Специално за Econ.bg
- Министър Кунева, доволна ли сте от оценката на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване към ЕС?
Мин. Меглена Кунева:
- Редовният доклад 2002 е голямо признание за България. Двата големи успеха са признаването на българската икономика за функционираща пазарна, и подкрепата на амбицията на страната ни да стане пълноправен член на Съюза през 2007 г.
Но в документа на Европейската комисия се съдържат и сериозни критики, в които администрацията трябва много внимателно да се вгледа. Има съществени забележки към съдебната система, от България се очаква да свърши още много в борбата с корупцията, в областта на сътрудничеството между полицията, митниците, съдебната система и граничния контрол, срещу търговията с пиратски компакт дискове и компютърен софтуер, в либерализацията на пазара като средство за икономическо и политическо планиране в условията на демокрация и пазарна икономика. Споменават се тревожни социални проблеми, като условията в домовете за деца с умствено изоставане, интегрирането на ромите, изоставане във въвеждането на анти-дискриминационно законодателство, и още десетки държавни проблеми, които следва да отстраним възможно най-бързо.
Приемам доклада като отлично средство българската администрация да се ситуира и съизмери, както и да намери най-прекия път към подобряване на държавата.
- Осигурена ли е според Вас достатъчна прозрачност на преговорите по присъединяване към ЕС?
Мин. Меглена Кунева:
- Има два типа информиране на обществеността: единият поток е онази информация, която изпълнителната власт предоставя по собствена инициатива, другата е онази, която всеки гражданин следва да може да получи при активно търсене.
Правим усилия и в двете посоки, чрез сайта на МВнР всеки има възможност да зададе своя въпрос за евроинтеграцията и да получи отговор. И в двете насоки има още много какво да се свърши: както властта да дава повече информация, така и обществеността да проявява повече интерес и желание да се информира.
- Очаквате ли повторно отваряне на някои от предварително закритите глави?
Мин. Меглена Кунева:
- Искаме евентуалното преотваряне на глава "Енергетика" с цел да се предоговорят вписаните дати за извеждане от експлоатация на 3 и 4 блок в случай, че техническата проверка, която искаме да им бъде направена, даде положителен резултат. Други планове за предоговаряния нямаме. Но това винаги може да стане, ако се появят нови обстоятелства. Например на последното заседание на ниво заместник-министри Естония преотвори глава "Околна среда", за да поиска допълнителен преходен период по нова директива. Не изключваме такива възможности и за нас.
Преговорите се водят на принципа "нищо не е договорено, докато не е договорено всичко". При приключването им, във финалната им фаза, се предвижда да се отворят наново всички глави и да се прегледат, след което се пристъпва към вписването им в окончателния договор.
- Кога предвиждате да приключат преговорите за пълноправно членство и каква е процедурата за пълноправно членство?
Мин. Меглена Кунева:
- Това зависи не само от нас. Но готовността ни е да приключим преговорите в края на 2003 г. След това се пристъпва към оформяне на окончателния договор, неговото подписване, и най-сетне – ратифициране. Всичко това трае между 1 и 2 календарни години. В нашия случай този период ще е по-дълъг не поради процедурни причини, а поради състоянието на собствената ни икономика, която има нужда от по-продължителна подготовка и социална практика.
- Реалистична ли е според Вас датата 2007 за присъединяването ни към ЕС?
Мин. Меглена Кунева:
- Да, напълно. Трябва да я приемем със самочувствие, като оценка за заслугите и усилията ни.
- Ще съумее ли България да намери оптимален компромис между стремежа за членство в ЕС и стремежа за запазване на националната идентичност?
Мин. Меглена Кунева:
- ЕС не пречи на националната идентичност – точно обратното, Съюзът предлага икономическа система, в която противоречията са сведени до минимум и има доказани начини, чрез които се преодоляват. Тази система позволява на хората да доразвиват националната си идентичност и да изпитват радост от нея, да се радват на различията си. ЕС води политика срещу унифицирането в областта на културата именно за да не се заличава културната идентичност на народите. Основна евроатлантическа ценност е толерантността към чуждите език, култура и религия.
- Как виждате бъдещето на ЕС?
Мин. Меглена Кунева:
- Като духовна и икономическа общност на равнопоставени народи. Важното е Европа да стане по-близка до своите граждани. Това е най-същественият критерий за успеха на бъдещото европейско устройство, изграждано сега и с участието на България в рамките на Конвента.
- Това зависи не само от нас. Но готовността ни е да приключим преговорите в края на 2003 г. След това се пристъпва към оформяне на окончателния договор, неговото подписване, и най-сетне – ратифициране. Всичко това трае между 1 и 2 календарни години. В нашия случай този период ще е по-дълъг не поради процедурни причини, а поради състоянието на собствената ни икономика, която има нужда от по-продължителна подготовка и социална практика.
- Реалистична ли е според Вас датата 2007 за присъединяването ни към ЕС?
Мин. Меглена Кунева:
- Да, напълно. Трябва да я приемем със самочувствие, като оценка за заслугите и усилията ни.
- Ще съумее ли България да намери оптимален компромис между стремежа за членство в ЕС и стремежа за запазване на националната идентичност?
Мин. Меглена Кунева:
- ЕС не пречи на националната идентичност – точно обратното, Съюзът предлага икономическа система, в която противоречията са сведени до минимум и има доказани начини, чрез които се преодоляват. Тази система позволява на хората да доразвиват националната си идентичност и да изпитват радост от нея, да се радват на различията си. ЕС води политика срещу унифицирането в областта на културата именно за да не се заличава културната идентичност на народите. Основна евроатлантическа ценност е толерантността към чуждите език, култура и религия.
- Как виждате бъдещето на ЕС?
Мин. Меглена Кунева:
- Като духовна и икономическа общност на равнопоставени народи. Важното е Европа да стане по-близка до своите граждани. Това е най-същественият критерий за успеха на бъдещото европейско устройство, изграждано сега и с участието на България в рамките на Конвента.
