Специално за ECON.BG
- Г-жа Илиева, кои са приоритетните области за финансиране по програма САПАРД в момента?
Лучия Илиева:
- Приоритетните области са много. Във връзка с приоритетите на самата програма, може да се каже, че най-общо има три големи приоритетни области, които се финансират по линия на САПАРД. Първата и най-голямата, е свързана с производство на земеделска продукция. Това включва голямо разнообразие от земеделски продукти, като свързващото е, че се цели да се постигне по-добро качество, по-добър маркетинг, по-добра реализация на тези продукти, така че да печелят както крайните клиенти, така и производителите на тези продукти. Вторият кръг от финансирани проекти са тези, които целят устойчиво развитие на селските региони – да се спре обезлюдяването, да се спре миграцията към големите градове, да се възродят селските региони, да има устойчиви селски общности, който да бъдат стожерите на българската традиция, на българското село. Третият кръг проекти, които се финансират по САПАРД са свързани с подобряване капацитета на човешкия ресурс, т.е. обучението на кадрите, които ще реализират новите земеделски политики и ще ни присъединят към Европейския съюз.
- Кое е специфичното в подхода при финансиране на бизнес-начинания по програма САПАРД?
Лучия Илиева:
- Подходът не е по-различен от този при останалите европейски програми. Отликата на програма САПАРД, най-вече от ФАР и ИСПА, е принципът ex-antes, т.е. последващо финансиране, след като се реализира проектът. Другият основен подход, това е принципът на децентрализация. При програма САПАРД няма централизирани покани за кандидатстване в много тясна област, а напротив - има изцяло децентрализация на инициативите. Има много мерки, вече девет, като всяка една от тях има множество подмерки, т.е. всеки желаещ да кандидатства може да си намери място и да представи своя проект по линия на САПАРД.
- Кой има право да кандидатства по програма САПАРД?
Лучия Илиева:
- Право да кандидатстват имат частни лица, които са регистрирани по Закона за земеделските производители – за някои от мерките, а за повечето от мерките имат право да кандидатстват юридически лица, като в някои случаи те трябва да бъдат регистрирани по Закона за земеделските производители, в други случаи не се изисква. Общото е, че трябва да имат не по-малко от 75% частно участие, т.е. процентът на държавно участие е сведен най-много до 25%. В двете нови мерки могат да кандидатстват също и общини. Право да кандидатстват имат и едни нови структури – организации на земеделски производители, които трябва да бъдат регистрирани по Наредби No 21, 23 и 24 на Министерството на земеделието и горите.
- Постижими ли са критериите за допустимост за желаещите да кандидатстват?
Лучия Илиева:
- Според мен са напълно постижими, защото няма някакви строги ограничения. Целта на програмата по принцип е да се усвоят колкото може по-добре средствата, като досега са усвоени не повече от 1/3 от отпусканите близо 52 млн. евро годишно. Критериите са постижими за фирмите, за общините и за частните лица, като, разбира се, е необходима и консултантска помощ. Без нея е малко трудно, тъй като документацията е огромна, условията са много и не трябва да се губи излишно време, би трябвало да се работи екипно.
- Проявяват ли интерес и активност фирмите и гражданите? Как може да се стимулира желанието им за участие?
Лучия Илиева:
- Не мога да дам цялостна оценка, но нашият опит показва, че интерес определено има. Хората искат да научат повече за програмата, активността засега не е много голяма, като се сравни с други програми, специално програма ФАР. Там активността е доста по-голяма, тъй като там има крайни срокове и всеки гледа да не ги изпусне. Тук срокът е до 2007 г. и всеки си казва "още не съм подготвен, може би по-нататък". Общините имаха малко спирачки във връзка с местни избори, но сега, след като вече имаме едни нови общински структури, имаме яснота, документите са публикувани, предвиждаме серия от разяснителни семинари, по-задълбочени по отделните мерки, както и централизирано по региони. Надяваме се активността да се увеличи и да има по-голям интерес.
Светла Маринова:
- Според мен, програмата се познава твърде малко. Рекламата, промоциите на тази програма, възможностите, които дава, са недостатъчно популяризирани в страната ни. Кандидатите с големи трудности стигат до изискванията, до критериите, които следва да постигнат, за да кандидатстват. Голям проблем е обемът на документите за подготовка. Самата програма е структурирана по наредби, следват се строго прагматични процедури. Обемът е голям и трудностите са големи. Другото обстоятелство, което, създава и психологическо нежелание за кандидатстване, е това, че финансовата помощ се изплаща след завършване на самата инвестиция. Едва след завършване на проекта – засаждане, купуване на оборудване, построяване, ремонт, реконструкция на сграда, отново се минава един бюрократичен и доста труден път от документи, за да се направи оценка за успешно приключен проект. Технологичният път е дълъг. Кандидатът трябва да набави сам средства. Това е ограничението и когато кандидатите чуят за него, те просто спират дотук. Ако човек има собствени средства, ще кандидатства с тях и сам ще прави инвестицията. Малко са запознати с механизма, който търговските банки предоставят във връзка с подпомагането на кандидатите по програма САПАРД. На практика, кандидатите не работят със собствени средства, а с кредит от банката, който върви да приключване на инвестицията и след одобряването от Агенция САПАРД 50% от този кредит се намалява, т.е., изплаща се финансовата помощ. По този начин, кандидатът може да продължи при по-леки обстоятелства, да генерира бъдещи доходи по проекта и да реализира успешно и устойчиво набелязаната идея и инвестиция. Хората те не са запознати достатъчно – не знаят, че механизмът не е толкова тежък, защото за банките гаранция за отпускане на кредит е одобреният проект по програма САПАРД. Механизмът на отпускане вече е отработен и няма бюрократични бариери. Тежестта е по подготовката на документите и бизнес плана и тяхното одобрение.
- Възможно ли е чрез реклама да се популяризира програма САПАРД?
Светла Маринова:
- В програма САПАРД е залегнало, че ще се правят промоции, ще се популяризира чрез реклама в медиите. Не съм виждала, от много време, филм или репортаж за успешно приключила инвестиция по програма САПАРД. Това просто не съществува в нашите медии. Има одобрени проекти, има успешно приключили инвестиции с възстановени 50% финансова помощ, но няма достатъчно гласност. Малко се говори за успехите, това е грешка и на самата Агенция САПАРД – не рекламира, не промоцира дейността и възможностите, което от своя страна създава ограниченост в усвояването на средствата. С курсове, които организираме целим именно това – да информираме повече хора, които да усвоят предоставените пари целево. Това ще бъде от полза и за техния бизнес, а в крайна сметка, и за устойчивостта в селското ни стопанство
- А каква е активността спрямо другите присъединяващи се към ЕС страни и бъдещи страни-членки?
Лучия Илиева:
- Нямам данни за всички страни, но в страните, които познавам, като Полша, Унгария, Чехия и Словакия, активността е много по-голяма. Не сме правили сравнително проучване, но 1/3 усвоени средства е нисък процент.
- Селският туризъм има голям потенциал в България, но като че ли този потенциал не се използва достатъчно – засилва ли се активността чрез програма САПАРД, има ли постигнати позитивни резултати?
Светла Маринова:
- Мярка 3 на Програма САПАРД визира участието на физически лица, еднолични търговци, а с промяната на Наредба No 15 - и юридически лица. Променени са и минималните и максимални средства за участие – инвестицията, за която може да се кандидатства е до 500 000 евро. България е страна с голям потенциал в туризма, става все по-привлекателна и атрактивна. Освен туризма, който се развива в големите ни планински курорти, в черноморските ни центрове, с тази програма трябва да се насочим към развитие в малките селски райони, изостаналите планински и полупланински райони. Възможностите, които програмата дава в тази насока е реконструкция и модернизация на съществуващи къщи. Ограничението е до 25 места в обновените туристически къщи. Разбира се, може да се кандидатства с всички инфраструктури елементи към съответния нов туристически обект – инвестиции за воден басейн, за фитнес зали, спомагателни съоръжения, както и много национални паметници, обвързване на селския туризъм с национални, природни паметници. Има още една мярка, която третира развитието на туризма – това е мярка No 7 за развитие на селските райони по отношение на публичните инвестиции, за които могат да кандидатстват общините. Общината може да кандидатства за възобновяване, възстановяване на културни паметници; както и за изграждане на междуселищни пътища до природни и културни обекти. Обсегът на селския туризъм и интересът, който се забелязва сред публиката е изключително голям. Това не е случайно, защото планинските, селските райони имат много добра природна даденост и бихме могли да стигнем австрийските и немските села като потенциал за развитието на туризъм, и с експортна насоченост, и с вътрешно познавателна цел.
- Проявяват ли интерес и активност фирмите и гражданите? Как може да се стимулира желанието им за участие?
Лучия Илиева:
- Не мога да дам цялостна оценка, но нашият опит показва, че интерес определено има. Хората искат да научат повече за програмата, активността засега не е много голяма, като се сравни с други програми, специално програма ФАР. Там активността е доста по-голяма, тъй като там има крайни срокове и всеки гледа да не ги изпусне. Тук срокът е до 2007 г. и всеки си казва "още не съм подготвен, може би по-нататък". Общините имаха малко спирачки във връзка с местни избори, но сега, след като вече имаме едни нови общински структури, имаме яснота, документите са публикувани, предвиждаме серия от разяснителни семинари, по-задълбочени по отделните мерки, както и централизирано по региони. Надяваме се активността да се увеличи и да има по-голям интерес.
Светла Маринова:
- Според мен, програмата се познава твърде малко. Рекламата, промоциите на тази програма, възможностите, които дава, са недостатъчно популяризирани в страната ни. Кандидатите с големи трудности стигат до изискванията, до критериите, които следва да постигнат, за да кандидатстват. Голям проблем е обемът на документите за подготовка. Самата програма е структурирана по наредби, следват се строго прагматични процедури. Обемът е голям и трудностите са големи. Другото обстоятелство, което, създава и психологическо нежелание за кандидатстване, е това, че финансовата помощ се изплаща след завършване на самата инвестиция. Едва след завършване на проекта – засаждане, купуване на оборудване, построяване, ремонт, реконструкция на сграда, отново се минава един бюрократичен и доста труден път от документи, за да се направи оценка за успешно приключен проект. Технологичният път е дълъг. Кандидатът трябва да набави сам средства. Това е ограничението и когато кандидатите чуят за него, те просто спират дотук. Ако човек има собствени средства, ще кандидатства с тях и сам ще прави инвестицията. Малко са запознати с механизма, който търговските банки предоставят във връзка с подпомагането на кандидатите по програма САПАРД. На практика, кандидатите не работят със собствени средства, а с кредит от банката, който върви да приключване на инвестицията и след одобряването от Агенция САПАРД 50% от този кредит се намалява, т.е., изплаща се финансовата помощ. По този начин, кандидатът може да продължи при по-леки обстоятелства, да генерира бъдещи доходи по проекта и да реализира успешно и устойчиво набелязаната идея и инвестиция. Хората те не са запознати достатъчно – не знаят, че механизмът не е толкова тежък, защото за банките гаранция за отпускане на кредит е одобреният проект по програма САПАРД. Механизмът на отпускане вече е отработен и няма бюрократични бариери. Тежестта е по подготовката на документите и бизнес плана и тяхното одобрение.
- Възможно ли е чрез реклама да се популяризира програма САПАРД?
Светла Маринова:
- В програма САПАРД е залегнало, че ще се правят промоции, ще се популяризира чрез реклама в медиите. Не съм виждала, от много време, филм или репортаж за успешно приключила инвестиция по програма САПАРД. Това просто не съществува в нашите медии. Има одобрени проекти, има успешно приключили инвестиции с възстановени 50% финансова помощ, но няма достатъчно гласност. Малко се говори за успехите, това е грешка и на самата Агенция САПАРД – не рекламира, не промоцира дейността и възможностите, което от своя страна създава ограниченост в усвояването на средствата. С курсове, които организираме целим именно това – да информираме повече хора, които да усвоят предоставените пари целево. Това ще бъде от полза и за техния бизнес, а в крайна сметка, и за устойчивостта в селското ни стопанство
- А каква е активността спрямо другите присъединяващи се към ЕС страни и бъдещи страни-членки?
Лучия Илиева:
- Нямам данни за всички страни, но в страните, които познавам, като Полша, Унгария, Чехия и Словакия, активността е много по-голяма. Не сме правили сравнително проучване, но 1/3 усвоени средства е нисък процент.
- Селският туризъм има голям потенциал в България, но като че ли този потенциал не се използва достатъчно – засилва ли се активността чрез програма САПАРД, има ли постигнати позитивни резултати?
Светла Маринова:
- Мярка 3 на Програма САПАРД визира участието на физически лица, еднолични търговци, а с промяната на Наредба No 15 - и юридически лица. Променени са и минималните и максимални средства за участие – инвестицията, за която може да се кандидатства е до 500 000 евро. България е страна с голям потенциал в туризма, става все по-привлекателна и атрактивна. Освен туризма, който се развива в големите ни планински курорти, в черноморските ни центрове, с тази програма трябва да се насочим към развитие в малките селски райони, изостаналите планински и полупланински райони. Възможностите, които програмата дава в тази насока е реконструкция и модернизация на съществуващи къщи. Ограничението е до 25 места в обновените туристически къщи. Разбира се, може да се кандидатства с всички инфраструктури елементи към съответния нов туристически обект – инвестиции за воден басейн, за фитнес зали, спомагателни съоръжения, както и много национални паметници, обвързване на селския туризъм с национални, природни паметници. Има още една мярка, която третира развитието на туризма – това е мярка No 7 за развитие на селските райони по отношение на публичните инвестиции, за които могат да кандидатстват общините. Общината може да кандидатства за възобновяване, възстановяване на културни паметници; както и за изграждане на междуселищни пътища до природни и културни обекти. Обсегът на селския туризъм и интересът, който се забелязва сред публиката е изключително голям. Това не е случайно, защото планинските, селските райони имат много добра природна даденост и бихме могли да стигнем австрийските и немските села като потенциал за развитието на туризъм, и с експортна насоченост, и с вътрешно познавателна цел.
