Три олимпийски легенди за лидерството и успеха

18.10.2012 | 14:15
по статията работи: Елица Елефтерова
Йордан Йовчев, Екатерина Дафовска и Румяна Нейкова пред Econ.bg
<p>Снимки: <strong>Булфото</strong>. Колаж: <strong>Econ.bg</strong></p>

Специално за Econ.bg

Много паралели могат да се направят между поведението на спортистите и това на лидерите, без значение в коя област - дали ще се занимавате със земеделие или сте финансист, качествата, които спортистите развиват, биха ви помогнали да се справяте с трудните моменти и да балансирате работата си с подходяща почивка.

Това беше и поводът да разговаряме с трима български спортисти, които са изключително обичани от всички нас и са истински легенди в своите области - гимнастика Йордан Йовчев, биатлонистката Екатерина Дафовска и гребкинята Румяна Нейкова (на снимката горе отляво надясно). Те бяха лектори в един от панелите на форум на IBM под наслов "Smarter Future Forum", провел се на 17 октомври в София. И тримата са печелили златни медали от най-значимите спортни състезания на планетата, включително и от Олимпийски игри.

Визитки

Екатерина Дафовска е българска биатлонистка родена на 28 ноември 1975 г. в родопския град Чепеларе, Смолянска област. Тя е най-успялата българска биатлонистка. В кариерата си има олимпийска титла, европейска титла, както и два бронзови медала от световни първенства. Екатерина печели първия и единствен златен медал за България от Зимни олимпиади – в Нагано през февруари 1998 г. в дисциплината 15 километра индивидуално. До този момент България има само бронзово отличие, спечелено от Иван Лебанов на провелите се в Лейк Плесид Зимни олимпийски игри от 1980 г. Успех без аналог в историята на българския спорт.

Румяна Нейкова е родена на 6 април 1973 г. в град София. Първият й успех идва през 1989 г. като е световна вицешампионка за девойки в гребането, а през следващата година става световна шампионка за девойки. На летните олимпийски игри в Сидни остава втора, след беларускинята Екатерина Карстен, като победителката е била определена след фото-финиш. През 2002 г. и 2003 г. печели златни медали от световните първенства в Севиля и Милано и стана единствената българка с два златни медала от световни първенства по гребане. На първенството от 2002 поставя нов световен рекорд на скиф от 7:07 минути. На олимпийските игри в Атина остава трета, след германката Катрин Рутшов-Стомпоровски и Екатерина Карстен. На световното първенство през 2005 г. в Гифу, (Япония), Румяна Нейкова и Миглена Маркова печелят сребърни медали на двойка-скул. На световното първенство в Мюнхен, през 2007 г., печели сребърен медал. Месец по-късно спечелва титлата на Европейското първенство в Познан. На петата си олимпиада, летните олимпийски игри в Пекин, е олимпийска шампионка в дисциплината скиф.

Йордан Йовчев е роден на 24 февруари 1973 г. в град Пловдив. Той е първият гимнастик в историята на спорта, участвал на шест поредни олимпиади - от 1992 до 2012 г. В кариерата си има четири олимпийски медала — един сребърен и три бронзови. Два пъти е двоен световен шампион на земя и халки - на първенствата в Гент и Анахайм през 2001 г. и 2003 г., и двоен световен вицешампион в Дебрецен през 2002 г. На олимпийските игри в Атина Йовчев спечелва сребърен медал, като незаслужено златният му е отнет. Съдиите присъждат златното отличие на гръка Димостенис Тамбакос, въпреки че Йовчев се представя по-добре от представителя на домакините. Тогава трети става легендата в спорта Юри Чеки. Прякорът му е „Властелинът на пръстените“ (халките) заради 15-те му златни и 7-те бронзови медала от големи състезания. По време на награждаването обаче се случва нещо, което е изключително показателно: Юри Чеки хваща ръката на Йовчев и я вдига победоносно пред публиката, с което посочва еднозначно, че българинът е номер 1. Псевдо-шампионът грък остава изолиран встрани, като Юри Чеки умишлено го игнорира и не пожелава да се ръкува с него.

Кои качества, които сте развили като спортисти, ви помагат повече в справянето с трудните житейски ситуации?

Екатерина Дафовска:

Много от качествата, които се изискват при един спортист, неминуемо помагат и в живота - да преодоляваш трудности, да бъдеш по-дисциплиниран, да бъдеш работлив, да искаш и да работиш за другите хора да се чувстват добре. Доста качества от спорта помагат в живота.

Румяна Нейкова:

Много са качествата, но едно от най-важните, които спортът развива, е че един състезател, подобно на другите сфери, трябва да бъде много дисциплиниран. Трябва да знае сам себе си. Какво иска от себе си, какво иска да постигне. Всеки трябва да знае, че това, което иска да постигне, изисква много мотивация. За да постигне успех, всеки човек, не е казано само спортист, се среща с много трудности, които трябва да преодолее, да превъзмогне. Пак ще кажа, че най-важното е човек да познава себе си. Ако успее да се пребори със собственото си аз, тогава може наистина да успее. Да познае способностите си, защото както наскоро видяхме, възможностите на човек могат да стигнат много високо (става дума за скока от стратосферата на Феликс Баумгартнер - бел. авт.).

Йордан Йовчев:

Мисля, че това е чувството за отговорност. Както и упоритостта - да бъдеш упорит, да не се отказваш и ако едно движение днес не се получи, да продъжаваш да тренираш, да живееш с идеята.

Когато имаш чувство за отговорност, че зад теб стои екип, а хората (публиката) имат очаквания - това са допълнителни стимули. Когато се изправяш пред един труден момент, е много важно да имаш до себе си и човек, който да е като психолог.

Не всеки тренира пет-десет години, някои тренират и по-малко. Като цяло можеш да тренираш и 20 години. Отиваш на Олимпийски игри, които са най-големият спортен форум, цял свят гледа. Когато има големи очаквания, цялата отговорност се струпва върху теб. Ако обаче си един от спортистите, за които дори участието в Олимпиадата е някакъв успех, самата ситуация не ти тежи, не те обременява. Не казвам, че се губи чувството за отговорност, но ти е по-леко.

Да съумееш да контролираш адреналина е много трудно. Аз не знам дали успявам да го контролирам, но съумявам до известна степен да се справя. Има моменти, когато стоя и се треса и знам, че го мога и че трябва да съм спокоен, за да не правя грешки и въпреки всичко... Защото по-рядко изпадаш в такива ситуации.

Спортистите са известни с това, че успяват да се контролират...

Йордан Йовчев:

Да, да. Предполагам, че до известна степен, специално при мен е така, защото имам опит. Не ми е за първи път.   

Какво е значението на лидерството за спорта?

Екатерина Дафовска:

Има такова, но винаги за да бъдеш лидер, трябва да си се доказал и да си отбелязал успехи. Не може просто така случайно да бъдеш лидер. В спорта всичко е свързано с постижения и медали. След като успееш да спечелиш медалите, които притежаваш, вече можеш да се чувстваш като лидер.

Как се става лидер в спорта - само с лични качества или с помощта на екип?

Екатерина Дафовска:

В спорта всичко зависи от екипа. Докато бях спортистка обаче, не обръщах толкова внимание на тази страна. Без екип не могат да се постигнат много от нещата в една спортна кариера. Комплексно е - значение имат и личните качества, и екипът. Освен това е нужна много работа.

Румяна Нейкова:

В спорта за да стане един състезател победител, трябва да има треньор до себе си. Без него той не може да стане голям спортист. Някой трябва да доведе състезателя до пътя на победителя.

Йордан Йовчев:

В по-индивидуалните спортове лидерът е самият спортист.

Как се справяте със стреса? Например непосредствено преди старта?

Румяна Нейкова:

В годините съм успяла да овладея стреса. Това може би ми е помогнало доста в края на кариерата ми. Стреса всеки го разбира по различен начин - нито можеш да го пипнеш, нито да го хванеш. Трябва да успееш да го овладееш, да се възпиташ как да реагираш при стрес.

Екатерина Дафовска:

По принцип колкото повече стартове имаш, толкова повече привикваш към стреса и го преодоляваш. Той оказва влияние може би само до момента, в който веднъж почнат състезанията, до първия старт. След това вече претръпваш.

Освен това в свободното си време аз шия гоблени, но само докато спортувах, сега вече не. Тогава разполагах с много повече време. Мисля, че това е един вид отпускане и концентрация, която много помага човек да не мисли за тревоги.

А как успявате да запазите концентрацията си по време на състезание?

Екатерина Дафовска:

С тренировки. Аз съм се занимавала и с автогенни тренировки (Автогенният тренинг е концентрирано и съзнателно отпускане на тялото, по време на което съзнанието се поддържа будно. Този метод произлиза от учението за хипноза и от сродни на нея психотерапевтични техники - бел. авт.) Вечерно време преди лягане се опитваш да обработваш подсъзнанието си. Чела съм и съм се опитвала да прилагам и много неща от йога. Опитвала съм се да търся всичко, което може да ми е от полза, за да бъда в най-добра форма.

Как се справяте с рутината при тренировките? Като спортисти, дори да ходите на различни места по лагери, тренировките ви са все едни и същи?

Екатерина Дафовска:

Да, аз направих 14 години в националния отбор, но имах прекъсвания. Едното беше когато родих първия си син. Тогава чувствах, че имам нужда да прекъсна за кратко, да се откъсна, за да мога след това с нова амбиция да започна да тренирам. Имала съм такива моменти. Прекъсвала съм два-три пъти, за да мога да продължа.

Йордан Йовчев:

Рутината се натрупва с тренировките, с многото състезания. Аз нямам нищо против рутината, защото с многото репетиции и еднообразието в залата, все пак бавно вървиш напред. Учиш нови упражнения. Аз съм наясно, че едно упражнение не се учи за две минути, защото в гимнастиката има хиляди движения. Не е като в гребането - раз, два. И за това нещо се изисква време. И съм се съгласил, понеже знам трудността на даденото упражнение, че не става бързо. А искам да го науча, значи трябва да стане с желание. Желанието компенсира времето в залата.

Случвало ли ви се е да поискате да се откажете от спортната си кариера? Кога усещате, че е наближил момент, в който да се оттеглите за кратко?

Екатерина Дафовска:

Първият момент беше след като спечелих единия медал - този в Нагано. Изкарах още една година и реших, че ще си почина. Когато постигнеш дадена цел, имаш нужда от това си почиваш. Понякога, когато искаш да постигнеш дадена цел, се амбицираш и гледаш да подходиш професионално към нещата. Защото, когато един спортист е професионалист, така или иначе трябва да си изпълнява задълженията, но трябва да има и голямо желание, защото насила нещата никога не стават.

Румяна Нейкова:

Разбира се, много пъти ми се е случвало. Преодолявам това желание с търпение. Когато е в момент на ярост да кажем, човек трябва винаги да успява да овладее себе си, да овладее емоцията, която го подтиква да бъде такъв. На следващия ден трябва да остане сам със себе си и да премисли нещата. Когато си тръгнал към голяма цел, трябва да си много търпелив. Трябва да имаш и човека до себе си, и водача до себе си, който да те напътства, да те насочва към правилното решение.    

Йордан Йовчев:

Аз не съм имал такъв момент. Не съм мислил да се отказвам. 

 

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!

Оцени статията:
5.00/6
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Holiday Inn Sofia A warm "Welcome" to Sofia's newest 5 Star hotel.
СИНХРОН-С ООД Пълен инженеринг на системи за пожарна безопасност и системи за сигурност
Кооперативна охранителна фирма ООД КОФ ООД е специализирано дружество за комплексна охрана.
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
На Гергьовден: - Георги, не пи ли достатъчно??? - Трай и сипвай, че трябва да се прибирам вкъщи да се боря с ламята...
На този ден 15.09   608 г. – Свети Бонифаций IV става папа. 668 г. – Римският император Констант II е убит в банята си от заговорници. 921 г. – Света Людмила е убита по...