Специално за Econ.bg

Интервю на Елица Елефтерова ( e.elefterova@econ.bg )

Инж. д-р Веселин Янков е започнал трудовата си кариера като научен сътрудник в БАН. От 1991 година работи за редица български и международни ИТ фирми. Бил е директор продажби в SEI Elbatex Bulgaria, директор дистрибуция за Югоизточна Европа в Xerox a от началото на 2004 година ръководи представителството на Novell за България, Македония и Албания. За втори път заема длъжността изпълнителен директор на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). Преминал е през специализирано обучение на EICTA (European Information & Communications Technology Industry Association), Брюксел, за експерт по хармонизация на законодателството в сферата на електрониката и информационните технологии в рамките на предприсъединителните програми на ЕС.

Акценти:

• Заради кризата ИКТ пазарът се сви много осезаемо
• Въвеждането на електронното управление в цялост ще отнеме години. Досега в проекта са потънали поне 150-200 млн. лв. Въпреки това, ако е-правителството започне да работи, инвестицията би се изплатила изключително бързо
• България е на едно от последните места в Европа по разходи за ИКТ на глава от населението
• Нужни са законодателни промени, с които да се осигурят условия за привличане на външни инвеститори в ИКТ сектора
  
• Трябва да се подобри производството на кадри.
• Нямаме действащи механизми за проверка и контрол на нивото на киберсигурността
• Изложението БАИТ ЕКСПО се трансформира във форум за дискусия на специалистите и на визионерите в бранша
• Значима част от обществените поръчки са подвластни на корупцията; администрациите отказват да използват външни и независими експерти

Г-н Янков, как кризата промени бранша на информационните и комуникационните технологии (ИКТ)?

Веселин Янков:

Заради кризата пазарът се сви много осезаемо. През последните две години се свиха и разходите на държавната администрация за информационни технологии. В резултат на кризата се свиха и обемите на приходите и печалбите. В немалка част от фирмите част от персонала беше редуциран.

От друга страна това, което сега се случва, е ново и ни научи на някои уроци - как да бъдем по-конкурентоспособни, по иновативни. При един нормално работещ пазар може да се печели и от някои традиционни неща и има хляб за повече хора, докато сега само онези, които са по-изобретателни и по-гъвкави, са що годе по-добре. Има обаче и фирми, които изпитват сериозни затруднения.

Онези фирми, които залагаха предимно на продажба на хардуер, като че ли са най-засегнати от кризата, както и фирмите, при които голяма част от оборота беше свързан с държавната администрация, тъй като в администрацията разходите бяха драстично намалени. Всичко зависи от начина, по който е устроена фирмата и от това на каква част от пазара присъства. Има и голям брой разработчици на софтуерни решения, които основно работят за чужбина и при някои от тях пък има значителен ръст в обемите, но те са изключение. Тези, които работят на домашния пазар, инкасират значително свиване на годишните обороти и на приходите.

В този бранш преди всичко трябва да си на ниво, трябва да гарантираш качество и от там нататък идва въпросът колко струва това, което правиш. Ако не си в състояние да гарантираш качество - нямаш място на този пазар, независимо на каква цена предлагаш стоките или услугите си.

Информационните технологии са един много чувствителен бранш, в който фирми, които не са на ниво, т.е. не са в крак със съвременните тенденции, отпадат. Браншът се развива много бързо и технологиите много бързо се променят - продуктите, особено хардуерните, имат цикъл на живот от порядъка на шест месеца до година и половина. В бранша оцеляват само тези, които вървят в крак с технологиите.

Докъде стигна развитието на проекта за е-управление и какво предстои оттук нататък?

Веселин Янков:

Очаква се през този месец по ОП „Конкурентоспособност" да се пусне една голяма обществена поръчка с пет лота в нея за около 18 млн. лв. Поръчката е насочена към това да се продължи развитието на електронното управление от нивото, на което се намира. През 2012 година се планира още една такава поръчка за около 12 млн. лв. Разписани са неща, които трябва да се направят. Водихме разговори с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и има някои бележки, които да се направят, но принципно това се очакваше да се случи и по-рано, трябва да се работи по проекта и ние подкрепяме неговата реализация.

Всъщност това е първото нещо, което това правителство ще направи по този проект. Досега са правени някакви откъслечни действия, по-скоро свързани с поддръжка на вече съществуващите неща. Отделните министерства са вършели по нещо, но като цяло, като следване на единна концепция и развитие на една цялостна информационна система това е първият проект.

Какво ще бъде направено с тези 18 млн. лв., какво ще се реализира с тях?

Веселин Янков:

Предвижда се разработка на услуги за граждани и бизнеса на ниво централна администрация, общинска администрация. Предвижда се също развитие и осъвременяване на съществуващия портал на електронното правителство, както и корекции на законодателството. Всичко това ще бъде съпътствано с един реинженеринг, създаване на стандарти, типови услуги и пр.

Колко пари е погълнал проектът за е-управление до момента?

Веселин Янков:

Не зная дали има някой, който може да каже с точност, но става дума за десетки милиони. Все пак проектът започна преди няколко правителства, когато Димитър Калчев беше министър на държавната администрация (за неформален рожден ден на електронното управление се смята 4 септември 2001 година, когато Димитър Калчев - министър на държавната администрация от правителството на НДСВ, започва реализирането на проекта - бел. авт.). Не по-малко от 150 - 200 млн. лв. са похарчени, но не е правена официално такава статистика. Освен това самите министерства са отпускали доста средства. Дойде моментът информационните системи на всички министерства да се интегрират, да бъдат обединени от единни стандарти и да започнат да си взаимодействат.

Защо нещата вървят толкова бавно - този проект е на повече от десет години?

Веселин Янков:

Да, за съжаление у нас този процес се развива много бавно. Досега не може да се каже, че се развиваше равномерно. Едва сега има опит всичко, направено до момента, да се сложи на една основа, която да има изисквания и стандарти за оперативна съвместимост. Говори се вече как министерствата да обменят онлайн информация, как услугите да бъдат достъпни от едно място за всички. В момента електронните услуги не са много на брой, но все пак се срещат. Въпреки това, всяка услуга е сама за себе си.

Кога ще започнат реално да функционират е-управлението и е-правителството?

Веселин Янков:

Този въпрос не се обсъжда. Технологии за това има, но за да се завърши проектът, трябват най-малко две неща. Първо, да се инвестират много средства. Второ, за да се завърши, е нужно време. Това е един процес, който не може да се направи за два месеца. Освен това в хода на изграждането се налагат корекции по ред причини, което забавя проекта. После е въпросът за взаимодействието между съществуващите отделни информационни системи - например, в министерствата на вътрешните работи, на транспорта, на социалната политика. Въпросът е да се върви планомерно и да се пускат последователно една по една по степен на важност и на полезност т.нар. електронни услуги. Но кога може да стане това никой не може да каже. Със сигурност ще отнеме още години. За съжаление правителствата не пожелаха да осмислят факта, че електронното правителство, освен че ще подобри осезаемо обслужването на бизнеса и гражданите, ще направи администрацията много по-ефективна, ще повиши събираемостта на задълженията и контрола върху тях и ще извади на светло значима част от сивата икономика, в резултат от което инвестицията ще се изплати за броени години (вероятно до пет).

Какво е нивото на ИКТ сектора у нас в момента, в сравнение с това в ЕС?

Веселин Янков:

Като кадри и като технологии, които се използват, нивото е като в цяла Европа. Не липсват предпоставки за това. Въпросът е друг обаче. Секторът е много силно зависим от общото състояние в държавата, не само в администрацията, а и от разходите, които са насочени към сектора. Има ежегодни класации на Европейския съюз и Европейската комисия за разходи на глава от населението в различните страни. България традиционно се нарежда в последната петица, да не кажа в последната тройка, и като процент от БВП, и като нетно число на разходите за ИКТ на глава от населението.

Какъв процент от фирмите у нас разполагат със специализиран и адекватен на времето софтуер?

Веселин Янков:

Почти всички фирми използват под една или друга форма информационни технологии. Както няма вече нормален човек без мобилен телефон, почти всички вече разполагат и с компютри. В счетоводствата, най-често в управлението на продажби и складове, при фактурирането - всички в някакъв момент са започнали да използват информационни технологии.

Да, но една голяма част от тях работят със софтуер отпреди 10 години?

Веселин Янков:

Е, счетоводният софтуер е нещо традиционно, което производителите непрекъснато осъвременяват. От софтуера за счетоводство не се очакват някакви страхотни иновации. Въпросът е, че информационните технологии по света се разбират и се прилагат като средство за увеличаване на конкурентоспособността и точно тук нещата у нас се размиват. Има и в България такива фирми, които са решили удачно тези въпроси. Например фирмите с много офиси из страната, които по електронен път обменят информация, проверяват си наличностите, доставките. Голяма част от големите производители са на ниво, но това е защото са част от големи световни вериги, които си имат стандарти, по които българските трябва да се водят.

Домашните малки и средни предприятия горе-долу са на по-ниско ниво. Там нещата са така - опитват се да са конкурентоспособни, но това е голяма инвестиция. Кредитите у нас не са евтини и не всички могат да си го позволят, независимо от това дали имат разбирането за необходимостта от нов софтуер или не. Тук трябва да се подчертае, че за целта има оперативни програми - примерно ОП „Конкурентоспособност". През последните години се стигна до отказ от тези програми, благодарение на шума, който се вдигна, че тук българските фирми крадат европейски пари, което според мен е безумие. Освен това се въведоха едни механизми за контрол, едно забавяне на плащанията, една шпиономания, която всъщност накара фирмите да не кандидатстват, защото те инвестират и очакват като приключат проектите си да им бъде възстановен грантът. Оказва се обаче, че това не се случва през следващите две години, а тези пари са взети от банките, принуждават ги да работят с оборотни пари, които пък също не са в изобилие и в края на краищата нещата стават трудно.

Усети се обаче правителството и напоследък улеснява процедурите за фирмите, за да могат те да използват все повече средствата от оперативните програми. Там има и средства за технологично обновление, за постигане на международни стандарти. В Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" пък има пари за обучения.

Има и програми, насочени към фирмите, които са експортно ориентирани. Тук съжалявам, че трябва да се изразя грубо, но Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия абсолютно нищо не прави, за да помага на фирмтие. Харчи пари абсолютно безразборно. Спорим с тях отпреди две правителства и половина и нищо не се е променило. Просто това, което правят, е осъдително.

Какви промени трябва да бъдат направени, за да се развие ИКТ секторът в страната?

Веселин Янков:

Към днешна дата секторът заема около 2-3% от БВП, поради което на правителството не му е интересно да се занимава с него. Преди изборите сегашният кабинет заяви, че секторът ще бъде приоритетен, но това така и не се случи. И то, подобно на предишните правителства, не иска да разбере, че само високотехнологични браншове с голяма принадена стойност правят една държава по-богата. Такъв е браншът на информационните технологии.

За да се развие той, трябва не само да се инвестира целево, а и законодателно да се осигурят условия, които да привлекат външните инвеститори.

Трябва да се подобри и производството на кадри, защото средното и висшето образование не са мръднали през последните 20 години. Кадрите, които излизат, с много малко изключения (тези, които сами се образоват, докато следват или работят в някоя компания), трябва да бъдат научени отново от А до Я. И това, че все пак имаме добри кадри, в много малка степен се дължи на сегашната образователна система. Това също е много сериозен проблем. Купуват се компютри, раздават се на училищата и какво от това? Това не е в никакъв случай достатъчно.

Според вас технологичното развитие работа на фирмите в страната ли е или е нужно да бъде подпомагано от държавата?

Веселин Янков:

Като инвестиция основната грижа е на фирмите, но държавата трябва да се грижи за това да има индустрия и индустрията да е конкурентоспособна. Затова Германия излезе толкова бързо от кризата - защото производството й не е в копаене на въглища, а в произвеждането на високотехнологични машини, които са гръбнакът на икономиката й. У нас какво произвеждаме? Едно предприятие от Троян внася изкуствен пух и прави дюшеци и възглавници. Продава ги много добре, работи се на три смени...И какво от това, като хората там работят за по 350 лв. на месец? И какво от това, че се хвалим с туризма? Туризмът сезонно изхранва едни бедни хора. От него ползата за държавата и за обществото е, че някакви хора се изхранват и то не целогодишно - едните през зимата, другите през лятото. Защо там се наливат пари?. Това е логиката и линията на поведение по т.нар. най-малко съпротивление. Казват, че туризмът внасял в хазната валута, там оправял валутния баланс, ама не го оправя, а го кърпи. Не съм против туризма, нека да го има, но ако (както навремето са направили ирландците) например развием производството на софтуер като приоритет и привлечем инвестиции, то парите ще са в пъти, в пъти повече.

Къде изнасят продукцията си българските фирми от ИТ бранша?

Веселин Янков:

Повечето изнасят за Европа и САЩ, но също и за Русия.

Трябва ли киберсигурността да бъде зависима от финансовите възможности на предприятията или държавата трябва да упражнява функцията на регулатор?

Веселин Янков:

Държавата трябва да следи и да играе функцията на регулатор, като тук въпросът се разделя на две. От една страна тя има пълен административен контрол върху цялата държавна и общинска администрация и за там всичко е ясно - има закон за електронното управление, има шест-седем наредби, които касаят и комуникациите. Отделно Комисията за регулиране на съобщенията следи стандартите, честотите. Т.е. като законодателство нещата са доста добре, хармонизирани са с европейските. Има едни текстове, които са малко по-силни, но на общия фон това не е важно. Въпросът е доколко държавата си поставя за цел и контролира собствените си министерства, агенции и общини да изпълнят това, което пише в наредбите за оперативна съвместимост и информационна сигурност. Техните оправдания са „като няма пари, как да действаме". Това е едната страна на въпроса.

От друга страна са частните фирми и частният сектор. Тук при финансовите институции и при тези, които предлагат да речем електронната търговия, има едни изисквания, които трябва да постигнат, за да гарантират сигурността на банките и парите на гражданите. За това нещо има международни стандарти. Банките например направиха две нива на идентифициране при електронното банкиране. Всичко останало обаче е в ръцете и в разбиранията на фирмите. Когато искате да сте на пазара и да продавате една стока, изграждате някаква система на продажби и ако всичко в нея е наред, тя работи. Ако не - клиентите избират друг. Това са чисто пазарни механизми и държавата не е длъжна да плаща за тях.

Информационната сигурност например е свързана и със Закона за личните данни. Системите за сигурност, които използват гражданите и бизнесът, трябва да гарантират, че няма да изтичат личните им данни. Същото е и с информацията за финансовото състояние при фирмите. Това са технологични въпроси и за тяхното решение трябва да се изпълнят технологичните стандарти, които да гарантират едно ниво на сигурност. Всяка фирма, която иска да гарантира такава сигурност, взима съответните мерки. Сигурността която касае клиентите - граждани и фирми, е тяхно задължение. Проблемът е, че нямаме действащи механизми за проверка и контрол.

Необходимо е да се създаде един орган или механизъм, който да контролира постигнато ли е обичайното изискване за информационно ниво за сигурност по стандарти. Ако е постигнато и се случи нещо, чак тогава да се действа. Малко грубо казано, но то е като при обикновените престъпления - ако не си заключвате къщата и я оберат, полицията не е виновна.

Тези стандарти за различните индустрии са различни. Например има международен стандарт, създаден от големите играчи, които са на пазара с картови разплащания. Нарича се Payment Card Industry Data Security Standard (PCI DSS) и има разписани дванадесет точки. Големите играчи - MasterCard, Visa и други, са се обединили и казват: „Ето това е нивото на сигурност, което всеки трябва да покрива". Сега трябва някой да отиде в „Борика" например и да попита кое ниво от тези критерии покрива... А това трябва да стане и ангажимент на държавата...

Тоест искате да кажете, че нямаме нужното потребителско поведение...

Веселин Янков:

Именно. Тук важна роля могат да играят и органи като Комисията за защита на потребителите, а те най-често занимават с това, че някой си купил китайски сандали, които на втория ден се скъсали.

През 2009 година организираното от вашата асоциация изложение - БАИТ ЕКСПО, не се проведе заради кризата, след което беше подновено. Как ще се развива то занапред?

Веселин Янков:

БАИТ ЕКСПО се промени не само заради кризата. В цял свят интересът към подобни изложения е значително променен в сравнение с 90-те години и това е съвсем естествено. Всеки сам може да си отговори на въпроса трябва ли да отиде на БАИТ ЕКСПО, за да си хареса нов телефон, при положение, че информация за това има вече навсякъде. Да не говорим, че моделите се менят всеки ден, а изложбите са веднъж годишно. За това време технологиите се променят по два, по три пъти, т.е. смисълът е различен. Навремето там се показваха нови неща. Сега изложенията са вече средища за дискусия на специалистите, на визионерите в бранша. Пак има такива, някаква част от производителите продължават да показват нови неща, но фокусът в момента вече е върху различните решения, върху бъдещето на технологиите.

Това беше и причината да трансформираме изложението в един дискусионен форум - за състоянието на нещата у нас, за посоките на развитие, за състоянието на електронното правителство. Това има смисъл и към него има интерес.

Анализатори предвещават тежки времена за ИТ бранша през тази и следващата година. Какъв е вашият коментар?

Веселин Янков:

Твърденията на анализаторите, които се занимават с икономическата криза, са съвсем основателни. Опасността не е отминала, макар че в ежедневието и в нормалния пазар в Западна Европа това не се вижда. У нас обаче нещата са по-различни.

Според мен рестриктивната политика на правителството да събира пари и да показва колко добър бюджет има води до стагнация на пазара. Как ще се събират данъци, когато в икономиката не може да се завъртят пари, които после държавата да събере!?

Трябва да се действа така, както става в другите страни - държавата да извади едни пари и да ги инвестира - не на всички поравно, а само там, където ще бъде по-ефективно, да съживи пазара и тогава ще има някакъв ефект. Ние сме вързани за пазара чрез фирмите. Те познават новите технологии, но като нямат пари, не могат да ги използват, за да станат по-конкурентоспособни. Основното задължение на държавата трябва да бъде не да се хвали с баланса си, а да поддържа индустрията работеща и пазарът - жив.

Авторското право: Възможен торент оазис ли е България и защо е трудно да се регулира този пазар. Въпрос на потребителска култура ли е само?

Веселин Янков:

Въпросът с авторското право занимава БАИТ много сериозно в няколко аспекта. През последните две години водим много сериозни дебати с Министерството на културата относно това какви да са размерите на ставките, които да се плащат от вносителите от нашия бранш на притежателите на авторски права. Много активно се борихме с това министерство миналата година и успяхме да вкараме разумни текстове при поправката в Закона за авторските права. Това е един много важен за бранша въпрос, още повече, че ние самите сме носители на такива права за програмите и продуктите, които сме произвели. Този въпрос за нас е актуален, но не смятам, че трябва да се разглежда само в аспекта на торентите. В края на краищата не всички торенти нарушават закона задължително и изцяло. Не бива да се слагат всички под един общ знаменател. Освен това полицията, къде разбрала, къде не разбрала, да въвежда нормативни документи как на всички да им се контролират пощите, как интернет операторите да им дават достъп до сървърите... Ами тогава полицията започва да нарушава други закони...!

Обществените поръчки възможност за предизвестени победи ли са или платформа за реална конкуренция?

Веселин Янков:

И двете неща ги има. Има обществени поръчки, към които не можем да имаме някакви претенции, че са нагласени, има и други, които са очевидно нагласени. Мога да ви кажа, че БАИТ през тази година е написала поне 30 възражения срещу точно такива поръчки. Повечето са умишлено нагласени или неграмотно написани. Така например се иска внедряването на някаква информационна система, но в документацията на обществената поръчка по никакъв начин не става ясно какъв трябва да бъде продуктът и какъв се очаква да бъде резултатът.

Тук роля има не само Законът за обществените поръчки, но и човешкият фактор. Който е коректен и некорумпиран, не създава проблеми. Но все пак една значима част от обществените поръчки са подвластни на корупцията. Администрациите трябва задължително да използват експерти, които разбират спецификата на самата поръчка - била тя в сферата на строителството или в сферата на ИТ. Налице е обаче упорита съпротива срещу използването на такива външни, независими експерти.

Редактор: Лили Бончева