Специално за Econ.bg
- Г-жо Шулева, защо се наложи приемането на нова стратегия в социалната политика?
Мин. Лидия Шулева:
- Българският преход продължи прекалено дълго и стовари тежестта на реформите най-вече върху обикновените граждани. Те понесоха основните загуби и несправедливости. След 13 години преход ситуацията е следната: 17,4 % безработица, 600 000 души на социални помощи, 2 500 000 пенсионери и растящ дефицит във фонд "Пенсии". Социалните услуги в страната са неразвити.
Ето защо, след като направихме сериозен анализ на положението, решихме, че трябва да търсим нови подходи, ако искаме да постигнем целта си, а именно – да подобрим както положението на обикновения българин, така и цялостното състояние на социалната сфера.
- Какви са основните цели, които си поставяте в новата стратегия?
Мин. Лидия Шулева:
- Да насърчим заетостта, да поддържаме пригодността на работната сила, да увеличим осезаемо доходите на групите в най-неравностойно положение – самотните родители, самотните възрастни хора, хората с увреждания. Системата на обществено осигуряване трябва да се стабилизира, за да може най-после и българският пенсионер да заживее по-спокойно. Ще модернизираме системата за социално подпомагане, така че тя да подкрепя хората, които действително се нуждаят от помощ. Целта ни е да развием както социалните услуги, така и социалния диалог.
- Какви мерки предвиждате в областта на доходите?
Мин. Лидия Шулева:
- Мерките, които се предприемат в областта на доходите, са насочени към осигуряване на тяхното нарастване. Политиката е да се намаляват данъците и по този начин да се увеличават доходите, с които разполага населението. Същевременно ще стимулираме и бипартитното договаряне на по-високи заплати между работодатели и синдикати, каквато е и препоръката на ЕС.
- В какво се изразява диференцирания подход в политиката по заетостта и социалното подпомагане?
Мин. Лидия Шулева:
- Направен е сериозен анализ на структурата на безработицата. Безработните са разделени на групи, например – безработни в предпенсионна възраст, трайно безработни или хора, които са без работа 3, 4, 5 години, безработни младежи и т. н. Диференцираният подход се изразява в това, че към всяка една от тези групи прилагаме различна програма. Целта е проблемът да се реши не повърхностно, а в дълбочина. Не да се изплащат помощи безкрай, а чрез активни мерки и програми за всяка конкретна група безработни да им помогнем да си намерят работа, и при това не временна, а постоянна.
- Какви програми предвиждате за приоритетните групи безработни лица?
Мин. Лидия Шулева:
- Вече добилата популярност програма "От социални помощи към осигуряване на заетост" е насочена към една от приоритетните групи – трайно безработните, хората в най-тежко социално положение. Както е видно и от името на програмата, вместо социални помощи, ние предлагаме на включените в програмата минимална работна заплата плюс социална и здравна осигуровка. Намерението ни е трайно безработните, освен повече пари, да получат квалификация, да възстановят трудовите си навици и след това да се върнат на пазара на труда.
Друга наша програма е насочена към една специфична група сред безработните в предпенсионна възраст. Те са общо около 130 000 души. От тях 14 000 имат навършени години за пенсия, но не им достига до 1 година трудов стаж, за да се пенсионират. Именно за тях стартира програма, с която стимулираме работодателите да ги наемат за една година, така че след този срок хората да могат да се пенсионират.
- Кои са трудностите при преминаването от пасивната социална защита към активна социална политика?
Мин. Лидия Шулева:
- Всяка нова инициатива у нас се посреща "на нож". Още преди да е започнала да функционира, тя вече е критикувана от всички страни. Това е доста странно, като се има предвид, че никой не е доволен от съществуващите механизми. Не само в областта на социалната политика, във всички сфери на живота ни негативизмът е непродуктивен. Има и друго – част от населението е с дълбоко вкоренени навици да възприема държавата като майка-хранилка. Това не му позволява да активизира съществуването си, да поеме отговорност за социалното си поведение, да мобилизира вътрешните си ресурси и да ги насочи към икономическа инициативност, към активно търсене на работа, свързано с доста непривичните за него мобилност, гъвкавост, поемане на рискове.
- Обвързана ли е социалната политика с цялостната икономическа политика в страната?
Мин. Лидия Шулева:
- За пръв път тази година се опитваме да обвържем социалната с икономическата и финансовата политика на страната и това е залегнало в проектобюджета за 2003 г. В него повишаването на инвестициите е в тясна връзка с намаляването на безработицата. Успяхме да запишем, че в районите с най-висока безработица инвестициите ще бъдат освободени от данък печалба. Надяваме се това да стимулира рязко инвестиционния процес в тези най-трудни региони и да се намали безработицата.
Друга мярка, заложена в данъчното законодателство, е признаването на двойния размер на данъци и осигуровки за работодатели, които назначават дългосрочно безработни, хора с увреждания и лица над 50 години. Борбата е тук да се въздейства не чрез субсидирана заетост, а чрез данъчни стимули.
- Какви резултати очаквате в резултат на реализирането на новата концепция на социалната политика?
Мин. Лидия Шулева:
- Едва ли би ни стигнало мястото тук да изброим всички очаквани резултати. Ще посоча само най-важните от тях: намаляване на безработицата като цяло и в частност на безработицата сред младежите, трайно безработните, нискоквалифицираните лица, безработните над 50-годишна възраст; повишаване на качеството на работната сила, намаляване на регионалните различия в заетостта; повишаване на осигурителните приходи, а оттам – увеличаване на пенсиите и намаляване на дефицита във фонд "Пенсии"; намаляване на относителния дял на "сивата" икономика; по-качествен живот на най-уязвимите групи.
Друга наша програма е насочена към една специфична група сред безработните в предпенсионна възраст. Те са общо около 130 000 души. От тях 14 000 имат навършени години за пенсия, но не им достига до 1 година трудов стаж, за да се пенсионират. Именно за тях стартира програма, с която стимулираме работодателите да ги наемат за една година, така че след този срок хората да могат да се пенсионират.
- Кои са трудностите при преминаването от пасивната социална защита към активна социална политика?
Мин. Лидия Шулева:
- Всяка нова инициатива у нас се посреща "на нож". Още преди да е започнала да функционира, тя вече е критикувана от всички страни. Това е доста странно, като се има предвид, че никой не е доволен от съществуващите механизми. Не само в областта на социалната политика, във всички сфери на живота ни негативизмът е непродуктивен. Има и друго – част от населението е с дълбоко вкоренени навици да възприема държавата като майка-хранилка. Това не му позволява да активизира съществуването си, да поеме отговорност за социалното си поведение, да мобилизира вътрешните си ресурси и да ги насочи към икономическа инициативност, към активно търсене на работа, свързано с доста непривичните за него мобилност, гъвкавост, поемане на рискове.
- Обвързана ли е социалната политика с цялостната икономическа политика в страната?
Мин. Лидия Шулева:
- За пръв път тази година се опитваме да обвържем социалната с икономическата и финансовата политика на страната и това е залегнало в проектобюджета за 2003 г. В него повишаването на инвестициите е в тясна връзка с намаляването на безработицата. Успяхме да запишем, че в районите с най-висока безработица инвестициите ще бъдат освободени от данък печалба. Надяваме се това да стимулира рязко инвестиционния процес в тези най-трудни региони и да се намали безработицата.
Друга мярка, заложена в данъчното законодателство, е признаването на двойния размер на данъци и осигуровки за работодатели, които назначават дългосрочно безработни, хора с увреждания и лица над 50 години. Борбата е тук да се въздейства не чрез субсидирана заетост, а чрез данъчни стимули.
- Какви резултати очаквате в резултат на реализирането на новата концепция на социалната политика?
Мин. Лидия Шулева:
- Едва ли би ни стигнало мястото тук да изброим всички очаквани резултати. Ще посоча само най-важните от тях: намаляване на безработицата като цяло и в частност на безработицата сред младежите, трайно безработните, нискоквалифицираните лица, безработните над 50-годишна възраст; повишаване на качеството на работната сила, намаляване на регионалните различия в заетостта; повишаване на осигурителните приходи, а оттам – увеличаване на пенсиите и намаляване на дефицита във фонд "Пенсии"; намаляване на относителния дял на "сивата" икономика; по-качествен живот на най-уязвимите групи.
