Специално за Econ.bg
Г-н Тапаров, как се развива пазарът на хляб и хлебни изделия у нас през последните години?
Николай Тапаров:
Отговорът на този въпрос трябва да търсим в няколко посоки. Първо, от гледна точка на продукта. Преди имаше 2 вида хляб, а в момента се предлагат над 40 вида, а на места и повече. Второ, от гледна точка на собствеността. Тя се промени, т.е в момента доминира частната собственост, а преди преобладаваше общинската собственост. Трето, от гледна точка на консумацията на хляб. Статистическите данни сочат, че консумацията на хляб като цяло за страната пада. Културата на хранене, емиграционните процеси и други фактори водят до това. Това се отрази върху развитието на бранша и върху конкуренцията между производителите.
Каква е конкуренцията между новопоявилите се фирми и вече утвърдилите се?
Николай Тапаров:
За повече от 10 години в бранша вече се утвърдиха сериозните производители – като регионални, а част от тях и като национални производители. Бих могъл да кажа, че първите 10 големи производители са известни, останалите са съпътстващи и допълващи.
Това означава ли, че сега, с присъединяването на страната ни към ЕС, по-малките фирми ще отпаднат от пазара, защото няма да могат да покрият изискванията?
Николай Тапаров:
Изискванията трябва да бъдат отчетени като фактор от всяка фирма, която иска да продължи да съществува на пазара. Това означава, че всеки трябва да преразгледа собствената си стратегия. Известни са много случаи, при които даден производител на хляб се преориентира към производството на закуски или други изделия, смятайки, че ще бъде по-адаптивен, по агресивен, и ще намери реализация на своите идеи. Така че не може да смятаме, че автоматично от пазара ще отпаднат определен брой фирми. По отношение на масовия хляб, пазарът е пренаситен. Ще трябва да бъдат направени сериозни инвестиции от производителите, за да могат да останат на пазара. В противен случай те ще трябва да се задоволят с нивото на кварталните фурни.
Вашата фирма успешно внедри HACCP-системата. Разкажете ни повече за това
Николай Тапаров:
Ако един производител иска да има бъдеще, той задължително трябва да се грижи за клиентите си – не само като задоволяване на търсенето, но и от гледна точка на предлагането на качествен продукт. Мина времето, в което информацията се прецизираше или се даваше в обем, който не е достатъчен за това човек сам да си направи изводите за храната, която консумира. Сега хората желаят да получат наистина качествен продукт за своите пари. Ние лично смятахме, че внедряването на тази система от една страна е отговорно отношение към потребителя, а от друга - заявка, че искаме да останем на този пазар. В тази посока във фирмата са направени доста неща, ние не мислим, че това е модно течение, което ще отмине, за разлика от много други производители. Много важно е да има входящ контрол, да има анализ на всички тези критични точки в системата на прозиводство, т.е целият процес да бъде разделен на етапи, нещата да бъдат определени – да е ясно от къде и какви заплахи могат да възникнат и съответно предварително да се вземат мерки срещу тях.
За колко време успяхте да внедрите тази система?
Николай Тапаров:
Това е един продължителен процес – от входа на суровината, през подготовката на продукта до крайната фаза на производство, етикетирането и транспортирането до крайния потребител. Той не е свързан само с чисто технологични мерки. Важно е и съзнанието на хората, които работят. Човек не само трябва да признае наличието на определени критерии, да изповядва тази философия, но ежедневно с труда си да го реализира на практика. Самото получаване на свидетелството, че си сертифициран, не означава, че си достигнал върха. Системата HACCP e база, върху която трябва да се надгражда. Смятам, че най-големият проблем, с който се сблъскваме, е промяната в съзнанието на хората.
Определяща ли е ценовата конкуренция за запазване на пазарния дял в бранша?
Николай Тапаров:
Цената не е определящ фактор. В краткосрочен аспект тя дава резултат, но не може да изгради лоялност от страна на клиентите към съответния производител. За да изградиш лоялност, е необходимо по някакъв начин да се диференцираш. Така че не смятам, че поддържането на ниски цени е правилна политика за производителите. Марката е това, което вдъхва доверие у крайния потребител. Количеството не е равнозначно на качеството. Ние искаме да се различаваме, да се диференцираме от другите марки. Ако хората свързват с нас качествени, здравословни продукти, те ще се обръщат към марката "Нилана".
Какво определя цената на хляба?
Николай Тапаров:
Факторите са много, но суровините са основният фактор – у нас те заемат около 50% от цената. Това е доста пагубно за бранша в България. В развитите икономики делът на суровините е максимум 10%-20%. Всичките ценови игри от последните години с цените на зърното, на брашното, рефлектираха лошо върху хляба. Въпреки че някои фирми успяха да натрупат печалби, като цяло това декапитализира бранша и той не успя да обнови техниката си и да установи силни позции.
Кои са основните проблеми във вашата работа?
Николай Тапаров:
На първо място е разбирането, че хлябът трябва да бъде задължително евтин – това е популистка политика, която се следваше през последните години. Производстовото на хляб е бизнес. Разбира се, има няколко начина за ценообразуване, но не трябва да се допуска хлябът да струва толкова малко пари – не може един трамваен билет да е 70 ст., а килограм хляб "София" да е 50 ст. Имаше много спекулативни процеси, които повлияха и продължават да влияят на цената на хляба. Има "скрита" инфлация, породена от натиска върху цените надолу. Тя е като балон и в един момент ще се спука – не може при едни и същи суровини, нашият хляб да е в пъти по-евтин от хляба в другите европейски страни, например. Ниската цена означава не само ниско качество, но и подкрепа за "сивата" икономика, за укриването на данъци. Цената на хляба трябва да е реална.
А каква е реалната цена на хляба?
Николай Тапаров:
По времето на правителството на Иван Костов браншовите организации подписаха с администрацията споразумение, определящо съотношението на цените по веригата зърно-брашно-хляб, което беше 1:2:4. Според мен това е реално съотношение за условията у нас. Ако примерно цената на брашното е 0.55 лв./кг, то нормална цена на хляба е 1.10 лв./кг.
Ще устоят ли фирмите у нас на конкуренцията на фирмите от ЕС? Какво ще ги направи по-конкурентоспособни?
Николай Тапаров:
Трудно ми е да ви отговоря на този въпрос, защото има много неизвестни. Това, което мога да кажа, е, че последните години на преход бяха пропилени от страна на браншовите организации и институциите. За бранша първо отговаряше министерството на икономиката, после – министерството на земеделието, след това още няколко пъти бяхме прехвърляни по този начин. Нашият бранш беше оставен настрани. Това, което се правеше единствено, е да се потиска цената на хляба. Беше казано, че "когато му дойде времето", ще се обърне внимание на хлебопроизводителите. Аз бих казал, че времето вече дойде и досегашната практика вече не работи в полза на българския производител. На запад съществуват изключително високи технологии, от които браншът у нас е на светлинни години. Не смятам, че технологично сме подготвени да отговорим на предизвикателствата в ЕС. Не е ясно дали западните производители имат интерес към нашия пазар, нито какви са техните намерения. Като цяло не мисля, че българските хлебопроизводители са поставени в добро положение. Принципът досега беше "всеки да се спасява сам", времето ще покаже кой е имал правилна стратегия.
