Специално за Econ.bg

Николай Бъчваров е роден на 14 май 1962 г. в Севлиево. Завършил е немската гимназия в Ловеч. През 1990 г. се дипломира в УНСС. Професионалната му кариера започва в Завода за изчислителна техника, преминава през Застрахователно и презастрахователно дружество "България", където е Главен счетоводител, след което е един от създателите на "България Холдинг" и работи като вицепрезидент по финанси и инвестиции. Кариерата му продължава в Приватизационен фонд "България" АД, където е председател на Управителния съвет и изпълнителен директор. От 1998-2000 г. е консултант в "Ърнст&Янг Афа". От юни 2000 г. до днес е управител на "Баумит България" ЕООД.

"Баумит България" ЕООД е основана през 1995 г. и е 100% дъщерна фирма на "Баумит Бетайлигунген", част от "Шмид Индустри Холдинг" - Австрия. Тя се занимава с производство на топлоизолационни системи и сухи строителни смеси.

 Акценти:

• 2008 -2009 г.: "Баумит България" ЕООД отчита 20% спад в обемите
• Санираните жилища: Спестяват по 1500 лв. на година;
• Проблеми в сектора: Няма наредба за начина, по който се извършва топлоизолирането на една сграда. В малките общини хората не получават пълноценна информация за санирането
• В борба с кризата: Австрийците влагат парите си вместо в ценни книжа в топлоизолиране на сградите;
• Очаквания: Ще има още спадове в строителния сектор. В бъдеще все повече ще се залага на съотношението "оптимално качество - цена".

Г-н Бъчваров, доколко строителният сектор и по-конкретно - сферата на действие на вашата фирма, бяха засегнати от икономическата криза?

Николай Бъчваров:

Мога да кажа, че България, Румъния и Испания усещат най-силно кризата. В България и Румъния беше развит т.нар. "строителен балон". Обемите и ръстовете, които се реализираха през 2007 и 2008 г. като строителен продукт многократно надвишаваха общественото потребление. Когато се дръпнаха инвеститорите и банките спряха финансирането, най-силно засегнато беше новото строителство.

Самата Камара на строителите в България отчете спад в жилищното строителство в рамките на 60% и като цяло спад в сградното строителство над 30%. При нас, като производител на сухи строителни смеси, този голям спад се компенсира с ремонтните работи и дейности по санирането на сградите, така че ние отчитаме намаляване на обемите с 20%.

Заради кризата сме принудени да се адаптираме в ситуацията. Служителите преминаха от две смени на една, оптимизирахме производствените разходи, като прецизирахме доставчиците на суровини и материали. Наложи се да преразгледаме и други видове разходи, като транспорт, реклама, работни заплати.

Имате ли съкратени служители?

Николай Бъчваров:

В началото тази година в компанията работеха 98 души, като в момента са 90.

Вашата фирма в каква насока е концентрирала усилия - на българския пазар или в Европа?

Николай Бъчваров:

Изцяло сме се концентрирали на вътрешния пазар. Продуктите ни са такива, че не търпят големи транспортни разходи

Какви средства сте вложили до момента у нас?

Николай Бъчваров:

"Баумит България" през тази година ще навърши 15 години. В края на 1998 година беше закупен парцел в гр. Елин Пелин. От тогава досега сме инвестирали около 14 млн. евро в производствени инсталации и складови помещения. Нашата инсталация за производство на сухи строителни смеси е най-голямата в България с капацитет 150 000 тона годишно.

Фирмата ви организира конкурса "Фасада на годината" за поредна година. Разкажете ни за конкурса - какъв е регламентът и има ли промяна в него спрямо предходни години, колко на брой са участниците тази година, какво е журито?

Николай Бъчваров:

Конкурсът се организира за седма поредна година. Заявление за участие са подали 110 обекта. Условието в регламента е сградите да са завършени през 2009 г. и да имат разрешително за ползване.

Интересното през тази година е, че в категория „Възстановително строителство" се състезават много общински сгради, реновирани с пари по Оперативна програма „Регионално развитие". Участват 5 блока, които са изцяло санирани по пилотния проект Демонстрационно обновяване на многофамилни жилищни сгради „Обновен дом" на ПРООН, стартирал през 2007 г. Неговата цел е да разработи широкоприложима схема за обновяване на многофамилните сгради.

Инвеститори на тези обекти са ПРООН, МРРБ и етажните собственици. Държавата поема 20% от средствата за ремонт на сградите, останалата част се заплаща от етажните собственици, пропорционално на големината на жилището. При тези сгради говорим не само за цялостно топлоизолиране, но и за подновен покрив, инсталации, ремонтирани стълбищни клетки, и т.н. Тогава резултатите наистина са впечатляващи.

Тази година журито, оценяващо фасадите, се ръководи от арх. Лило Попов (член на УС на Съюза на архитектите в България), инж. Иван Бойков (Изпълнителен директор на Камарата на строителите в България), доц. д-р арх. Недялко Бончев (декан на Архитектурния факултет на УАСГ), Венелина Гочева (гл. редактор на в. „24 часа"). Участвам и аз като организатор. За трета поредна година провеждаме и конкурс „Фасада на студента", като даваме възможност студентите да дадат своя глас само един път и то само за една от участващите в конкурса фасади.  Тази година гласуването им става по интернет.

Колко средства са необходими на българските домакинства, за да санират дома си?

Николай Бъчваров:

Опитът ни показва, като изхождаме от проекта на програмата „Обновен дом", че за едно жилище в многоетажен блок (в зависимост от квадратурата) ще са необходими между 3000-5000 лв. Ние сме изчислили, че след направените енергоефективни подобрения, едно семейство в средноголямо жилище ще спести около 1500 лв. на година. Т.е. вложената инвестиция се изплаща на домакинствата в рамките на 4-5 години. Топлоизолацията се явява вашата спестовна книжка с постоянна лихва от 30% и то през целия ви живот.

Има ли някакви пречки пред дейността на фирмите във вашия бранш - административни или бюрократични, и какви са възможностите те да бъдат преодолени?

Николай Бъчваров:

От гледна точка на новото строителство и това, което ние продаваме, единствената ни пречка е, че няма приета наредба и методика, с която точно и ясно да бъде формулирано по какъв начин се извършва топлоизолирането на една сграда. Преди две години беше изготвена проекто-наредба, която така и не стигна до обсъждане. Влагат се некачествени или неподходящи материали и съответно топлоизолациите се изпълняват некачествено. Самозвани "майстори" дават изцяло некомпетентни съвети за изолиране. На нас в най-скоро време ще ни се наложи да санираме новото строителство.

Домакинствата, от своя страна са изправени и пред друг проблем. Законът за етажната собстевност в този си вид не действа. Трудно се взима съгласието за реновиране от всички собственици в многоетажните комплекси. Трудно се събират парите. Съществуват различни грантове по фондове, чрез които могат да се санират жилища, но хората не знаят към кого от общината да се обърнат, за да бъдат консултирани по проблемите със санирането. Доколкото ми е известно в общините съществуваха представителства на ПРООН чрез програмата „Красива България". В местните администрации няма обучени и компетентни държавни служители, които да предоставят пълноценна информация на хората.

Имате ли данни какви средства се отделят в европейските страни, за да се спаси строителния бранш от фалити?

Николай Бъчваров:

Трябва да ви кажа, че в страни като Австрия, Чехия, Полша, Унгария се отделят изключително много средства за енергоспестяващи технологии. Това в известна степен спасява строителния бранш. Ще ви дам един конкретен пример в Австрия през миналата година. Производителите на топлоизолационни системи и строителните фирми успяват да убедят правителството, че е най-добре в условия на криза гражданите да не влагат парите си в акции, а в енергоспестяващи мерки. Най-удачната инвестиция  в това направление естествено е да се топлоизолират сградите. В резултат на това австрийската държава отпусна грант от 100 млн. евро. Тази инициатива беше съпроводена с широкомащабна рекламна и разяснителна кампания. Още в първите два месеца се наблюдаваше истински бум в топлоизолирането, като 20% от разходите за енергоспестяващи мерки (но не повече от 5000 евро за еднофамилна къща) се поемат от държавата.

Практиката е следната: Енергиен консултант обследва къщата и извършва необходимите предписания. Закупува се топлоизолацията и поставя се от фирма. След това същият консултант посещава обекта и разписва бланка (чек за саниране). Към нея се прилагат фактурите за топлоизолацията. В най-близкия банков клон чекът се осребрява.

В рамките на 3-4 месеца, отпуснатите от държавата 100 млн. евро, създадоха предпоставки за инвестиции в строителния сектор на стойност от близо 900 млн. евро. Разкрити бяха около 7000 работни места. Държавата е прибрала като преки и косвени данъци само от тази операция около 300 млн. евро. За 2010 г. австрийското правителство е заделило по програмата около 500 млн. евро.

Какви новости при строителните материали можем да очакваме на пазара в близките години в световен мащаб, а и у нас? Има ли някакви нововъведения, които се очаква да направят революционни промени?

Николай Бъчваров:

Новост с изключително голям ефект са начините на закрепване на топлоизолационните плоскости. Революционната промяна се състои в това, че се използва специален вид дюбел, който не се забива през плочата, а се закрепва в стената, след което топлоизолационната плоча се залепя по определен начин към него.

Друг революционен продукт е т.нар. самопочистваща се със силите на природата мазилка, която е базирана на нанотехнологиите. Тя не задържа прах.

В Австрия и Германия пък вече се полагат специални „дуплекс" системи за топлоизолация. Те се използват при сгради, санирани преди 20 години, но с недостатъчно дебела топлоизолация. Сега нормите в тези държави са много завишени и върху старите системи се полагат нови с допълнителен мин. 10-сантиметров пласт.

Каква е Вашата прогноза за пазара на строителните материали през тази година?

Николай Бъчваров:

Трудно ще бъде. Очаквам след тази тежка зима да настъпи раздвижване на строителния пазар. Даваме си ясната сметка, че няма да е в същите обеми от 2007, 2008, та дори и 2009 г., когато се движехме все още по инерция.

За 2010 година мога да кажа, че нещата не са толкова оптимистични в сферата на т.нар. „високо строителство", към което спадат жилищата, офисите,  обществените сгради. Прогнозирам, че ще бъдат регистрирани още спадове в обемите. Производителите на строителни материали, строителите и инвеститорите все повече ще  отдават значение на съотношението „оптимално качество- цена".

Интервю на Апостол Апостолов, Econ.bg