Специално за Econ.bg

- Г-н Киров, защо се наложиха промени в Закона за мерките срещу изпиране на пари?

Васил Киров:

- Промените в ЗМИП са следствие от последователната политика на правителството за пресичане на всякакви опити за изпиране на пари чрез финансовата система на Република България. Предприемането на тези  мерки е свързано с повишаване на защитата на финансовата система срещу потоци от мръсни пари. Нашата финансова система ще става все по-атрактивна за подобни потоци с увеличаването на международното доверие към нея. По принцип за перачите на пари са привлекателни тези финансови системи, които се ползват с имиджа на достатъчно защитени срещу изпирането на пари. Когато финансов поток идва от такава система, бдителността спрямо него е занижена и легализирането му е по-лесно. Това ни кара да предприемаме мерки за постоянно усъвършенстване на защитата на нашата финансова система срещу проникването на мръсни пари. Част от тези мерки са заложени в новия проект.

Друга част от измененията и допълненията отразява промените в правото на ЕС по въпросите на противодействието на изпирането на пари, които бяха приети през декември миналата година.

- Променят ли се функциите и правомощията на Агенцията за финансово разузнаване?

Васил Киров:

- Предвижда се разширяване както на функциите, така и на правомощията на Агенцията. Част от това разширяване ще се уреди с измененията в ЗМИП, а друга част с приемането на новия закон за мерките срещу финансирането на тероризма.

- Как се променя режима на докладване на сделките?

Васил Киров:

- Измененията на ЗМИП предвиждат задължение за изрично посочените в закона лица да уведомяват Агенцията за финансово разузнаване за всяка операция или сделка, при която плащането е извършено в брой и платената сума превишава 30 хил. лв. Чрез въвеждането на това изискване се отива към втория етап от установяването на комплексна система за наблюдение върху финансовите потоци, с оглед установяване на изпиране на пари. Третият завършващ етап ще бъде въвеждането на задължение за уведомяване на Агенцията за всички операции над определен праг, независимо от  това дали плащането е извършено в брой или е безналично. Този етап беше отложен във времето поради липса на техническа възможност за изпълнението му към момента. Поради същата причина влизането в сила на зъдължението за уведомяване за плащания в брой над 30 хил. лв. е отложено за 1.01.2004г. Практиката в страните кандидатки в ЕС е за поетапно въвеждане на тези различни форми на докладване на сделките и операциите. Например, в Словения процесът вече е завършен и съществува задължение за докладване по всички посочени по-горе начини, а в Румъния след като през 1999 г. беше установено задължение за докладване на операциите в брой над определен праг, сега е подготвено предложение за законодателно изменение, което да обхване безналичните операции.

- Има ли Агенцията необходимата база да изпълнява задълженията си?

Васил Киров:

- Както вече казах, необходимостта базата да бъде изградена предопредели отлагането на влизането в сила на изискването за докладване на операциите в брой за 1 година. В този срок  със съдействието на ЕС необходимата техническа база трябва да бъде изградена. Започнали сме изпълнението на програма за оборудване на Агенцията с аналитичен софтуер, което да повиши нейният капацитет. Както беше отбелязано в годишния доклад за работата на Агенцията през 2001 г., липсата на такова софтуерно оборудване е един от основните проблеми в нейната работа. През миналия месец частично проблемът беше разрешен със съдействието на посолството на Великобритания в София. Имаме, обаче да направим още много и за да го направим трябва да намерим значителни средства, които да вложим в изпълнението на този проект.

Въпросът за софтуерното оборудване, подпомагащо противодействието на изпирането на пари е актуален не само за нашата Агенция, но и за докладващите субекти, особено за банките. В разговори с мениджъри на някои от тях стигнахме до извода, че инвестирането на известни средства от тяхна страна в закупуването и внедряването на софтуер, което да извежда съмнителните операции от тяхната база данни, би намалило риска за самите тях. Ползването на подобен софтуер е широко разпространено във финансовите институции на страните в Европейския съюз.

- Каква е тенденцията в постъпващите сигнали за съмнителни транзакции?

Васил Киров:

- Запазва се тенденцията за използване на офшорни зони. Наред с това, по-новата тенденция за използване на български дружества като пощенски кутии за изпиране на пари, идващи от страни, членки на ЕС. Това, според мен, е следствие от подобрения имидж на българската финансова система с оглед активното противодействие на изпирането на пари. В годишния доклад на Еврокомисията се отчита напредъка на България в сферата на противодействието на изпирането на пари като се поощряват и подкрепят стъпките, предприети от правителството за преодоляване на констатираните слабости, предимно в аналитичната част от дейността на Агенцията и нейното софтуерно обезпечаване. Това е позитивен знак за нашите партньори от страните-членки на ЕС за прехвърляне на една значителна част от прилаганите мерки срещу изпирането на пари върху нашите финансови институции и нашите държавни институции, в това число финансовото разузнаване. Преводите, идващи от България не се гледат толкова строго, защото се предполага че те са строго погледнати у нас. Нарасналият обем на средствата, с които се оперира, засечени в нашата финансова система като съмнителни през 2002 г. е доказателство за тази строгост.

- Как може да се засили взаимодействието между Агенцията и полицията?

Васил Киров:

- Законопроектът за изменение и допълнение на ЗМИП предвижда създаване на правни предпоставки за засилване на това взаимодействие. Нашата цел е първо да го поставим на постоянна основа и второ да го изведем в началния стадий на финансово-разузнавателния анализ, извършван от нашата Агенция.

- Както вече казах, необходимостта базата да бъде изградена предопредели отлагането на влизането в сила на изискването за докладване на операциите в брой за 1 година. В този срок  със съдействието на ЕС необходимата техническа база трябва да бъде изградена. Започнали сме изпълнението на програма за оборудване на Агенцията с аналитичен софтуер, което да повиши нейният капацитет. Както беше отбелязано в годишния доклад за работата на Агенцията през 2001 г., липсата на такова софтуерно оборудване е един от основните проблеми в нейната работа. През миналия месец частично проблемът беше разрешен със съдействието на посолството на Великобритания в София. Имаме, обаче да направим още много и за да го направим трябва да намерим значителни средства, които да вложим в изпълнението на този проект.

Въпросът за софтуерното оборудване, подпомагащо противодействието на изпирането на пари е актуален не само за нашата Агенция, но и за докладващите субекти, особено за банките. В разговори с мениджъри на някои от тях стигнахме до извода, че инвестирането на известни средства от тяхна страна в закупуването и внедряването на софтуер, което да извежда съмнителните операции от тяхната база данни, би намалило риска за самите тях. Ползването на подобен софтуер е широко разпространено във финансовите институции на страните в Европейския съюз.

- Каква е тенденцията в постъпващите сигнали за съмнителни транзакции?

Васил Киров:

- Запазва се тенденцията за използване на офшорни зони. Наред с това, по-новата тенденция за използване на български дружества като пощенски кутии за изпиране на пари, идващи от страни, членки на ЕС. Това, според мен, е следствие от подобрения имидж на българската финансова система с оглед активното противодействие на изпирането на пари. В годишния доклад на Еврокомисията се отчита напредъка на България в сферата на противодействието на изпирането на пари като се поощряват и подкрепят стъпките, предприети от правителството за преодоляване на констатираните слабости, предимно в аналитичната част от дейността на Агенцията и нейното софтуерно обезпечаване. Това е позитивен знак за нашите партньори от страните-членки на ЕС за прехвърляне на една значителна част от прилаганите мерки срещу изпирането на пари върху нашите финансови институции и нашите държавни институции, в това число финансовото разузнаване. Преводите, идващи от България не се гледат толкова строго, защото се предполага че те са строго погледнати у нас. Нарасналият обем на средствата, с които се оперира, засечени в нашата финансова система като съмнителни през 2002 г. е доказателство за тази строгост.

- Как може да се засили взаимодействието между Агенцията и полицията?

Васил Киров:

- Законопроектът за изменение и допълнение на ЗМИП предвижда създаване на правни предпоставки за засилване на това взаимодействие. Нашата цел е първо да го поставим на постоянна основа и второ да го изведем в началния стадий на финансово-разузнавателния анализ, извършван от нашата Агенция.