Специално за ECON.BG
- Г-н Александрийски, какво се прави по проблема с митническите злоупотреби?
Роберт Александрийски:
- Много пъти сме призовавали този проблем да бъдат решен, представителите на държавната администрация знаят за съществуването му. Като че ли доскоро бяхме попаднали в застой. Въпреки многото срещи с бизнеса и цитираните данни за установени митнически нарушения, направеното засега е твърде малко. Основното митническо нарушение е промяната на произхода на стоката. Стока, която е произведена в страни от Далечния Изток, Китай например, преминава през страни, с които България има свободна търговия, ползва се от сертификатите, издадени там и влиза като европейска, като избягва заплащането на мита. Това става, тъй като в някои от съседните ни страни системата е пробита и е възможно издаването на сертификати за произход на стоки, които не отговарят на критериите за издаване на евросертификати. За да се издаде евросертификат по отношение на облеклото, трябва да се започне от преждата; тя трябва да се изтъче и да стане тъкан (примерно, в България), да се ушие облеклото и едва тогава може да се издаде сертификат. В случая, една стока, която е произведена в Китай, внесена е в Гърция, някой гръцки администратор е издал евросертификат за нея, в резултат на което стоката влиза в България с евросертификат, като се избягва плащането на митата. Цената на тези изделия е по-малкият проблем. Тя много често е твърде занижена, което е основание да се повдигне и антидъмпингова процедура към някои страни, специално Гърция и Турция, които доставят стоки в България на цени, по-ниски от тези, на които същите стоки се реализират на техните пазари. За това обаче е необходимо да се обединят усилията на поне 50% от производителите в България. Секторът, обаче, е твърде фрагментиран и засега това може да се реализира много трудно. Надяваме се, че консолидацията на сектора, която трябва да се осъществи, ще даде възможност да бъде повдигната такава антидъмпингова процедура от производителите. Тогава държавната администрация ще започне да мисли повече на тази тема.
- Какви действия трябва да предприеме държавната администрация в тази посока?
Роберт Александрийски:
- Трябва да се спазват правилата за произход за издаването на сертификати. Ако митническата администрация има съмнения, че правилата за произход не се спазват при издаването на евросертификат, трябва да изисква справки за производителите в съответната страна. Например, да се поиска профилът на фирмата, да се види дали тази фирма е в капацитета си да произведе облеклата, които твърди, че произвежда. При нас много често пристигат стоки, които са събрани в един контейнер – от тениска до яке. Естествено е, че една фирма не може да произведе и тениската, и якето. Трябва да се поиска профилът на тази фирма в Гърция или в Турция, да се отиде на място, да се провери дали фирмата има капацитет да произведе тези облекла и дали е спазено условието производството на тези облекла да се започне от прежда в съответната страна. Тогава, вероятно в 100% от случаите, ще стане ясно, че става въпрос за митническа измама. Необходими са повече анализи, повече проверки на място и повече информация за производителите. Нашите производители, които изнасят облекла за Америка, имат всички необходими документи. Когато американската администрация се усъмни дали дадената стока е произведена в България, тя иска веднага от фирмата-вносител профила на българския производител. Там те виждат дневния капацитет, с колко квадратни метра застроена площ разполага фирмата, колко работника са наети и т.н. Един опитен митничар може да разбере, че с 20 служители не е възможно да се произведат 10000 бройки на ден. Винаги може да се установи дали декларираната стока е с правилен произход.
- Какво е положението в бранша на този етап?
Роберт Александрийски:
- Аз не бих казал, че имаме други проблеми. Нашите производители са проспериращи, в момента браншът е много активен. Естествено, има и малки фирми, които трудно се борят с тези неуредици. Но като цяло, фирмите в бранша вървят напред, модернизират се фабриките, модернизира се производството, увеличава се производителността. Производството няма да спре. Въпросът е, че малките и средните фирми няма да имат развитие. Създаването на малкия и средния бизнес ще се отложи, докато се решат проблемите, за които вече споменах. Иначе, големите производители ще си произвеждат, ще си изнасят, ще си продават на други пазара, но няма да могат да продават на вътрешния пазар.
С регулациите на ЕС също нямаме проблеми. Продаваме там, ние сме, така да си каже, авангардът - още преди България да стане асоцииран член, нашите стоки вече влизаха в ЕС без проблеми. Нямаме проблем с ЕС, със съответствието на стоките ни и т.н. За нас тона стана ясно още в началото на прехода, тъй като работим предимно за износ.
- Кои са приоритетните пазари за българските износители?
Роберт Александрийски:
- Листата на износа се обърна малко. Допреди две години No1 беше Германия, в момента водеща е Гърция, Германия е на второ място. No 3 в цялата ни износна листа е американският пазар, където изнасяме предимно готов продукт, за разлика от европейския пазар, за който по-голяма част от облеклата са кооперирано производство с европейски фирми, т.е. работи се с модели, поръчки и материали на клиента.
- Трябва да се спазват правилата за произход за издаването на сертификати. Ако митническата администрация има съмнения, че правилата за произход не се спазват при издаването на евросертификат, трябва да изисква справки за производителите в съответната страна. Например, да се поиска профилът на фирмата, да се види дали тази фирма е в капацитета си да произведе облеклата, които твърди, че произвежда. При нас много често пристигат стоки, които са събрани в един контейнер – от тениска до яке. Естествено е, че една фирма не може да произведе и тениската, и якето. Трябва да се поиска профилът на тази фирма в Гърция или в Турция, да се отиде на място, да се провери дали фирмата има капацитет да произведе тези облекла и дали е спазено условието производството на тези облекла да се започне от прежда в съответната страна. Тогава, вероятно в 100% от случаите, ще стане ясно, че става въпрос за митническа измама. Необходими са повече анализи, повече проверки на място и повече информация за производителите. Нашите производители, които изнасят облекла за Америка, имат всички необходими документи. Когато американската администрация се усъмни дали дадената стока е произведена в България, тя иска веднага от фирмата-вносител профила на българския производител. Там те виждат дневния капацитет, с колко квадратни метра застроена площ разполага фирмата, колко работника са наети и т.н. Един опитен митничар може да разбере, че с 20 служители не е възможно да се произведат 10000 бройки на ден. Винаги може да се установи дали декларираната стока е с правилен произход.
- Какво е положението в бранша на този етап?
Роберт Александрийски:
- Аз не бих казал, че имаме други проблеми. Нашите производители са проспериращи, в момента браншът е много активен. Естествено, има и малки фирми, които трудно се борят с тези неуредици. Но като цяло, фирмите в бранша вървят напред, модернизират се фабриките, модернизира се производството, увеличава се производителността. Производството няма да спре. Въпросът е, че малките и средните фирми няма да имат развитие. Създаването на малкия и средния бизнес ще се отложи, докато се решат проблемите, за които вече споменах. Иначе, големите производители ще си произвеждат, ще си изнасят, ще си продават на други пазара, но няма да могат да продават на вътрешния пазар.
С регулациите на ЕС също нямаме проблеми. Продаваме там, ние сме, така да си каже, авангардът - още преди България да стане асоцииран член, нашите стоки вече влизаха в ЕС без проблеми. Нямаме проблем с ЕС, със съответствието на стоките ни и т.н. За нас тона стана ясно още в началото на прехода, тъй като работим предимно за износ.
- Кои са приоритетните пазари за българските износители?
Роберт Александрийски:
- Листата на износа се обърна малко. Допреди две години No1 беше Германия, в момента водеща е Гърция, Германия е на второ място. No 3 в цялата ни износна листа е американският пазар, където изнасяме предимно готов продукт, за разлика от европейския пазар, за който по-голяма част от облеклата са кооперирано производство с европейски фирми, т.е. работи се с модели, поръчки и материали на клиента.
