Специално за ECON.BG

- Г-н Попов, какви ще са функциите на Националната агенция за приходите? Кои вноски ще събира тя?

Николай Попов:

- Идеята в проекта за Национална агенция за приходите е тя да събира т.нар. публични държавни вземания. Това са данъците и осигурителните вноски, включително и задълженията за здравно осигуряване. Целта е да облекчим гражданите и фирмите. Вместо с няколко, те ще се "сблъскват" с един контролен орган по събирането. Още повече, че осигурителните вноски и ДОД в голяма част се припокриват при определянето на данъчната основа.

- До каква степен ще е застъпено обслужването по Интернет в новата агенция?

Николай Попов:

- Според мен сега действащата данъчна администрация, по отношение на обслужването на данъкоплатците, не се различава съществено от това, което е било в началото на века. Декларациите се подават лично, искания за удостоверения се подават лично. В обществото е възпитано плащането на данъците да става на касата в данъчните бюра или подразделения, т.е. лично. С развиването на проекта за Национална агенция за приходите ни се иска обслужването на данъкоплатците да бъде дистанционно. Това от една страна означава, че ние ще можем да отделим необходимия брой професионалисти и да използваме капацитета им пълноценно, защото при един пряк сблъсък между данъкоплатеца и системата не винаги се намира най-удачното решение. Другият водещ аспект е, че ние трябва да отговорим на потребностите на поколението, което идва. Поколението, което не става от компютрите и едва ли ще бъде щастливо да ходи в данъчните служби да подава декларации и да си внася данъци. Ще се опитаме, чрез информационната система, която ще въведем в Националната агенция за приходите, да направим възможно подаването на декларации и разплащанията по Интернет. За хората, които не ползват Интернет, ще оставим възможността подаването на декларации и разплащанията да става чрез пощите и други институции. Имаме идея да проведем кръг от преговори с Български пощи и Асоциацията на търговските банки за намиране на нормални тарифи свързани с трансферите на пари в посока на Националната агенция за приходите. Искаме да договорим по-ниски тарифи, когато става дума за данъчни плащания.

- Предвижда се информационната система на агенцията да пресмята данъците, а данъкоплатците само да се подписват. Как ще се приеме тази услуга от страна на данъкоплатците? Готов ли е българският данъкоплатец за такъв род услуги?

Николай Попов:

- Сега ще разберем дали е готов. Идеята ни е да стартираме с пилотно подаване на декларации по ЗДДС, т.е. то ще бъде ограничено само за фирмите, за да видим дали те са готови. Големите инвеститори предпочитат електронния път. И в момента големи търговски дружества подават своите дневни обороти и дневници за покупко-продажби он-лайн. Що се отнася до това дали българският гражданин е готов, мисля, че ние трябва да възпитаме у него да ползва възможностите на електронния обмен на информация. Интернет ни дава невероятни възможности и ние трябва да ги използваме. Много по-удобно за него е да влезе в пощата или в местния Интернет клуб и да си подаде декларацията. Чака ни доста работа в тази посока. Мисля, че няма да имаме проблем с младото поколение. По-трудно ще е да убедим хората на средна възраст и по-възрастните, че това е в тяхна полза.

- Какъв ефект очаквате по отношение на събираемостта на вноските?

Николай Попов:

- Ефектите могат да бъдат разгледани от две страни. Първият момент е икономията на средства, които очакваме да получим във връзка със стартирането на проекта за Национална агенция за приходите. Очакваме намаляване на приходите свързани с издръжката на данъчната администрация. Прякото повишаване на събираемостта все още не може да се прогнозира точно. Очакваме стартирането на Националната агенция за приходите да доведе до значителен пряк ефект за държавния бюджет. Основно ще разчитаме на внедряването на информационна система. В момента има информация, която е разпокъсана или не е налична в данъчната администрация. Информационната система ще ни дава информация на момента или най-късно на другия ден. Когато имаме такава информация, ние ще имаме възможност да реагираме по-бързо. Не да вървим след събитията, а да изпреварваме събитията, т.е. като установим разлики между деклариран и получен доход, ние ще можем да реагираме веднага. От друга страна, с проекта за Национална агенция за приходите ще се опитаме да възпитаме у всеки един от нас да спазва принципите на доброволното плащане. Няма сила на света, която може да контролира всеки. Всички модерни демокрации залагат на този принцип. Колкото повече човек се възпитава в доброволното плащане, толкова по-голям ще е ефектът за обществото, включително за държавния бюджет. В тази посока трябва да се работи много, тъй като това е процес, който не може да се възпита за една или две години. Това е процес, който трябва да стартира сега, за да даде ефект след 5 или 10 години. Но трябва да стартира. От една страна е информацията и от друга, събуждането на гражданското чувство. Българинът трябва да се осъзнае като участник в обществения договор между държавата и гражданите, да знае точно за какво отиват неговите пари. Мисля, че постепенно ще успеем да реализираме идеята и да подобрим събираемостта.

- Какви ще са ползите за самата администрация?

Николай Попов:

- Ползата за самата администрация е възможността тя да се реформира, да се усъвършенства и да ползва най-добрите практики. Една повишена събираемост на данъците може да доведе от своя страна до облекчаване на размера на различните видове данъци, на социално осигурителните, респективно здравно осигурителните вноски. Ползите за самите служители на данъчната администрация и в бъдеще на Национална агенция за приходите са, че ще отпадне нископрофесионалният труд, ще се ограничи до минимум ръчната обработка на документи. Тези хора, които престанат да се занимават с нискоквалифицираната работа ще започнат да се занимават с ревизии. Във връзка с проекта за Национална агенция за приходите предстой обучение на около 5 000 наши служители. Ще ги научим да правят модерни одити. В момента се правят ревизии по скоро на наличните документи на гражданите и фирмите, а не на това какви приходи би могла да получи фирмата от дадено производство, защо е употребила много енергия за малко стоки. Не се прави връзка между това, което е на входа и това, което е на изхода, а се гледат само документите. Ще променим системата на одитиране. Това е процес, който стартира в цяла Европа преди 10 години и дава невероятен ефект. Другото е да подобрим условията за работа на тези хора. В момента не отговаряме на абсолютно никакви хигиенни норми. Мисля, че и обществото, и хората, които работят за него заслужават едни по-добри условия на работа.

- Ефектите могат да бъдат разгледани от две страни. Първият момент е икономията на средства, които очакваме да получим във връзка със стартирането на проекта за Национална агенция за приходите. Очакваме намаляване на приходите свързани с издръжката на данъчната администрация. Прякото повишаване на събираемостта все още не може да се прогнозира точно. Очакваме стартирането на Националната агенция за приходите да доведе до значителен пряк ефект за държавния бюджет. Основно ще разчитаме на внедряването на информационна система. В момента има информация, която е разпокъсана или не е налична в данъчната администрация. Информационната система ще ни дава информация на момента или най-късно на другия ден. Когато имаме такава информация, ние ще имаме възможност да реагираме по-бързо. Не да вървим след събитията, а да изпреварваме събитията, т.е. като установим разлики между деклариран и получен доход, ние ще можем да реагираме веднага. От друга страна, с проекта за Национална агенция за приходите ще се опитаме да възпитаме у всеки един от нас да спазва принципите на доброволното плащане. Няма сила на света, която може да контролира всеки. Всички модерни демокрации залагат на този принцип. Колкото повече човек се възпитава в доброволното плащане, толкова по-голям ще е ефектът за обществото, включително за държавния бюджет. В тази посока трябва да се работи много, тъй като това е процес, който не може да се възпита за една или две години. Това е процес, който трябва да стартира сега, за да даде ефект след 5 или 10 години. Но трябва да стартира. От една страна е информацията и от друга, събуждането на гражданското чувство. Българинът трябва да се осъзнае като участник в обществения договор между държавата и гражданите, да знае точно за какво отиват неговите пари. Мисля, че постепенно ще успеем да реализираме идеята и да подобрим събираемостта.

- Какви ще са ползите за самата администрация?

Николай Попов:

- Ползата за самата администрация е възможността тя да се реформира, да се усъвършенства и да ползва най-добрите практики. Една повишена събираемост на данъците може да доведе от своя страна до облекчаване на размера на различните видове данъци, на социално осигурителните, респективно здравно осигурителните вноски. Ползите за самите служители на данъчната администрация и в бъдеще на Национална агенция за приходите са, че ще отпадне нископрофесионалният труд, ще се ограничи до минимум ръчната обработка на документи. Тези хора, които престанат да се занимават с нискоквалифицираната работа ще започнат да се занимават с ревизии. Във връзка с проекта за Национална агенция за приходите предстой обучение на около 5 000 наши служители. Ще ги научим да правят модерни одити. В момента се правят ревизии по скоро на наличните документи на гражданите и фирмите, а не на това какви приходи би могла да получи фирмата от дадено производство, защо е употребила много енергия за малко стоки. Не се прави връзка между това, което е на входа и това, което е на изхода, а се гледат само документите. Ще променим системата на одитиране. Това е процес, който стартира в цяла Европа преди 10 години и дава невероятен ефект. Другото е да подобрим условията за работа на тези хора. В момента не отговаряме на абсолютно никакви хигиенни норми. Мисля, че и обществото, и хората, които работят за него заслужават едни по-добри условия на работа.