Специално за Econ.bg.

- Господин Павлов, бихте ли уточнили за какви видове железопътни превози ще кандидатствате пред железопътната администрация?

Иван Павлов:

- И за двата вида - за пътнически и за товарни превози. Ние вече готвим документите и ще кандидатстваме за лиценз в края на февруари. Въпреки че според нас цялата процедура ще е затруднена, тъй като в закона и в наредбите има много неща, които не са огледани докрай. Например много неща, които се изискват за получаване на лиценза, са по характер нещо, което трябва да имаш след получаването му. Интересно ми е как една компания, която тепърва ще кандидатства за частен влак, трябва вече да има назначен висококвалифициран персонал, за да получи лиценз. А тя няма как да е имала досега такава дейност, тъй като промените в закона, които позволиха кандидатстването за лиценз, влязоха в сила едва от 1 януари тази година. Т.е. ние трябва да назначим хора, без да сме сигурни, че ще получим лиценз.

Според мен ние трасираме този път и вероятно ще се наложи някои наредби да се изменят. Издаването на лиценза помоему ще бъде един по-дълъг процес, защото пък и не всички служби, занимаващи се с това и упоменати в закона, са създадени. Реално погледнато, първият такъв частен влак едва ли ще може да тръгне преди втората половина на годината.   

- Какви са доказателствата, че вие ще разполагате с локомотиви и вагони, както и с обслужващ персонал с необходимото качество?

Иван Павлов:

- Има сериозни пропуски в наредбите дори в това отношение - не е ясно какви са точно изискванията към качеството на обслужването и сигурно и върху това ще се работи. Гаранциите са човешкият и финансов ресурс на РЕИ Холдинг. Много пъти съм казвал, че железопътният транспорт не е бизнес за малки фирми. А и РЕИ Холдинг има вече 10-годишна история.

Видимата част от нашата бъдеща дейност ще бъдат пътническите превози, макар че ние ще кандидатстваме и за товарни. Не искам да издавам предварително, но вероятно ще почнем с мотрисни пътнически влакове по къси дестинации и по т.нар. крайградски линии. Ще ви дам един пример - в Германия една такава електрическа мотриса и то не нова, а просто в добро състояние, струва между 4 и 6 милиона марки. Така че това ще е основната част от инвестицията ни и както виждате, тя не е никак малка. Мотрисните влакове са обект и на една наша програма за модернизация на сегашните мотриси на БДЖ с последваща експлоатация, която сме представили на транспортното министерство.

- А как ще се разплащате с железопътната администрация за т.нар. инфраструктурни такси, които всеки превозвач трябва да плаща?

Иван Павлов:

- Има много начини - ще се търсят всички възможни пътища. Наша собственост са четири железопътни завода в България - вагоноремонтният за товарни вагони в Карлово, Ремонтно-възстановително предприятие Кьоне, вагоноремонтният за пътнически вагони в Левски и ремонтният завод за локомотиви в Русе. В тях се ремонтира и възстановява и подвижния състав на БДЖ и така постоянно генерираме вземания от държавните железници. Те са винаги между 2 и 3 милиона лева месечно текущи вземания, които така или иначе възникват. Но пък разплащането с железниците е проблем за всяка фирма, защото финансовото им състояние не е добро.