Специално за ECON.BG

- Г-жа Христова, какви са целите на Асоциация "Прозрачност без граници"?

Катя Христова-Вълчева:

- Асоциация "Прозрачност без граници" е националното представителство на световната коалиция Transparency International. Асоциацията съществува от 5 години и работи по няколко основни програми, които са свързани преди всичко с превенцията на корупцията. Целта е да се създадат достатъчно ефективни механизми за преодоляване на онези законови пречки и административни практики, които имат отношение към появата на феномена "корупция", а не толкова за наказателното му преследване.

- Как се измерва и интерпретира корупционният индекс на Transparency International?

Катя Христова-Вълчева:

- Индексът за възприятие на корупцията, които Transparency International измерва от 1995 г. насам се базира на основното изискване за достатъчна представителност, надеждност и обективност на данните, които биват акумулирани в крайния индекс за възприятие на корупцията. Изискванията за класиране на една държава в този индекс са за нея да има надеждни данни за последните три години, от поне три независими един от друг и с достатъчно добра репутация анализаторски центрове. Проучванията, на които се основава корупционният индекс отразяват възприятията на представителите на бизнес средите и на местни и външни анализатори за състоянието на корупцията в отделните държави. Тази година в изследването на корупционния индекс са включени три нови източника: Глобалният доклад за конкурентоспособност на Световния икономически форум за 2003 г.; изследванията на информационната служба на Economist за риска за бизнес инвестиции и изследванията на Freedom House "Страни в преход". Всички изследвания се правят от международни екипи. Индексът за възприятие на корупцията е вид индикатор за доверието към държавните институции.

- Къде се намира България по отношение на корупцията в последните години? Трябва ли да ни тревожи спада на индекса за 2003 г.?

Катя Христова-Вълчева:

- Индексът за възприятие на корупцията на Transparency International за България за 2003 г. е 3.9, което ни нарежда на 54 място от 133 държави. Това трябва да ни тревожи, доколкото за първи път регистрираме известен спад в индекса за България. Тенденцията през последните пет години беше за едно трайно подобряване на стойностите на индекса за България. През 1998 г., откогато страната ни е включена в изследванията, индексът беше 2.9 пункта, през 1999 г. – 3.3, през 2000 г. – 3.5, през 2001 г. – 3.7 и през 2002 г. – 4.00. За 2003 г. за първи път индексът спада с 0.1 пункта. Не бихме се ангажирали с коментара, че това е рязък спад, но за нас, като гражданска организация е важно да алармираме за този първи прецедент в представянето на България в световния корупционен индекс. Този индекс се ползва от международните бизнес среди и особено от бизнес средите, които биха имали интерес от инвестиции в региона. Това е един бизнес индекс и падането му се отразява на имиджа на страната. Спадът на индекса за България до голяма степен се дължи на изчерпване на положителния ефект от присъединяването на България към международните конвенции. Не е достатъчно само да се присъединим към тези конвенции, те следва да бъдат прилагани и на практика.

- Каква е картината на корупцията в световен мащаб за 2003 г.?

Катя Христова-Вълчева:

- Корупционният индекс на Transparency International за 2003 г изследва нивото на корупция в 133 държави. За седем от всеки десет от тях индексът е със стойност под 5 от възможен "най-чист" вариант 10. За пет от десет развиващи се държави индексът е със стойност под 3 от 10, което отчита висока степен на корупция в тези страни. Корупцията се оценява като най-голяма в Бангладеш, Нигерия, Хаити, Парагвай, Мианмар, Таджикистан, Грузия, Камерун, Азърбейджан, Ангола, Кения и Индонезия, страни със стойност на индекса под 2. С резултат по-висок от 9, т.е. с много ниска степен за възприятие на корупция са предимно богатите държави, а именно Финландия, Дания, Исландия, нова Зеландия, Сингапур и Швеция. На практика индексът показва, че девет от десет развиващи си страни спешно се нуждаят от реална подкрепа в борбата с корупцията.

Корупционният индекс за 2003 г. допълва Индекса за Предлагане на Подкупи – ИПП на Transparency International, който се отнася до склонността на компаниите от страните с най-голям износ да дават подкупи, за да спечелят влияние на развиващите се пазари. ИПП за 2003 г. показа голямо наличие на подкупи, давани от фирмите от Русия, Китай Тайван и Южна Корея. Веднага след тях в класацията са Италия, Хонк Конг, Малайзия, Япония, САЩ и Франция, въпреки че много от тези страни са подписали Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването на длъжностни лица в международните търговски сделки.

- Как Асоциация "Прозрачност без граници" вижда начините за борба с корупцията у нас?

Катя Христова-Вълчева:

- Очевидно е, че ангажиментите на управляващия елит в деликатната сфера на противодействие и борба с корупцията би следвало да бъдат по-последователни и подкрепени с ефективни законодателни и административни мерки и практики. Тревожи ни фактът, че все още приватизационният процес продължава да поражда съмнения за корупция и да провокира корупционни скандали. Другото ни очакване към политическия елит, като цяло, е за една по-добра регламентация на такива чувствителни проблемни сфери, каквито са прозрачното финансиране на предизборни кампании и политически партии, повече отчетност на тези процеси, по-голяма яснота и регламентация на проблема за конфликта на интереси в държавната администрация., по-силен контрол и евентуални ефективни санкции по отношение на онези висши длъжностни лица, които не са декларирали имуществото си и т.н. Има един цял каталог от мерки, които тепърва предстои да бъдат приети и които не трябва да изостават от приоритетите на политическия елит.

Катя Христова-Вълчева:

- Корупционният индекс на Transparency International за 2003 г изследва нивото на корупция в 133 държави. За седем от всеки десет от тях индексът е със стойност под 5 от възможен "най-чист" вариант 10. За пет от десет развиващи се държави индексът е със стойност под 3 от 10, което отчита висока степен на корупция в тези страни. Корупцията се оценява като най-голяма в Бангладеш, Нигерия, Хаити, Парагвай, Мианмар, Таджикистан, Грузия, Камерун, Азърбейджан, Ангола, Кения и Индонезия, страни със стойност на индекса под 2. С резултат по-висок от 9, т.е. с много ниска степен за възприятие на корупция са предимно богатите държави, а именно Финландия, Дания, Исландия, нова Зеландия, Сингапур и Швеция. На практика индексът показва, че девет от десет развиващи си страни спешно се нуждаят от реална подкрепа в борбата с корупцията.

Корупционният индекс за 2003 г. допълва Индекса за Предлагане на Подкупи – ИПП на Transparency International, който се отнася до склонността на компаниите от страните с най-голям износ да дават подкупи, за да спечелят влияние на развиващите се пазари. ИПП за 2003 г. показа голямо наличие на подкупи, давани от фирмите от Русия, Китай Тайван и Южна Корея. Веднага след тях в класацията са Италия, Хонк Конг, Малайзия, Япония, САЩ и Франция, въпреки че много от тези страни са подписали Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването на длъжностни лица в международните търговски сделки.

- Как Асоциация "Прозрачност без граници" вижда начините за борба с корупцията у нас?

Катя Христова-Вълчева:

- Очевидно е, че ангажиментите на управляващия елит в деликатната сфера на противодействие и борба с корупцията би следвало да бъдат по-последователни и подкрепени с ефективни законодателни и административни мерки и практики. Тревожи ни фактът, че все още приватизационният процес продължава да поражда съмнения за корупция и да провокира корупционни скандали. Другото ни очакване към политическия елит, като цяло, е за една по-добра регламентация на такива чувствителни проблемни сфери, каквито са прозрачното финансиране на предизборни кампании и политически партии, повече отчетност на тези процеси, по-голяма яснота и регламентация на проблема за конфликта на интереси в държавната администрация., по-силен контрол и евентуални ефективни санкции по отношение на онези висши длъжностни лица, които не са декларирали имуществото си и т.н. Има един цял каталог от мерки, които тепърва предстои да бъдат приети и които не трябва да изостават от приоритетите на политическия елит.