Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Господин Грозев, какви промени в нормативната база по отношение дейността на БНБ и на търговските банки предстоят?

Росен Грозев:

Въпросът има два аспекта. Първият е свързан с вече извършените промени в нормативната база, а вторият е това, което предстои. Така например една от новите наредби, които трябва да се създадат, ще бъде във връзка с прилагането на чл. 27 от Закона за БНБ /ЗБНБ/, промените в който бяха приети миналата седмица на второ четене от парламента. Този нормативен текст третира механизма на взаимодействие между централната банка и другите финансови институции в страната - обменни бюра, търговски банки, финансови къщи, по предотвратяване циркулирането на фалшиви парични знаци. Законът предвижда, че всяка от тези институции, която се усъмни в автентичността на българска или чуждестранна банкнота или монета, задължително трябва да я задържи срещу издаване на писмен документ за клиента и да я изпрати за експертна оценка в БНБ. Работата по тази наредба е в ход, изгражда се концепцията, която ще бъде заложена в разпоредбите й. Необходимо е все пак да се обнародва законът, след което наредбата ще бъде дискутирана между експертите в БНБ и другите ангажирани институции. Целта е да се защитят правата на гражданите и да се създаде максимална оперативност при дейността на Националния център за анализ към БНБ.
Когато бъде приет закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, предстои да се създадат и няколко наредби по прилагането му.

Какво точно ще регламентират те и на какъв етап е подготовката им?

Росен Грозев:

За създаването на наредбите е важно да видим окончателно одобрения от Народното събрание вариант на закона. Съдържащата се там нормативна делегация ще определи и подхода ни. Ще има разпоредби за конкретните елементи, които трябва да включва информацията, предоставяна на клиента преди и след извършването на презграничен или местен превод. Това са двете категории преводи, регламентирани в закона. Ще бъдат разписани начинът за начисляване на дължимите такси и комисиони, евентуалният обменен курс, ако при паричния превод се извършва обмяна на една валута в друга и т.н. Самият закон ще определя сроковете по извършване на превод и отговорността при тяхното неспазване.

Ще се прекрати ли действието на сега съществуващите наредби след влизането в сила на новите?

Росен Грозев:

Вероятно да, защото много от техните положения ще се влеят в новите наредби, базирани на Закона за плащанията. Материята за операциите с банкови карти в момента е регламентирана в Наредба 16 на БНБ. Тя също ще претърпи известна ревизия, за да отрази новите моменти във връзка с електронните платежни инструменти /ЕПИ/ - едно по-широко понятие, включено в проектозакона.

Какви нови закони се подготвят?

Росен Грозев:

С оглед поетите евроангажименти предстои изработването на закон за потребителския кредит, по всяка вероятност съвместно с Министерството на икономиката и Министерството на финансите. Целта е да се въведе строга регламентация по отношение на информацията, която трябва да се предоставя на клиента преди получаване на потребителски кредит, както и да се гарантира защита на правата му. В понятието кредитодател няма да се включват само търговски банки. Според Директива 87/102/ЕС тук попадат например и лизингодателите. В този закон лизинговите компании ще получат ясна регламентация за изграждане на правоотношенията с потребителите. Ще се регламентира информацията, която трябва да получи клиентът за цената на стоката, която той получава на лизинг, а също каква би била разликата в цената за определен продукт на изплащане и при незабавно плащане в брой. Важно изискване е изчисляването на т.нар. ефективен годишен лихвен процент, показващ реалната цена на кредита.

Регламентирането дейността на лизинговите компании като финансиращи институции в този закон означава ли, че централната банка ще осъществява надзор над тях?

Росен Грозев:

Трябва да си зададем въпроса за разликата между регламентация и надзор. Напълно възможно е да съществува регламентация на изискванията за потребителския кредит дори в разновидността му като лизингов договор, която обаче не е съпътствана обезателно с институционално организиран надзор. Задълженията на кредитиращите институции - банки или лизингодатели, ще се съдържат в самия закон. Ако клиентът счита, че неговите права са накърнени от лизингодателя, би могъл да защити тези права в съда. Законът за потребителския кредит ще създаде необходимите гаранции за потребителите в техните отношения с банките, с лизингодателите и т.н., без може би да е необходимо за това да се създава отделна надзорна институция.

БНБ няма да следи за изпълнението на изискванията на този закон?

Росен Грозев:

Твърде рано е да се даде отговор, но едва ли има логика в това БНБ да се занимава с надзор върху лизинговите дружества.

Какви други новости в нормативната регламентация предстоят?

Росен Грозев:

Предстои да включим в законодателството изискванията на европейската директива за финансовите обезпечения. Те основно и най-често се прилагат в дейността на банките. Съществува работна група към Министерството на финансите, която анализира изискванията на директивата. В нея участват и представители на БНБ, Министерството на правосъдието, Централния регистър на особените залози. Финансовите обезпечения имат няколко разновидности - едни от тях са предоставени под формата на залог, други под формата на репо-сделки. В България от доста време съществува Закон за особените залози. Вероятно по сходен начин ще бъде уредена и материята за финансовите обезпечения. Това е важно за банките, защото колкото по-гъвкав е режимът за получаване на обезпечение, толкова по-гъвкав ще е и режимът за осъществяване на основните им търговски операции по кредитиране или предоставяне на гаранции. Директивата определя например кое е приложимото право към обезпечение под формата на безналични ценни книжа - то е съобразно закона в държавата, където се води сметката за тези ценни книжа. Положенията на тази директива ще трябва да намерят място в закон, защото това са съществени проблеми, по които може да има съдебни спорове.

Кои по-важни европейски изисквания вече са факт?

Росен Грозев:

Голямо постижение за нас е окончателното приемане на второ четене от НС на промените в Закона за БНБ. Това е своеобразна конституция за централната банка, въз основа на която тя развива дейността си. Там са разписани подробно правомощията на БНБ, нейните функции, основната й цел. Промените са насочени към удовлетворяване изискванията на европейските институции за пълна хармонизация на нашето законодателство за централната банка с изискванията, които се съдържат в европейските норми. Основните моменти в промените са няколко. Формулиране основната цел на БНБ като поддържане ценовата стабилност чрез осигуряване стабилност на националната парична единица и чрез провеждане на парична политика, съобразена със съдържащите се в закона принципи на паричния съвет. Укрепва се независимостта на централната банка, която може да се разглежда в четири измерения - функционална, институционална, персонална и финансова независимост.
Друг закон, изготвен от БНБ, се намира в процес на приемане от НС - проектът на закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи. Той е много съществен с оглед защита правата на потребителя на платежните услуги и на ЕПИ, както и на евроинтеграционните ни ангажименти. В закона се гарантират правата на българските граждани спрямо издателите на ЕПИ, строго се фиксира границата и разпределението на отговорността при евентуално загубване или открадване на банкова карта като вид ЕПИ.