Александър Канев e роден на 17 декември 1971 г. в Пловдив, България. Завършва енология в Университета Changins в Швейцария. Работил е в няколко винарски изби сред които Домейн Бовар, Les Abeilles d’Or, и Les Perrieres в Швейцария, преди да бъде привлечен като консултант по лозята и виното от Европейската банка за възастановяване и развитие. От 2001 г. е изпълнителен директор на винарска изба "Беса Валей" ООД.

Специално за Econ.bg

Г-н Канев, как една сравнително нова изба може да акумулира дългогодишен опит във винопроизводството и да го превърне в конкурентно предимство?

Александър Канев:

Нашата винарска изба е сравнително нова наистина, но тя има това предимство, че единият от инвеститорите в нея, и по-скоро неговата фамилия, се занимава повече от 800 години с винопроизводство, така че говорим за една сериозна традиция в тази област.

Българското вино продължава да има сериозен имиджов проблем. Преди 10 ноември 1989 г. беше създаден митът за хубавото и добре прието навсякъде българско вино, който обаче отдавна е развенчан. Какво е необходимо да се направи, за да се създаде по-добър имидж на нашето вино извън границите на страната ни, най вече в Западна Европа, и кои са правилните стъпки занапред в тази посока?

Александър Канев:

За съжаление това е вярно и е една тъжна констатация, която може да се направи за българското вино, особено когато става въпрос за страна с традиции в тази област, каквато е нашата. Нашата изба работи в положителна посока за възвръщането на добрия имидж на българското вино. Факт е, че постигнахме много положителни резултати в страни като Англия, Швейцария, Германия - българските вина са високо ценени там. Основният проблем на българските винарски изби е, че не разполагат със собствени лозови масиви и така не могат да контролират крайния продукт - гроздето. Единственото решение за това е да се създаде лозов масив, който да се контролира. Както казват старите хора, 80% от качеството на виното зависи от гроздето.

Какъв процент от произведеното вино изнася вашата фирма и колко остава на вътрешния пазар?

Александър Канев:

80% от вината ни са за експорт. Едва 20% остават за вътрешния пазар. Това, което е много показателно, е, че все повече българи оценяват високото качество на продукта и търсенето на качествени вина в България се повишава. Така че съотношението 80:20 скоро ще бъде променено от нас.

Как оценявате културата на потребление на вино в България, като се има предвид, че страната ни е известна с производството на силни спиртни напитки като ракията? Какво прави вашата изба, за да повиши културата на пиене на вино у нас?

Александър Канев:

Високоалкохолните напитки са свързани с народопсихологията на българина. Не мисля, че това е нещо негативно. За съжаление 50% от високоалкохолните напитки се правят при домашни условия, което директно рефлектира върху културата на пиене и на развиване на продукт като виното. Това което ние правим, са т.нар. организирани винени турове – за хора, които имат желание да се потопят в загадъчната, мистериозна атмосфера на лозарството и винарството. Разглеждайки пътя от приемането на гроздето от лозовия масив до бъчвите с вино, те обогатяват своята винена култура и това влияе и на хората около тях, техни близки, приятели.

Всеки локален пазар във вашия бранш преминава през специфично увличане на производителя за производство на все повече вина с по-ниско качество. Мислите ли, че у нас винопроизводителите отделят достатъчно внимание на качеството, посадъчния материал и технологията на производство и все по-квалитетната крайна продукция?

Александър Канев:

Трябва да кажа, че при нас всеки един детайл е от значение. Няма начин да се направи добър продукт, без да има качествен лозов посадъчен материал, без да има контрол върху лозовия масив, върху самото грозде, без технология, която е адаптирана към производството на качествен краен продукт. Не може да се пропусне някой от тези детайли и да се постигне качествен продукт. Няма начин да се правят големи обеми и паралелно с това те да са качествени.  

В тази връзка, каква е разликата между производителите, притежаващи лозови масиви, и тези, които трябва да купуват?

Александър Канев:

За създаването на собствен масив се изисква сериозна финансова инвестиция. Но преимуществата на тези, които притежават собствени масиви, са големи. Например, те са тези, които определят датата на стартиране на гроздобера, т.е., те знаят кога гроздето е достигнало оптимално узряване, съответно, оптимално съдържание на захар, PH, други параметри, които са важни за получаването на качествено вино. Докато за хората, които решават хаотично да стартират гроздобера, резултатите са невероятно негативни. Съответно, винарски изби, които купуват от такива неконтролирани лозови масиви, правят едни посредствени масови вина. Това от своя страна рефлектира и върху имиджа на България като винопроизводител по света, защото никой на запад не свързва виното с отделни винарски изби, а със страната като цяло.

Вие имате собствен лозов масив. Колко струва поддръжката му?

Александър Канев:

Площта на масива ни е 14 000 кв.м. През активния период – от март месец до гроздобера, използваме 250-300 души сезонни работници. Трябва да отбележа, че използваме и всички необходими за обработването на гроздето машини. Поддръжката на масива ни излиза около 500 000 евро годишно.

Често винопроизводителите отварят инвестициите си към области като туризъм, селско стопанство и др. Какво мотивира тази стратегия?

Александър Канев:

Основният мотив е търсенето. Допреди 20 години на винения туризъм в Англия например, се гледаше много скептично. Това, което се забелязва в последните години е, че все повече хора проявяват интерес към този вид туризъм. Обикновено това са хора, които са пътували по света, открили са за себе си винения туризъм и удоволствието от него – увлчащите се от винен туризъм са не само ценители на вино, но и такива, които просто искат да видят нещо различно. Така че виненият туризъм по света и специално в България има голямо бъдеще. Седмично в нашата изба идват 10-15 групи от по 10-12 човека. Най-хубавото е, че 90% от хората, които идват, са българи.

Доколко правителството подпомага тази дейност?

Александър Канев:

Не мога да кажа, че правителството не помага. Проблемът е в това, че всичко става много мудно. А когато говорим за такава сериозна дългосрочна инвестиция, при която възвръщаемостта е след 10 години, хората, инвеститорите, губят търпение. Този процес на подготвяне на документация, контакти с администрацията, е много бавен и това рефлектира негативно върху намеренията на всеки един инвеститор, независимо дали е във винопроизводството или в някой друг бранш. Има неща, които трябва да се променят в тази насока. Потенциални чуждестранни инвеститори – испанци, италианци, които се лансираха в тази сфера, видяха, че нещата у нас не стават така, както им се иска, и се върнаха в своите страни много разочаровани, без да реализират проектите си.

Какви са конкретните стъпки, които трябва да се предприемат, за да се премахнат пречките пред инвеститорите?

Александър Канев:

За нас в частност в началото голяма пречка беше закупуването на земята. От много години се говори за закон за комасацията. Невъзможно е да се направи инвестиция, без да има разбиране на местно ниво и без такъв закон. Ако даден инвеститор е мажоритарен собственик на голям парцел, а същевременно има няколко малки собственици, които не искат да продават земя, техните земи автоматично се преместват в други парцели, за да не се спъва мащабният проект – това е смисълът на един закон за комасацията. Надявам се този закон един ден да бъде приет. Другото нещо, което трябва да се промени, е манталитетът на българина. Смятам, че хората трябва да бъдат по-отворени за чуждите инвеститори. Те наистина идват в страната, за да преследват собствения си интерес, но същевременно разкриват много нови работни места, така че социалният фактор не е за подценяване.

Какви са рисковете във вашата професия?

Александър Канев:

Основният ни риск са природните условия – никой не е застрахован. Ние изцяло зависим от климата – лоазовите масиви могат да бъдат сполетени от измръзване, град, твърде много дъжд. Бизнесът ни е много рисков, но мога да кажа, че там, където няма риск, няма и печалби.

Какви са впечатленията ви от комуникацията ви с вашите корпоративни клиенти, заведенията, хотелите и туристическите агенции?

Александър Канев:

Не мога да кажа, че има проблеми. Отношенията ни са на много добро ниво – клиентите ни вече предпочитат да идват на място, да тестват новата ни реколта и да поръчат необходимите им количества. Доскоро те заявяваха поръчките си чрез телефон, имейл или факс, но вече предпочитат личния контакт.

Във винопроизводството важи ли принципът "опаковката продава"?

Александър Канев:

Мисля, че много хора вече разбраха, че това не е така. В днешно време клиентите ни са хора, които пътуват по света, те имат мнение, могат да коментират виното. Сега хората предпочитат самото вино да "говори" за себе си, а не неговият етикет.