Специално за Econ.bg.

- Г-н Костов, какъв е размерът на инвестициите, направени от групировката "Холсим" в завода в Бели Извор до сега и какви са намеренията ви в тази насока?

Тодор Костов:

- През декември 1997 г. Холдербанк (Швейцария), един от най-големите производители на цимент, инертни материали и бетон в световен мащаб, приватизира 51 % от "Белоизворски цимент", а през 2001 г. закупи втори пакет акции от 28 %. От началото на приватизацията до момента са направени инвестиции общо за 63,6 млн. лв. В инвестиционния план за 2003 г. са включени 4.2 млн. лв., но при всички положения размерът на инвестициите за следващата година ще надвиши тази сума.

- Предвижда ли се разширяване на производствения капацитет на "Холсим България"?

Тодор Костов:

- Договорът за приватизация на "Белоизворски цимент" беше подписан в един доста неподходящ икономически момент. Това беше период, в който консумацията на вътрешния пазар в България падна от 2 200 000 – 2 300 000 тона на 1 300 000 тона годишно. От друга страна тогава имаше и влияние на финансовата кризата в Далечния Изток, един традиционен пазар, който поглъщаше огромни количества цимент и клинкер. През лятото на 1998 г. бяхме принудени да спрем износа, който стана нерентабилен поради спада на международните цени и това неминуемо доведе до временно затваряне на 6-та пещ на "Белоизворски цимент". В момента ние работим реално с една пещ, което е не повече от 30% от капацитета ни. Докато в България не се види забележим ръст на консумацията или не нарасне търсенето на международния пазар, разширяването на производствения ни капацитет е безпредметно. България има колосален капацитет и мощности за производство на цимент и за никой завод този въпрос не стои на дневен ред. Ако циментовият пазар у нас е около 1,5 млн.т., капацитетът на индустрията е 5-6 млн. тона, т.е. всички заводи, с изключение на Девня, работят с много малка част от използваемите си производствени мощности.

- Какви са ценовите нива на продукцията на "Холсим България" в сравнение с конкурентните заводи в страната?

Тодор Костов:

- Ние държим може би най-високите ценови нива на българския пазар. В сравнение с конкурентните заводи в Плевен, Златна Панега, Пловдив, Стара Загора и т.н нашите цени са по-високи. За сметка на това през последните години ние сме загубили пазарен дял. Оценката е доста трудна, защото не можем да получаваме навременна статистическа информация, все още не знаем окончателните цифри за вътрешния пазар през миналата година, а и данните по заводи са засекретени. Общо взето информацията идва главно от контакти с нашите клиенти и с клиентите на конкурентите. От 1998 г. досега са се натрупали доста инфлационни моменти, така че определено има ръст в ценовите нива. Фактът, че в България няма внос на цимент, обаче говори ясно, че нашите вътрешни цени са най-ниските в Европа.

- Съществуват ли възможности за намаляване себестойността на произвеждания от "Холсим" цимент?

Тодор Костов:

- Ние правим усилия в тази насока и виждам, че цялата индустрията върви натам. Почти всички заводи смениха горивната база. До приватизацията на индустрията основният източник на горива беше газта, някои от заводите имаха възможност при ценови инверсии да горят и мазут. Всички заводи, без Златна Панега, вече са сменили горивната си база. Направените инвестиции в "Холсим България" започват да дават резултат и по отношение намаляване разхода на горива на единица продукция и значително намаляване разхода на електричество на единица продукция. Съществува и ясна тенденция за намаляване бройката на персонала, което е неизбежно при големи инвестиции в автоматизация.

Големият проблем идва от друго. Факт е, че използваемостта на мощностите е твърде ниска, а всички тези инвестиции водят след себе си една значителна сума амортизационни отчисления. Те в момента не са кешов разход, но са част от себестойността. Поради ниската използваемост не виждаме реално намаление на себестойността, променят се само кешовите и некешовите разходи, т.е. кешовият разход върви относително надолу, а се увеличават разходите за амортизации. Това е голямата болка на Бели Извор в момента, но съм сигурен, че и за останалите колеги ситуацията изглежда по същия начин. Реалните преки разходи, главно променливите вървят надолу за сметка на увеличаване на амортизациите и лихвите по обслужване на кредитите.

- Спазва ли "Холсим България" европейските изисквания за екологично производство?

Тодор Костов:

- Ние вложихме и продължаваме да влагаме огромни суми за екологични проекти. Те реално нямат период на изплащане или възвращаемост и това допълнително натоварва финансовото положение на фирмата. Ние и останалите заводи заварихме доста тежка екологична среда и за тези 4 години подобрихме почти всички филтри, т.е. големите замърсители бяха ликвидирани. При нас остана един единствен филтър, който все още не отговаря на Европейските стандарти. Това е големият ни филтър на пещта и суровинната мелница, който ще се прави тази зима. В момента сме пред финализиране на договорите за оборудване, които ще подпишем в рамките на месец юли, така че по бизнес план, средствата за подмяната са заделени. Всичко това ще бъде придружено с инсталиране на оборудване за непрекъснат мониторинг за около 1 млн. лева. Във всички големи филтри, като суровинна мелница и пещ, скален охладител, циментови мелници, ще се монтират измервателни уреди, които ще отразяват данните 24 часа в денонощието. Информацията ще се пази в специални компютри, със защитен софтуер, така че РИОПС, Министерство на околната среда, обществеността да могат да влязат във всеки един момент и да видят каква е реалната ситуация. По закон всяко едно предприятие е задължено от 1 януари следващата година да има такъв мониторинг, но дълбоко се съмнявам, че освен циментовата индустрия, някоя друга цялостна индустрия ще го направи. "Холсим" като група е един от учредителите и членките на World Business Council for Sustainable Development. Самата циментова индустрия в международен мащаб е доста активна по отношение опазването на околната среда. Ако говорим за екология, това в което все още изоставаме, е една тотално различна сфера, касаеща не само екологията, но и възможностите за намаляване себестойността на произвеждания цимент. В цяла Европа, вече и в Северна и Латинска Америка индустрията все повече се превръща в място за горене на алтернативни горива. Алтернативните горива реално са различни видове отпадъци, които вместо да се депонират на табани или да се инвестират стотици милиони долари за инсинератори, където да се горят и газовете отново да отиват в атмосферата, се използват в циментовите пещи. Тук индустрията реално оказва услуга на обществото, срещу което получава и съответно възнаграждение. Примерите за тези горива са много. Можем да започнем от най-старите и традиционните, като изгаряне на автомобилни гуми, с които България е затрупана. Това в момента не се прави от нито един завод, но причините са комплексни и най-вече не са в нас. Основният проблем по-скоро стои в държавните и общинските институции. Има много неща, които могат да се желаят по отношение на тези учреждения или органи, които трябва да налагат съответната дисциплина. Неконтролируемото изхвърляне и депониране, незаконните сметища, горенето на всякакви неща без разрешение в България са факт. Въпросът е доста сложен, но това не означава, че сме се отказали. За нас това е следващото голямо предизвикателство. Непрекъснато поддържаме връзка с еколози, опитваме се да влезем във връзка с предприятия, които биха могли да бъдат партньори. Големият проблем в страната е честото и незаконно използване на сметищата. Докато това продължава да съществува като практика, трудно може да се говори за проекти в областта. Колегите ни в западна Европа са вече много напред в това отношение.

- Предвижда ли се рекултивиране на кариерите, откъдето се добива началната суровина за производството на завода?

Тодор Костов:

- Самото експлоатиране на кариера е част от проектното й развитие и плана за рекултивация, за това как ще изглежда накрая на експлоатацията. За момента при нас, поради твърде малкият обем иззет от кариерите, реална рекултивация за тези четири години не е правена, а и с тези ниски темпове на изземване, предполагам че поне още 3-4 години няма да има нужда от такова нещо. Разбира се, разкривката се депонира по план, биологичната рекултивация е крайното нещо, което трябва да се извърши. Целта е да стигнем финалния хоризонт, до края на кариерата, където се прави рекултивация. По концесионни договори, се отчисляват частични вноски по специални банкови сметки под контрол на МРРБ. Така, че тези суми се трупат всяка година и от тях след това ще могат да се теглят средства за рекултивация, т.е. с всеки добит тон варовик, освен директно плащаните на държавата такси, се заделят и средства, които да покрият ангажимента на концесионера. Определено не считам, че тези суми ще са достатъчни, т.е. ще трябва да се дадат и допълнителни средства от нас. Сега сме насочили усилията си към рекултивация на някои терени, които са били замърсени в рамките на 60-те, 70-те и началото на 80-те години.

- Какви мерки от страна на държавата са нужни според Вас за стимулиране развитието на сектора?

Тодор Костов:

- Циментовата индустрия е великолепен барометър за икономическата активност на една държава. Няма вариант, в който една държава да се развива бързо и циментовата консумация да пада или да стагнира. Така че ние сме функция на общия инвестиционен климат в държавата. В обстановка на валутен борд ми се струва, че държавата може да направи много малко. Основните ни надежди са концентрирани в големите инфраструктурни проекти. Да се надяваме, че правителството просто ще си свърши по-добре работата по отношение на бързината на усвояване на различните фондове и средства, отпускани от ЕС и евентуално при влизането ни в НАТО, когато бихме могли да очакваме ръст на инвестициите. За съжаление всяка година се обсъждат твърде много проекти, но после се отлагат за следващата. България е страната с най-ниска консумация на цимент на глава от населението в Европа, с изключение на бившите съветски републики. Тя е около 170-180 кг., тоест по-ниска от Албания и от Косово. Ние като индустрия не бихме могли да направим нищо за нейното стимулиране.

- Ние правим усилия в тази насока и виждам, че цялата индустрията върви натам. Почти всички заводи смениха горивната база. До приватизацията на индустрията основният източник на горива беше газта, някои от заводите имаха възможност при ценови инверсии да горят и мазут. Всички заводи, без Златна Панега, вече са сменили горивната си база. Направените инвестиции в "Холсим България" започват да дават резултат и по отношение намаляване разхода на горива на единица продукция и значително намаляване разхода на електричество на единица продукция. Съществува и ясна тенденция за намаляване бройката на персонала, което е неизбежно при големи инвестиции в автоматизация.

Големият проблем идва от друго. Факт е, че използваемостта на мощностите е твърде ниска, а всички тези инвестиции водят след себе си една значителна сума амортизационни отчисления. Те в момента не са кешов разход, но са част от себестойността. Поради ниската използваемост не виждаме реално намаление на себестойността, променят се само кешовите и некешовите разходи, т.е. кешовият разход върви относително надолу, а се увеличават разходите за амортизации. Това е голямата болка на Бели Извор в момента, но съм сигурен, че и за останалите колеги ситуацията изглежда по същия начин. Реалните преки разходи, главно променливите вървят надолу за сметка на увеличаване на амортизациите и лихвите по обслужване на кредитите.

- Спазва ли "Холсим България" европейските изисквания за екологично производство?

Тодор Костов:

- Ние вложихме и продължаваме да влагаме огромни суми за екологични проекти. Те реално нямат период на изплащане или възвращаемост и това допълнително натоварва финансовото положение на фирмата. Ние и останалите заводи заварихме доста тежка екологична среда и за тези 4 години подобрихме почти всички филтри, т.е. големите замърсители бяха ликвидирани. При нас остана един единствен филтър, който все още не отговаря на Европейските стандарти. Това е големият ни филтър на пещта и суровинната мелница, който ще се прави тази зима. В момента сме пред финализиране на договорите за оборудване, които ще подпишем в рамките на месец юли, така че по бизнес план, средствата за подмяната са заделени. Всичко това ще бъде придружено с инсталиране на оборудване за непрекъснат мониторинг за около 1 млн. лева. Във всички големи филтри, като суровинна мелница и пещ, скален охладител, циментови мелници, ще се монтират измервателни уреди, които ще отразяват данните 24 часа в денонощието. Информацията ще се пази в специални компютри, със защитен софтуер, така че РИОПС, Министерство на околната среда, обществеността да могат да влязат във всеки един момент и да видят каква е реалната ситуация. По закон всяко едно предприятие е задължено от 1 януари следващата година да има такъв мониторинг, но дълбоко се съмнявам, че освен циментовата индустрия, някоя друга цялостна индустрия ще го направи. "Холсим" като група е един от учредителите и членките на World Business Council for Sustainable Development. Самата циментова индустрия в международен мащаб е доста активна по отношение опазването на околната среда. Ако говорим за екология, това в което все още изоставаме, е една тотално различна сфера, касаеща не само екологията, но и възможностите за намаляване себестойността на произвеждания цимент. В цяла Европа, вече и в Северна и Латинска Америка индустрията все повече се превръща в място за горене на алтернативни горива. Алтернативните горива реално са различни видове отпадъци, които вместо да се депонират на табани или да се инвестират стотици милиони долари за инсинератори, където да се горят и газовете отново да отиват в атмосферата, се използват в циментовите пещи. Тук индустрията реално оказва услуга на обществото, срещу което получава и съответно възнаграждение. Примерите за тези горива са много. Можем да започнем от най-старите и традиционните, като изгаряне на автомобилни гуми, с които България е затрупана. Това в момента не се прави от нито един завод, но причините са комплексни и най-вече не са в нас. Основният проблем по-скоро стои в държавните и общинските институции. Има много неща, които могат да се желаят по отношение на тези учреждения или органи, които трябва да налагат съответната дисциплина. Неконтролируемото изхвърляне и депониране, незаконните сметища, горенето на всякакви неща без разрешение в България са факт. Въпросът е доста сложен, но това не означава, че сме се отказали. За нас това е следващото голямо предизвикателство. Непрекъснато поддържаме връзка с еколози, опитваме се да влезем във връзка с предприятия, които биха могли да бъдат партньори. Големият проблем в страната е честото и незаконно използване на сметищата. Докато това продължава да съществува като практика, трудно може да се говори за проекти в областта. Колегите ни в западна Европа са вече много напред в това отношение.

- Предвижда ли се рекултивиране на кариерите, откъдето се добива началната суровина за производството на завода?

Тодор Костов:

- Самото експлоатиране на кариера е част от проектното й развитие и плана за рекултивация, за това как ще изглежда накрая на експлоатацията. За момента при нас, поради твърде малкият обем иззет от кариерите, реална рекултивация за тези четири години не е правена, а и с тези ниски темпове на изземване, предполагам че поне още 3-4 години няма да има нужда от такова нещо. Разбира се, разкривката се депонира по план, биологичната рекултивация е крайното нещо, което трябва да се извърши. Целта е да стигнем финалния хоризонт, до края на кариерата, където се прави рекултивация. По концесионни договори, се отчисляват частични вноски по специални банкови сметки под контрол на МРРБ. Така, че тези суми се трупат всяка година и от тях след това ще могат да се теглят средства за рекултивация, т.е. с всеки добит тон варовик, освен директно плащаните на държавата такси, се заделят и средства, които да покрият ангажимента на концесионера. Определено не считам, че тези суми ще са достатъчни, т.е. ще трябва да се дадат и допълнителни средства от нас. Сега сме насочили усилията си към рекултивация на някои терени, които са били замърсени в рамките на 60-те, 70-те и началото на 80-те години.

- Какви мерки от страна на държавата са нужни според Вас за стимулиране развитието на сектора?

Тодор Костов:

- Циментовата индустрия е великолепен барометър за икономическата активност на една държава. Няма вариант, в който една държава да се развива бързо и циментовата консумация да пада или да стагнира. Така че ние сме функция на общия инвестиционен климат в държавата. В обстановка на валутен борд ми се струва, че държавата може да направи много малко. Основните ни надежди са концентрирани в големите инфраструктурни проекти. Да се надяваме, че правителството просто ще си свърши по-добре работата по отношение на бързината на усвояване на различните фондове и средства, отпускани от ЕС и евентуално при влизането ни в НАТО, когато бихме могли да очакваме ръст на инвестициите. За съжаление всяка година се обсъждат твърде много проекти, но после се отлагат за следващата. България е страната с най-ниска консумация на цимент на глава от населението в Европа, с изключение на бившите съветски републики. Тя е около 170-180 кг., тоест по-ниска от Албания и от Косово. Ние като индустрия не бихме могли да направим нищо за нейното стимулиране.