Специално за Econ.bg

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е създадена през 1991 г. Тя представлява финансова институция, която използва инвестиции като инструмент за развиване на пазарни икономики и "демокрации" в 27 страни от централна Европа до централна Азия. ЕБВР оказва подкрепа и за сделки в областта на телекомуникациите. Една от сделките, за която финансовата институция е помогнала, е приватизацията на БТК от AIG (American Internacional Group). С г-н Никълъс Джефри, старши консултант „Инвестиране и стратегическо планиране в сферата на телекомуникациите, медиите и технологиите (ТМТ)" в ЕБВР разговаряме за развитието на технологичния и телекомуникационния сектор у нас. Джефри е част от финансовата институция от 2 години. Преди това той дълги години се е занимавал с различни дейности от сферата на индустрията.

Акценти от разговора:

• Важно е лицензиите за излъчване на дигитална телевизия, които КРС ще издаде, да не са прекалено скъпи
• ЕБВР е готова да финансира фирмите, които ще се занимават с излъчване на дигитална телевизия
• Широколентовият Интернет трябва да си заслужава парите
• Технически е възможно широколентов Интернет да се подава по мрежата на НЕК
• Разликата между обиконовената и IP телевизията е проблем за обикновените хора
• Решаващо за развитието на IP телевизията е съдържанието
• Потребителите ще играят все по-важна роля в определянето на цените на мобилните разговори
• Нужно е да има конкуренция между мобилните оператори в България

Г-н Джефри, какъв е Вашият коментар за всички преструктурирания около БТК, които се случиха през последните шест месеца? (Преминаването на „Вивател към БТК, продажбата на радио- и тв звеното на компанията и др.)

Никълъс Джефри:

Ние подпомогнахме приватизацията на БТК преди няколко години. Оттогава нямаме преки наблюдения нито над БТК, нито над „Вивател". Това гласи моят коментар по въпроса.

Материята, която мога да коментирам обаче, е дигитализацията на телевизиите. Ще бъде интересно да се види как Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) ще успее да се справи с този процес, и по-специално - как ще продаде необходимите лицензии.

Важна част в процеса на дигитализацията ще бъде цената на лиценза. Ако лицензът бъде прекалено скъп, това може да доведе до отказване на много потенциални инвеститори. До това положение може да се стигне, ако те решат, че няма да успеят да си върнат вложенията, които планират да направят.

Вече сме ставали свидетели на подобно положение в други страни, различни от България. Това не помага на пазара и води до ограничаване на конкуренцията.

Възможно ли е да се стигне до подобно положение и в България?

Никълъс Джефри:

Нямам идея. В други страни ЕБВР предлага техническа помощ под формата на пари за регулаторните органи. Тези средства могат да бъдат използвани за определяне на цената на лицензиите, протоколите и др. За момента КРС не е искала такава помощ от нас, т.е. ние сме абсолютно ненаясно с този процес в България. Редовно водим разговори с КРС. Те обаче не са свързани с цените на лицензиите.

Нашата роля в България ще бъде свързана с това да осигурим финансиране на фирмите, които ще се занимават с дигитализацията. Освен това ние (ЕБВР) ще се постараем нашето финансиране да бъде използвано от всички компании, които искат да участват в този процес. Най-важното условие в тази връзка ще бъде компаниите да бъдат сериозни.

Има ли вече проявен интерес от някоя компания?

Никълъс Джефри:

Не знаем. Ако има такъв интерес, то тези фирми ще изпратят писма, които отиват директно в регулатора. Ние не виждаме това писмо. Това, което може да направим ние, е да изпратим писма до всички фирми, които имат интерес към цифровизацията и да ги информираме, че те могат да получат финансиране от нас.

Има ли шанс процесът на цифровизация да тръгне до края на годината?

Никълъс Джефри:

Според нас най-важно е процесът на цифровизация да протече по отворен и прозрачен начин. Това ще означава, че всички кандидати участват при равни условия. Не е толкова важно дали конкурсите за изграждане на цифрови телевизионни мрежи ще стартират през септември или октомври.

Според Вас за момента конкурсът прозрачен ли е?

Никълъс Джефри:

Отговорът би трябвало да е "Да". Защото ако процесът е непрозрачен, това ще означава, че който и да е от кандидатите трудно ще получи финансиране от ЕБВР.

Иначе като цяло не сме запознати в детайли със самия конкурс и не мога да дам точен и конкретен отговор дали процедурата е прозрачна или не.

През последните шест месеца се срещнахме три пъти с хора от КРС. Вярвам, че те ще се опитат да направят конкурса прозрачен и отворен.

На какви условия ще трябва да отговарят кандидатите, които искат да получат финансиране от ЕБВР? Ще бъдат ли те предварително проучвани?

Никълъс Джефри:

ЕБВР няма да се обвързва с нито един от кандидатите преди той да получи лиценза. Ако някоя компания, интересуваща се от лиценза, дойде при нас с искане за финансиране, ние ще разгледаме това искане при абсолютно поверителни условия. Това ще означава, че всяка компания ще води преговори с различен служител на банката. Отделно банковите служители няма да разговарят помежду си, за да може информацията от компаниите да бъде защитена.

Щом някоя компания спечели лиценза, тогава ние ще можем да проведем по-пълни и по-отворени разговори с регулатора и съответната компания. Тези разговори ще бъдат свързани с осигуряването на финансиране от страна на ЕБВР.

В ЕБВР имаме други два екипа, които са важни за процеса на одобрение на клиентите, кандидатстващи за финансиране. Това са съответно екипите, занимаващи се с лицензирането и придобиванията. Основната роля на втория екип е да се увери, че съответната сделка е била извършена при максимално прозрачни условия.

В крайна сметка, след като всички подробности около лицензията бъдат изяснени, трите отбора сядат и работят заедно, за да се уверят, че процесът е бил прозрачен и че ние можем да финансираме компанията или компаниите, които са спечелили. Този процес вече е бил проиграван в други страни, различни от България.

Коментарът Ви за решението на правителството да създаде държавно предприятие, което да се занимава с цифровизацията на БНТ и БНР?

Никълъс Джефри:

Не мога да коментирам ситуацията в България. Въпреки това в някои от другите източноевропейки страни, с които се занимаваме, основаването на подобна компания помага. Това е така заради наличието на много активи като хора и техническа екипировка, които трябва да бъдат трансферирани от правителството към други компании.

Освен това България не е първата страна, на която й предстои да се занимава с дигитализацията. Убеден съм, че регулаторът търси най-добрите практики от чужбина, за да разбере какво би помогнало и какво не.

Какви са отношенията ви с Комисията за регулиране на съобщенията? Търсят ли ви за техническа помощ от там?

Никълъс Джефри:

Всички разговори, които сме имали до момента с регулатора, са били по-общи и са касаели обмяната на опит. Не са водени специфични разговори за оказване на техническа помощ. Въпреки това ние сме готови да помогнем както с осигуряване на финансиране за компанията, която спечели търга, така и със самия процес на дигитализация.

Основен фокус на разговорите ни с регулатора до момента са били обучението на хора в България в сферата на телеком услугите и IP телевизията.

За ЕБВР е най-важно нормалните хора да имат достъп до Интернет, мобилен телефон и всякакви подобни услуги, а не толкова дали дадена компания има лиценз или не, за да предлага цифрови услуги. Това е така, защото всеки може да има лиценз, но ако повечето хора нямат достъп до компютри, телевизор или широколентов Интернет, какъв е смисълът на тази лицензия?

И така - като се има предвид колко ниско е проникването на Интернет в България, нашата роля е по-скоро да намерим начин да увеличим това проникване, а не да осигурим десет лицензии, които ще са безполезни, защото ще са недостъпни за хората.

Как може да се промени сегашното положение със слабото разпространение на широколентов Интернет в България? Има ли някаква панацея?

Никълъс Джефри:

Решението не касае специално България - то може да бъде използвано навсякъде. Една част от него се крие в цената - всички хора в България може да получат достъп до Глобалната мрежа на определена цена.

Въпреки това, ако Интернетът е широколентов или сателитен, цената му ще бъде неимоверно висока. Затова ако хората са готови да плащат големи суми, за да получават широколентов Интернет, то тогава проблем няма - всеки може да има достъп до широколентов Интернет.

Не е там проблемът обаче. Първата част от проблема се крие във факта, че широколентовият Интернет трябва да си заслужава парите. За да бъде постигнат този баланс, трябва да бъдат изготвени различни ценови листи, които да обслужават както хората в селата, така и тези в градовете - независимо от това колко пари получават те.

На второ място - на Интернетът трябва да може да се разчита. Хората използват широколентов Интернет, само когато той е достъпен. Няма смисъл от такъв вид услуга, ако качеството й е лошо. Също така няма смисъл от широколентов Интернет, който е недостъпен примерно в сряда или след 18.00 ч. всяка вечер.

Важна роля за осигуреността с широколентов Интернет играе енегията. В това число се включва енергията, необходима за работата на базовите станции на GSM операторите, както и тази за работата на доставчиците на широколентов Интернет.

За да бъде налице всичката тази енергия, трябва да има много електричество. Затова в момента ЕБВР работи с различни компании, които правят електричество за тези станции от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) - слънце, вятър, вода.

След като по-голямата част от енергията за двата типа станции започне да бъде осигурявана от ВЕИ, това ще означава, че широколентовият Интернет е станал по-евтин, надежден и достъпен.

Последната част от условията, необходими за проникването на широколентов Интернет, касаят осигуряването на т.нар "последна миля" и достъпа до компютри.

На първо място осигуряването на "последната миля" - доставката на услугата до домовете на клиентите. Този вид осигуряване се налага, тъй като рядко интернет доставчиците доставят услугата си директно в дома на клиента. Това се прави от различни компании. Именно затова ние (ЕБВР) трябва да се уверим, че са налице средства както за едните, така и за другите компании.

На второ място - достъпът до компютър. Съответният потребител може да има достъп до Интернет, но да не притежава компютър или какъвто и да било достъп. За нас е важно не само самите компютри да станат по-евтини, но и други машини да могат да бъдат използвани като компютри, т.е. през тях да може да се влиза в Интернет.

По тази причина в момента проучваме въпроса за това дали телевизии, които се излъчват дигитално, могат да предоставят достъп до Интернет. Ако това стане факт, цената на Интернет в България ще намалее.

Има ли компании, които са проявили интерес към доставката на Интернет посредством ВЕИ?

Никълъс Джефри:

Да, определено. Също така има компании, които са заинтересовани да доставят широколентов Интернет посредством електропреносната мрежа. Това вече е правено в други части на света.

Възможно ли е и в България да бъде доставян широколентов Интернет посредством електропреносната мрежа? Няма ли това да изисква някакви допълнителни вложения?

Никълъс Джефри:

По принцип мрежата на Националната електрическа компания (НЕК) е изградена така, че да може да доставя големи количества електричество. Не виждам основание, поради което широколентовият Интернет да не може да бъде доставян посредством енергийната система на страната. Това вече е правено в много столици, различни от София.

По втория въпрос - да, това изисква допълнителни инвестиции. Те ще бъдат необходими, за да може станциите, които доставят обикновен или широколентов Интернет, да се настроят в режим на доставка посредством енергийната мрежа. Въпреки това инвестициите са по-малки, тъй като не се изисква построяване на цялостно нова мрежа от кабели, която да минава под земята. Единственото, което ще се наложи да бъде направено, е тест, с който да се провери дали мрежата ще издържи.

Водени ли са преговори с НЕК за провеждане на такива тестове?

Никълъс Джефри:

Да, такива преговори са водени. За момента те са заинтересовани от идеята, но са леко скептични по отношение на търговската и техническата гледна точка. По тази причина от НЕК предпочитат някоя друга компания, различна от тях, да получи финансиране от ЕБВР и да проведе тези тестове.

Преди малко споменахте IP телевизията. Според Вас на какъв етап е развитието й в България? Може ли в скоро време да се очаква тя да получи по-голяма популярност?

Никълъс Джефри:

Разликата между обикновената телевизия, сателитната телевизия и IP телевизията е проблем за хората. Според тях гледането на телевизия по Интернет не си заслужава или защото връзката им с Интернет е лоша, или защото екранът на компютъра им е малък. В такъв случай те биха предпочели да гледат обикновена телевизия.

Така че за нас три неща са важни: Първо, качеството на съдържанието, което се предлага по IP телевизията, второ, достъпът до широколентов Интернет и трето, качеството на компютъра - хората трява да са убедени, че гледането на телевизия в Интернет е нещо добро.

Най-големият проблем на тази услуга в момента е, че тя не е достъпна за всички. Това е така, защото от своя страна широколентовият Интернет не е достъпен за всеки. Въпреки това малкото, което успях да видя, е добро от комерсиална гледна точка. Ние бихме насърчили развитието на тази услуга.

Преди около година разговарях с изпълнителния директор на телекомуникационната компания "Вестител БГ" Александър Въгларов. Според него, за да тръгне практически IP телевизията в България, трябва да са налице 10 хил. абоната (критична маса). Според Вас възможно ли е тази критична маса скоро да бъде събрана?

Никълъс Джефри:

Господин Вългаров има далеч по-големи наблюдения над българския пазар, отколкото аз. Въпреки това не вярвам, че тази крична маса е толкова важна - в случая по-скоро решаващо е съдържанието.

Това е така, защото ако съдържанието си заслужава, хората ще си купуват съответната услуга. Ако сметна, че тази услуга си заслужава - бих платил доста пари, за да си я осигуря. Така че мога да имам 10 души, които да гледат много качествено съдържание, за което те са платили доста. Това ще е добра сделка. Също така мога да имам 10 или 100 хил. души, които гледат не чак толкова качествено съдържание и не плащат за него.

Именно по тази причина в случая по-важно е съдържанието, а не толкова броят на клиентите. Освен това IP телевизията използва същата технология като широколентовия Интернет. Именно по тази причина в случая става въпрос за инвестиции, които подобряват сегашната налична мрежа, а не влагаш в изграждането на нова такава.

Има ли български компании, предлагащи IP телевизия, които са търсили финансиране или „ноу-хау" от вас?

Никълъс Джефри:

Да, няколко. Но не мога да ви дам повече подробности.

Отново според господин Въгларов в България липсва „ноу-хау" за развитието на IP телевизията. Споделяте ли това мнение? Ако да - какво трябва да бъде направено в тази насока?

Никълъс Джефри:

В случая съм склонен да се съглася, че такова „ноу-хау" липсва в България. Този проблем може да бъде разшрешен по два начина: 1. Хора от България да се поучат от опита на други страни; 2. Да се осигури аутсорсинг към други хора, които понякога са извън България.

Преди няколко месеца бях в Албания, където също доскоро липсваше технологично „ноу-хау". Въпреки това в момента там се провеждат тестове, в които участват инженери от Англия и се използва технология от САЩ. По принцип това е един от най-добрите тестове, които някога съм виждал. Това може да бъде използвано за модел и в България.

Има ли начин IP телевизията да започне да се предлага на цени, достъпни за повечето хора?

Никълъс Джефри:

В този конкретен случай критичната маса е много важна. Това е така, защото колкото повече хора използват IP телевизията, толкова повече нови услуги и екстри ще се появят. Също така ще се засили интересът на рекламодателите към този вид медия. Всички тези фактори ще доведат до намаляване на цената на продукта и той ще стане по-широкодостъпен.

Цената на широколентовия Интернет в световен мащаб пада. Поради това според мен в близките години гледането на телевизия чрез Интернет ще стане норма. Когато това стане факт, хората ще спрат да гледат телевизия по самите телевизори.

Коментарът Ви за високите цени на мобилните разговори в България?

Никълъс Джефри:

ЕБВР смята, че на пазара на мобилните услуги в България трябва да има конкуренция. Трябва да има конкуренция не само между държавата и частните оператори, но и между самите частни оператори. Мрежата трябва да бъде достъпна на колкото е възможно повече места - не само в градовете, но и в селата. Също така тя трябва да бъде надеждна.

Според нас таксите се определят не само от регулатора, операторите, но и от потребителите. Тяхното мнение (бел. ред - на потребителите) наскоро се промени. Именно под тяхно давление Европейският съюз промени регулациите си относно роуминга.

Ако потребителите в някоя страна сметнат, че плащат твърде много за разговори с мобилен телефон, те имат силата да променят това положение. Ние не вярваме, че цените на разговорите се определят само и единствено от регулатора.

Тук идва и преносимостта на номерата. Това е нещо, което Комисията за регулиране на съобщенията направи, и което заслужава да се спомене. Преносимостта помага, тъй като клиентите спокойно могат да пренесат номера си към оператор, предлагащ по-ниски тарифи. Именно за това смятам, че КРС прави всичко възможно цените на мобилните разговори в България да бъдат ниски.

Коментарът Ви за процеса на преносимост на номерата? Успешен ли е според Вас той у нас и ако не - какво трябва да се промени?

Никълъс Джефри:

Според мен преносимостта на номерата е от изключително значение за пазара. Ако тя е успешна, това ще помогне на клиента. Ако не е - това би могло да бъде сигнал, че всички мобилни оператори предлагат едни и същи тарифи. Положение, което се съмнявам да е валидно за България.

Що се отнася до това успешна ли е преносимостта на номерата или не - не мога да ви кажа точно, тъй като не съм запознат с детайлните справки на отделните мобилни оператори за това колко клиенти са имали преди започването на процеса и колко са те в момента.

Интервю на Петър Чернев, Econ.bg