоземеделието сред българските производители и има ли бъдеще то у нас?

Веселин Цветков:

Бъдещето определено е светло и нещата вървят в много положителна светлина. Имаме пълната подкрепа от страна на МЗХ и съответно парите, отпуснати за биоземеделие, в частност по ос 2 и Мярка 214 „Агроекологични плащания”, не се усвояват в този размер, защото в началото – 2007, 2008, дори 2009 г., програмите не стартираха с онази скорост, с която в момента се развиват. За биоземеделие са предвидени 50 хил. проекта, а към днешна дата има разработени 2 700. Можете да си представите, че това е една двадесета част от очаквания капацитет на мярката, съответно и усвояването на средствата по нея е на 5%.

Но смятате, че в бъдеще ще има по-голям интерес към Мярка 214?

Веселин Цветков:

Определено - ние сме оптимисти. За това говори самият факт, че членовете на Асоциацията се утроиха за две години, също така и участниците в биоземеделието. Статистиката на МЗХ сочи, че операторите на биопродукция също са нараснали около три пъти, значително се е увеличила и площта, която се обработва по биологичен начин.

Далеч сме обаче от поставените ни в Присъединителния пакт цели – в България 8% от територията, т.е., от обработваемата площ, да се обработва по биологичен начин и 3% от продуктите в нашите магазини да бъдат биопродукти. Просто сме много далеч от тази цел, но нашата Асоциация работи точно в тази насока за постигането на тези цели.

Може ли държавата по някакъв начин да стимулира този процес и този интерес?

Веселин Цветков:

Държавата определено го стимулира. Ние от Българска асоциация Биопродукти имаме добра комуникация с МЗХ и с Държавен фонд „Земеделие” и, общо взето, нещата, които се появяват като проблеми на дневен ред, се решават в рамките на работни срещи и директни дискусии, в повечето случаи – в наша полза, разбира се в съответствие с регламентите.

Популярни ли са биопродуктите сред потребителите и достъпни ли са те? В търговската мрежа все още са значително по-скъпи от конвенционалните.

Веселин Цветков:

Аз мисля, че културата на потребителя вече е нараснала и той знае, че биопродукцията и биопродуктите са една полезна храна. Но наистина цената им през търговската мрежа е на значително по-високо ниво. За съжаление, аз споменах, че самите добиви от единица площ при биологичните продукти са по-ниски спрямо конвенционалните. Самите препарати и разходите по тяхното производство са по-високи.

Търговците обаче понякога спекулират с модерността на продукта и в нашите специализирани магазини с биопродукти някои продукти са на европейски цени, които са доста по-високи от нормалните, конвенционалните. И българският потребител, с по-ниската по понятни причини покупателна способност, ги отбягва.

Но модернизмът „биохрана” е навлязъл вече в България.

Бихте ли могли да очертаете някакви прогнози в бранша и на пазара у нас в средносрочен план – близките четири-пет години?

Веселин Цветков:

Аз мисля, че нещата ще се развиват с програмираните темпове. В новата селскостопанска политика, която започва сега, в периода 2014-2020 г. (следващият програмен период на европейската Обща селскостопанска политика, б.а.), в самата сфера на подпомагане на земеделските производители е предвиден „зеленият” елемент от 30%. Тоест, производителите ще бъдат заинтересовани да произвеждат екологично, а оттам – по-лесно да произвеждат и биологично.