Специално за Econ.bg


Наскоро в Държавен вестник беше публикувана съвместната наредба на МВР и ДАИТС  за категориите данни и реда, по който се съхраняват и предоставят от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за нуждите на националната сигурност и за разкриване на престъпления. Според наредбата данните за действията в Интернет, както и за разговорите ни по фиксиран и мобилен телефон ще са достъпни в реално време за служба "Оперативно-техническа информация" на МВР, но без самото съдържание на разговорите и кореспонденцията. Те, както и досега, ще се предоставят от операторите по реда на Закона за специалните разузнавателни средства, т.е. след решение на председателя на окръжния съд. Според наредбата обаче всички телефонни оператори и Интернет доставчици са длъжни да осигурят на МВР "пасивен технически достъп чрез компютърен терминал" до съхраняваните данни. "Това означава министерството да има достъп без човешка намеса и без самият оператор да знае, че някой отвън следи данните", обясняват експерти. Телефонните оператори вече са осигурили такъв достъп, тъй като и досега в законите имаше такова изискване. Те съхраняват данни за това от кой номер е дошло повикването, от коя клетка, ако обаждането е от мобилен телефон, и колко време е продължил разговорът. Новото е, че обхватът се разширява и с тотално следене на Интернет, което ще започне от 15 март догодина. Вече ще се събират данни за времето, в което потребителят е седял в мрежата, за изпращача и получателя на всяко съобщение, както и за началото и края на разговорите в мрежата през програми като Skype. Информацията трябва да се съхранява от операторите в продължение на 12 месеца. Пълния текст на наредбата ще откриете тук.

Наредба 40 от 7 януари 2008 г. е следствие от Закона за електронните съобщения и хармонизира българското законодателство с изискванията на европейската Директива 2006/24/ЕО за информационните технологии, която е приета от общността още през 2006 г. България е задължена да приеме подобен акт. Своето становище и гражданска позиция срещу наредбата изказа Организацията за цифрови свободи "Електронна граница". В четвъртък (7 февруари) "Електронна граница" организира мирен протест пред сградата на ДАИТС срещу наредбата. Защо не са съгласни с нормативния акт, кое ги притеснява, как ще се борят за оспорването му - по тези теми разговаряме с председателя на "Електронна граница" Богомил Шопов.


Г-н Шопов, ще атакувате ли в съда Наредба 40, която позволява на МВР и службите да следят контактите ни в Интернет?*

Богомил Шопов:

Да, категорично. Другата седмица аз ще внеса във Върховния административен съд иск срещу законосъобразността на наредбата. Първо там, защото законът ми позволява като физическо лице да атакувам по съдебен път нормативния акт. Днес (7 февруари 2008 г. - бел.ред.) получихме изненадваща подкрепа от страна на един депутат от НДСВ, който изрази гражданската си позиция в наша подкрепа и обеща да постави този проблем на вниманието на политическия им съвет, за да излязат с позиция по този въпрос.

Това означава ли че в момента лобирате за подкрепата на депутати и отговорни институции, които да Ви помогнат да внесете иск срещу наредбата в Конституционния съд?

Богомил Шопов:

Да, разбира се. Без политическо желание и воля не може да стане каквото и да било.

От Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) заявиха, че събирането на данните ще се извършва по съответния регламентиран ред. Какви обаче са Вашите страхове по този повод?

Богомил Шопов:

Ще се подслушват всички. За всеки български гражданин ще се събира информация по легализиран от държавата начин. В момента няма доказателства, че подобно нещо се извършва от службите, но от март догодина това ще става официално. Ще се събира абсолютно всякаква информация, което на първо място е вмешателство в личния живот на хората, и второ – като знаем в каква държава живеем, никой не може да гарантира, че тази информация ще бъде използвана по правилния начин.

От МВР настояват, че тази наредба се прилага с цел защита от хакери, терористи и всякакъв друг вид престъпници. Какво мислите Вие?

Богомил Шопов:

Хакерите не са проблем. На първо място събраната по този начин информация няма каквато и да било юридическа стойност. Тя може да бъде използвана само в следствието, но тя няма доказателствен характер срещу когото и да е, пък било то и срещу хакерите. Хакерството е друг вид престъпление.

Тук достигаме до въпроса какъв е смисълът от подобен нормативен акт?

Богомил Шопов:

Смисъл няма. Принципно нормалната позиция на отговорните органи е борбата срещу тероризма.

Можете ли да дадете примери за това, в какви случаи събираната от службите информация може да бъде използвана нерегламентирано?

Богомил Шопов:

Всеки има някакви лични данни, които могат да попаднат в чужди ръце. Аз като гражданин не искам това какви контакти имам, с кого и какво си говоря всеки ден посредством Интернет, да става достояние на когото и да било. И най-вече да бъдат предоставяни без моето съгласие. Като изискване в този закон е заложено, че когато се запишеш към интернет доставчик или влезеш в интернет клуб той задължително трябва да те идентифицира като му предоставиш трите си имена, точен адрес и ЕГН. Тоест, за да ползваш Интернет, ти трябва да предоставиш тези данни, които са изцяло лични, на доставчика. Аз например не бих желал да давам подобна информация.

Как стои въпросът с прилагането на Директивата на ЕС 2006/24/ЕО в другите страни-членки на общността?

Богомил Шопов:

Самата директива е въведена по желание на Великобритания, която е първата държава, която предлага електронните контакти на интернет потребителите да бъдат следени от службите за сигурност. Причина за това са атентатите в Лондон. До момента седем държави са хармонизирали законодателството си в съответствие с тази директива. В Италия обаче вече е намерен законен начин да се заобиколи тази директива, тоест да не се събират данните за интернет потребителите. В Германия в момента неправителствената организация “Асоциация за цифрови права", заедно с депутати от техния парламент, обжалва пред Конституционния съд законосъобразността на директивата. Държави като Полша и Словения категорично са гласували против въвеждането на тази директива. В Ирландия също се очаква оспорване на закона, а да се надяваме в скоро време и у нас.

Как въвеждането на тази директива в България ще повлияе на дебата, който ЕС поде във връзка с това IP адресът да бъде третиран като лична информация?

Богомил Шопов:

IP адресът е още нещо, което не може да бъде използвано като доказателство. В момента човек не може да бъде свързан с IP адреса, поне законово. За съжаление дебатите у нас стават след като се приемат законите, което е тъжно, и поради тази причина сме се събрали днес (7 февруари - бел.ред.) да изразим своята гражданска позиция и едва ли не да говорим пред свършен факт. Интересното е, че когато е започнало обсъждането на тази директива в Евросъюза, България е изпратила най-много подписи срещу въвеждането й, с други думи, у нас има най-много несъгласни с нея, но въпреки това нямаме избор и трябва да я въведем.

Има ли други български организации, от които получавате подкрепа?

Богомил Шопов:

Засега от никого. Но съм сигурен, че интернет доставчиците са пряко заинтересовани това нещо да отпадне, защото първо те ще имат задачата, за да изпълнят законовите изисквания, да подобрят техническата си база. Техническата подкрепа означава инвестиция от порядъка на 30-40 000 евро. Както сами разбирате, един малък квартален доставчик не би могъл да си позволи подобна сума. Разбира се сумата е чисто теоретична, може и да е доста по-голяма, в случая само предполагам, не съм я изчислявал нарочно. Така че се надявам скоро да получим подкрепата на повече организации, за което правим и протеста.

Факт е, че личните данни на гражданите трябва да бъдат защитени. Но когато става дума за материали с непристойно съдържание в Интернет, говорим за порнографски материали с деца и актове на насилие, тогава как според Вас трябва да се процедира? Не е ли редно в подобни случаи този IP адрес да бъде достъпен за компетентните органи?

Богомил Шопов:

Така е. Това нещо по никакъв начин не може да бъде доказуемо. С други думи, ще може да се разбере кой е, но самото качване на материали с подобно съдържание е престъпление. Но събирането на данни не е решение, нито е доказателство във случая.

С други думи трябва да има прокурорска заповед, за да започне събирането на информация?

Богомил Шопов:

Да, категорично. До момента има подобни случаи, при които НСБОП, посредством прокурорска заповед, е залавяло извършители на престъпления. В подобни случаи е допустимо интернет доставчикът да предостави подобни данни. Спомняте си случая със заплахата срещу президента. Тогава човекът беше хванат за 10 минути и то в интернет клуба, в който е ползвал Интернет. Тоест има начин. Но целта не е да се запазват абсолютно всички данни за всички.

Какви според Вас са основните недостатъци на наредбата?

Богомил Шопов:

Недостатъците й се изразяват в това, че тя позволява на държавните институции и на всички служби в Европа, и дори в САЩ, да шпионират всички потребители в Интернет, тоест да събират лични данни, кой с кого си говори, къде се намира в момента и какви средства за мигновена комуникация използва. С други думи държавата се намесва в личния живот на гражданите си, което е главният недостатък.

Възможно ли е според Вас да има злоупотреби със събираната информация?

Богомил Шопов:

Личното ми мнение е, че подобно нещо може да се случи. Когато държавата създаде предпоставки за събиране на лична информация, това неминуемо ще доведе до вмешателство в личния живот. А как може да се използва това, всеки може да се досети.

Разбрахме, че теоретично МВР може да следи контактите на всеки един от нас. Разполагате ли с информация докъде реално се простират ресурсите им, разполагат ли с необходимата за целта техника и обучени специалисти?

Богомил Шопов:

Предоставянето на информация е задължение на доставчика. Този, който предоставя Интернета, трябва да осигури и техниката, и ресурсите, с други думи абсолютно всичко необходимо за целта на МВР, да събират тази информация и да правят този мониторинг. А службите само ще използват тези данни посредством независими терминали.

А кой ще преценява дали информацията е опасна и доколко? Тази преценка няма ли да е малко субективна и колко време ще се пази информацията?

Богомил Шопов:

Информацията се събира. Ние сме против събирането на информация. След това използването на информацията става по регламентиран ред, оказан в закона. Но самият факт, че информацията е събрана, ни притеснява. С други думи, че може някой да злоупотреби с нея. И после - че това е намеса в личния живот и тайната на кореспонденцията. Информацията ще се пази 12 месеца. Интересното е, че ако пътувате някъде в чужбина, данните за това пътуване се пазят 13 години.


Интервю на Станимира Шикова

*Използвани са въпроси и на други медии