Специално за Econ.bg.
- Г-н Чолаков, нужни ли са според Вас промени в закона за занаятите и отпадане на задължителната регистрация?
Рангел Чолаков:
- Чрез закона за занаятите за първи път държавата делегира права на занаятчиите да създават свои структури за самоуправление и самоконтрол. Съществуващите упреци и твърдения от страна на Националната занаятчийска и предприемаческа камара, че се нарушават конституционни права чрез изискването за регистрация на занаятчиите в регионалните камари е некоректно, защото тези, които се регистрират по закона за занаятите, правят това доброволно. Те се самоопределят като занаятчии и затова си внасят документите. Законът беше изработван в продължение на две години с участието на представители на различните браншови организации и им позволява съвсем демократично сами да определят политиката в този сектор на икономиката.
За съжаление БТПП, за разлика от БСК, беше против приемането на този закон и създаването на структури за самоуправление.
В момента в БЗК членуват 28 браншови организации, като 18 от тях са национални структури.
Структурите за самоуправление на занаятчиите ще се създават за първи път по схема "отдолу нагоре". В устава на БЗК е записано изрично, че ще съществуваме до момента, в който се конституира Националната занаятчийска камара. В момента, в който това стане, БЗК ще престане да съществува. Тези, които са се самоопределили като занаятчии и са регистрирани в областните управи, ще се съберат и ще изберат регионалните занаятчийски камари. Нашето предложение е да има 6 регионални занаятчийски камари, защото по закона за занаятите се изискват минимум 5, за да може да се конституира Националната занаятчийска камара.
Мога да кажа, че в момента в България няма аналог на закона за занаятите, в който държавата се оттегля и оставя самоуправлението и самоконтрола на неправителствени организации. Когато тези занаятчийски камари се създадат, ще могат да определят основни принципи на бизнеса.
Законът за занаятите освен това позволява да се създаде механизъм за защита на обществото от производството на некачествени стоки и услуги, какъвто нямаше до момента. Производителите ще могат да се предлагат стоки и услуги само когато тяхното качество и технологията, по която са произведени са гарантирани. Според закона занаятчиите, които не притежават майсторско свидетелство, няма да имат право да предлагат съответната стока или услуга.В момента голяма част от стоките и услугите, които се предлагат в България са некачествени. А причина за лошото им качество е ниската квалификация на производителите. Със закона ще се задейства необходимият защитен механизъм и едва след като започне да работи, може да се каже дали законът е добър или не.
- Какви са инициативите, по които БЗК работи за стимулиране на предприемачеството и развитието на малкия и среден бизнес в България?
Рангел Чолаков:
- От 15 септември, съвместно с Министерство на образованието, БЗК стартира проект за въвеждането на дуалната система в България. Това означава, че всички деца, които учат в професионалните училища няма да имат производствена практика в лабораториите и работилниците на училищата, а ще могат да се обучават в различни занаятчийски предприятия, където ще виждат реалните производствени условия. И тъй като в момента занаятчийството страда от ниската квалификация и текучество на кадрите, това ще помогне за преодоляването им.
Освен тази инициатива, БЗК работи по привеждане и съставяне на учебни програми за обучение според европейските практики, също за въвеждане и прилагане на необходимите критерии за майсторска квалификация.
Така уменията на занаятчиите у нас ще бъдат признати в цяла Европа чрез Европейския съюз на занаятите малките и средни предприятия, където БЗК представлява България.
В момента работим съвместно с Министерство на културата по разработване на програми за деца, които имат влечение към художествените занаяти, за да могат да започнат своето развитие в тази насока.
С Министерство на икономиката ще започнем реализация на проекти за изграждане на атрактивни занаятчийски центрове, чиято цел е да подобри туристическия продукт в България. Целта на тези центрове е да могат туристите, които посещават страната ни, да се запознаят с традициите, с художественото наследство на България и да могат да купуват автентични и качествени продукти от български майстори. Планираме реализация на тези проекти във Велико Търново, Пловдив, Плевен, Самоков, Троян. Това са инициативи, с които може да стартира занаятчийски туризъм в България.
- Как БЗК работи по въпроса за уеднаквяване на българското и европейско законодателство в областта на занаятите?
Рангел Чолаков:
- Наскоро по програма ФАР в Банкя се проведе семинар за хармонизация на европейското и българското данъчно законодателство, в който ние участвахме активно. На семинарd имаше много интересни доклади, които ни помогнаха при оформяне на нашите идеи за изготвяне на нов закон за облагане на доходите на физическите лица.
- До каква фаза стигнаха преговорите на БЗК с Министерство на финансите по отношение на патентния данък?
Рангел Чолаков:
- В момента имаме визия за един нов закон за подоходно облагане, но това ще стане едва след като получим реална представа, че правителството е готово наистина да приеме нов, по-справедлив начин за облагане доходите на физическите лица. Ще се включим в обсъждането на бюджет 2003 , защото смятаме, че е нужен един нов закон.
Освен тази инициатива, БЗК работи по привеждане и съставяне на учебни програми за обучение според европейските практики, също за въвеждане и прилагане на необходимите критерии за майсторска квалификация.
Така уменията на занаятчиите у нас ще бъдат признати в цяла Европа чрез Европейския съюз на занаятите малките и средни предприятия, където БЗК представлява България.
В момента работим съвместно с Министерство на културата по разработване на програми за деца, които имат влечение към художествените занаяти, за да могат да започнат своето развитие в тази насока.
С Министерство на икономиката ще започнем реализация на проекти за изграждане на атрактивни занаятчийски центрове, чиято цел е да подобри туристическия продукт в България. Целта на тези центрове е да могат туристите, които посещават страната ни, да се запознаят с традициите, с художественото наследство на България и да могат да купуват автентични и качествени продукти от български майстори. Планираме реализация на тези проекти във Велико Търново, Пловдив, Плевен, Самоков, Троян. Това са инициативи, с които може да стартира занаятчийски туризъм в България.
- Как БЗК работи по въпроса за уеднаквяване на българското и европейско законодателство в областта на занаятите?
Рангел Чолаков:
- Наскоро по програма ФАР в Банкя се проведе семинар за хармонизация на европейското и българското данъчно законодателство, в който ние участвахме активно. На семинарd имаше много интересни доклади, които ни помогнаха при оформяне на нашите идеи за изготвяне на нов закон за облагане на доходите на физическите лица.
- До каква фаза стигнаха преговорите на БЗК с Министерство на финансите по отношение на патентния данък?
Рангел Чолаков:
- В момента имаме визия за един нов закон за подоходно облагане, но това ще стане едва след като получим реална представа, че правителството е готово наистина да приеме нов, по-справедлив начин за облагане доходите на физическите лица. Ще се включим в обсъждането на бюджет 2003 , защото смятаме, че е нужен един нов закон.
