Специално за Econ.bg

- Г-н Абаджиев, какво предизвика споровете между пенсионните дружества и вносителите на проекта за нов Кодекс за социално осигуряване?

Никола Абаджиев:

- Това е по-скоро един конструктивен диалог, породен от желанието и на двете страни новият проект за Кодекс за социално осигуряване да допринесе за разрешаване на проблемите и развитие на дейността по пенсионното осигуряване. Нашата асоциация и пенсионно-осигурителните дружества бяха инициатори на идеята за изменения и допълнения на старото законодателство още миналата година. Причината беше, че двата закона, които регулират дейността на допълнителното пенсионно осигуряване – Законът за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и Кодексът за задължителното обществено осигуряване, дял II, бяха приети по различно време и между тях има редица терминологични несъответствия. В хода на реформата се установиха допълнителни непълноти и недостатъци в законодателството. Ние подкрепихме идеята за създаване на нов Кодекс за социално осигуряване, който да обедини всички нормативни документи регулиращи дейността по пенсионното осигуряване. Заедно с това, още тогава изказахме опасение, че сроковете за създаването на кодекса са кратки и могат да забавят приемането на належащите изменения. Асоциацията участва в целия процес на разработка на кодекса и на всички етапи представяше аргументирано своите бележки, предложения и становища. Много от предложенията ни бяха приети, но останаха няколко съществени въпроса, по които имаме различия. Това са въпросите за инвестициите на пенсионните фондове, изискванията за минимално равнище на доходност, размерът на осигурителните вноски, пенсионните схеми и пенсионните резерви. Нерешаването на тези проблеми принизява качеството на документа, поради което диалогът трябва да продължи и да се намерят най-целесъобразните решения.

- В каква насока трябва да се промени инвестиционния режим за пенсионните дружества?

Никола Абаджиев:

- Настоящият инвестиционен режим регламентиран в закона непрекъснато беше критикуван, защото не дава възможност на пенсионно-осигурителните дружества да управляват достатъчно ефективно средствата на осигурените лица. Възникна идеята този рестриктивен режим да бъде либерализиран до известна степен. Едното ни различие във връзка с това е за инвестициите в ДЦК. Нашето предложение е нормата за инвестиции в ДЦК да остане задължителна, но да е най-малко 30 %. В проекта, обаче, остана досегашната обща норма от 50 % за инвестиции в ДЦК за задължителните пенсионни фондове и 30 % за доброволните фондове. Другото ни настояване беше за възстановяване на възможността за инвестиции в други финансови инструменти.

- Какво е вашето становище по предлаганите промени за гарантиране на минималната доходност и вдигане на минималния собствен капитал на дружествата?

Никола Абаджиев:

- Изискване за минимална доходност имаше и досега, но нейното формиране и гарантиране не беше регламентирано. Сега се въвежда изискването тази минимална доходност да се формира от средства на пенсионно осигурителното дружеството, като размерът на гаранционния резерв трябва да достигне 1 % от активите на дружеството. Това означава заделяне на големи средства, което според нас не е много рационално. Редица специалисти и чуждестранни експерти изказаха мнение, че минимална доходност не е нужна, тъй като цялата доходност от инвестициите се разпределя по партидите на осигурените лица. Заедно с това, въвеждането на минимална доходност означава всички пенсионни дружества да се стремят към нея, което няма да е в интерес на осигурените лица. Към въпроса трябва да се подходи от икономическа гледна точка със съответните анализи.

Пенсионно осигурителната дейност решава наистина голям социален проблем, но в основната си същност тя е финансова дейност с два водещи интереса – на осигурените и на инвеститорите. Трябва да се гледат и двете страни на "медала". Проблемите за минимална доходност и формирането на резерва трябва да се оценяват икономически – доколко са нужни, какъв трябва да е размерът им и откъде да се формират.

- Какъв е резултатът от дискусията във връзка с индивидуалната партида?

Никола Абаджиев:

- Нашата позиция, още от началото на обсъжданията, е че индивидуалната партида трябва да бъде запазена през цялото членуване на осигуреното лице в даден фонд. В известен смисъл тя запазва своето значение и след смъртта на осигуреното лице, защото съществуват наследствени права върху натрупаните средства в неговата партида. Идеята ни е резервът за покриване на разходите за изплащане на пожизнени пенсии на преживелите лица да се формира в рамките на съответния фонд, като за целта се използват два източника. Единият е при смърт на пенсионер на фонда на наследниците да се предоставят най-малко 80 % от остатъка по партидата, а най-много 20 % от остатъка да отиват в резерва. Вторият източник за резерва, предложен заедно със специалисти на НОИ, е при протичане на осигурителния случая, т.е. преди получаването на първата допълнителна пенсия, за резерва за преживяване да се отчисляват до 7 % от средствата в индивидуалната партида. От страна на авторите на проекта за кодекс имаше предложение наследниците да получат само една месечна пенсия и всички останали средства да се насочат в резерва, което ние  категорично не приехме. Според нас, трябва да остане възможността да се формира запасен пенсионен резерв и със средства на дружеството, който да се използва при недостиг на средствата от резерва на фонда. По този начин ще са налице максимални гаранции за изплащането на пожизнените пенсии на осигурените лица. За съжаление, всички тези предложения не бяха приети и в проекта е запазена старата практика на формиране на пенсионният резерв за изплащане на доживотни пенсии само със собствени средства на дружеството. Това е възлов въпрос по дейността на допълнителното пенсионно осигуряване и ще настояваме обсъжданията да продължат.

- Как трябва да се реши въпросът за размера на осигурителните вноски?

Никола Абаджиев:

- Предложението на Асоциацията има по същество две съставки. Едната е, начинът за определяне размера на вноската за задължителните фондове. Сега този въпрос се решава ежегодно с бюджета на НОИ. Това е крайно нецелесъобразно, имайки предвид дългосрочното планиране на дейността и ефективното инвестиране средствата на осигурените лица. Предложението ни е, размерът на вноската за тези фондове да бъде определена по години в кодекса в средносрочна перспектива – до 2005 или до 2007 година. Другият въпрос е за конкретния размер на вноската. Нашето предложение е тя да нараства плавно до достигането на 5-7 %, като схемата на увеличение трябва да е съчетана с изменението на съотношението между работодателя и осигурения. Най-важното е проблемът да бъде решен в закона. При яснота за размера на осигурителните вноски пенсионно-осигурителните дружества ще могат да дават по ясна и достоверна информация за бъдещите натрупвания по партидите на осигурените лица, а оттам и за размера на бъдещата им пенсия. Това ще бъде от полза и за НОИ, който ще може да прогнозира по-добре бъдещите си приходи.

- Нужна ли е промяна в цялостната пенсионната схема у нас?

Никола Абаджиев:

- Философията и основните принципи на пенсионната реформа не трябва да бъдат променяни. Българската пенсионна реформа има здрав фундамент, налице са високи оценки от международните институции. Според нас основните принципи на допълнителното пенсионно осигуряване: капитолопокривната схема, дефинирани вноски и недефинирани пенсии не трябва да бъдат се променят. Ако тези принципи се нарушат, пенсионната реформа ще тръгне по друг път или ще бъде провалена.

- Изискване за минимална доходност имаше и досега, но нейното формиране и гарантиране не беше регламентирано. Сега се въвежда изискването тази минимална доходност да се формира от средства на пенсионно осигурителното дружеството, като размерът на гаранционния резерв трябва да достигне 1 % от активите на дружеството. Това означава заделяне на големи средства, което според нас не е много рационално. Редица специалисти и чуждестранни експерти изказаха мнение, че минимална доходност не е нужна, тъй като цялата доходност от инвестициите се разпределя по партидите на осигурените лица. Заедно с това, въвеждането на минимална доходност означава всички пенсионни дружества да се стремят към нея, което няма да е в интерес на осигурените лица. Към въпроса трябва да се подходи от икономическа гледна точка със съответните анализи.

Пенсионно осигурителната дейност решава наистина голям социален проблем, но в основната си същност тя е финансова дейност с два водещи интереса – на осигурените и на инвеститорите. Трябва да се гледат и двете страни на "медала". Проблемите за минимална доходност и формирането на резерва трябва да се оценяват икономически – доколко са нужни, какъв трябва да е размерът им и откъде да се формират.

- Какъв е резултатът от дискусията във връзка с индивидуалната партида?

Никола Абаджиев:

- Нашата позиция, още от началото на обсъжданията, е че индивидуалната партида трябва да бъде запазена през цялото членуване на осигуреното лице в даден фонд. В известен смисъл тя запазва своето значение и след смъртта на осигуреното лице, защото съществуват наследствени права върху натрупаните средства в неговата партида. Идеята ни е резервът за покриване на разходите за изплащане на пожизнени пенсии на преживелите лица да се формира в рамките на съответния фонд, като за целта се използват два източника. Единият е при смърт на пенсионер на фонда на наследниците да се предоставят най-малко 80 % от остатъка по партидата, а най-много 20 % от остатъка да отиват в резерва. Вторият източник за резерва, предложен заедно със специалисти на НОИ, е при протичане на осигурителния случая, т.е. преди получаването на първата допълнителна пенсия, за резерва за преживяване да се отчисляват до 7 % от средствата в индивидуалната партида. От страна на авторите на проекта за кодекс имаше предложение наследниците да получат само една месечна пенсия и всички останали средства да се насочат в резерва, което ние  категорично не приехме. Според нас, трябва да остане възможността да се формира запасен пенсионен резерв и със средства на дружеството, който да се използва при недостиг на средствата от резерва на фонда. По този начин ще са налице максимални гаранции за изплащането на пожизнените пенсии на осигурените лица. За съжаление, всички тези предложения не бяха приети и в проекта е запазена старата практика на формиране на пенсионният резерв за изплащане на доживотни пенсии само със собствени средства на дружеството. Това е възлов въпрос по дейността на допълнителното пенсионно осигуряване и ще настояваме обсъжданията да продължат.

- Как трябва да се реши въпросът за размера на осигурителните вноски?

Никола Абаджиев:

- Предложението на Асоциацията има по същество две съставки. Едната е, начинът за определяне размера на вноската за задължителните фондове. Сега този въпрос се решава ежегодно с бюджета на НОИ. Това е крайно нецелесъобразно, имайки предвид дългосрочното планиране на дейността и ефективното инвестиране средствата на осигурените лица. Предложението ни е, размерът на вноската за тези фондове да бъде определена по години в кодекса в средносрочна перспектива – до 2005 или до 2007 година. Другият въпрос е за конкретния размер на вноската. Нашето предложение е тя да нараства плавно до достигането на 5-7 %, като схемата на увеличение трябва да е съчетана с изменението на съотношението между работодателя и осигурения. Най-важното е проблемът да бъде решен в закона. При яснота за размера на осигурителните вноски пенсионно-осигурителните дружества ще могат да дават по ясна и достоверна информация за бъдещите натрупвания по партидите на осигурените лица, а оттам и за размера на бъдещата им пенсия. Това ще бъде от полза и за НОИ, който ще може да прогнозира по-добре бъдещите си приходи.

- Нужна ли е промяна в цялостната пенсионната схема у нас?

Никола Абаджиев:

- Философията и основните принципи на пенсионната реформа не трябва да бъдат променяни. Българската пенсионна реформа има здрав фундамент, налице са високи оценки от международните институции. Според нас основните принципи на допълнителното пенсионно осигуряване: капитолопокривната схема, дефинирани вноски и недефинирани пенсии не трябва да бъдат се променят. Ако тези принципи се нарушат, пенсионната реформа ще тръгне по друг път или ще бъде провалена.