Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

- Госпожо Христова, защо се налага прекратяване на част от договорите, сключени по програмата "От социална помощ към заетост"?

Христина Христова:

- Няма да има прекратяване на договорите. Това беше недоразумение с кметовете.

- Как оценявате изпълнението на програмата?

Христина Христова:

- Програмата работи вече втора година. Идеята беше така да се преструктурират разходите на държавата за социална подкрепа, че да станат по-ефективни. От една страна, да се подкрепи връщането на пазара на труда на дълготрайно безработни хора в трудоспособна възраст, които получават социални помощи. А от друга, да възстановим техните трудови и професионални умения, като ги обучаваме. Данните за 2003 г. показваха, че 20% от наетите по тази програма, които бяха около 100 000 души, са неграмотни, а 75% - с основно и по-ниско образование. Т. е. хора, които наистина са рискови и се нуждаят от подкрепата на държавата. В същото време, вместо да им се дават пари без условия, те да бъдат въвлечени в обществения труд, в комуналните дейности, строителството, ремонтите, горското стопанство, земеделието и др.

Програмата беше планирана в този й вид за три години. Направихме анализ за 2003 г. и се оказа, че е много ефективна. По нея работят 90 000 души. Често ми задават въпроса: не се ли намали безработицата благодарение на нея? Да, така е и няма страна в ЕС, която да е без програми за редуциране на безработицата, насочени към най-рисковите групи. А това са главно хора в предпенсионна възраст, младежи до 29 години, жени, които се връщат от майчинство и са загубили квалификация, и нискообразовани хора. Няма нищо лошо в това, че се намали броят на безработните в страната, защото през 2001 г. той беше стигнал до доста тревожни размери - около 19%. Да не говорим, че голяма част от тях получаваха социални помощи. Сега за юни безработицата е 12.2%. За това редуциране допринесоха не само тази програма, а и други мерки на правителството като намаляването на данъчното бреме за предприемачите и промените в Закона за насърчаване на заетостта. Отскоро има благоприятна тенденция - около половината от свободните работни места се предлагат от реалната икономика.

От 1 януари т. г. беше разширен кръгът на възможните работодатели. Отначало бяха само общините и неправителствените организации, а от тази година програмата е широко отворена за всички частни предприемачи. Защото се убедихме, че там има по-добър ред и дисциплина на труда, по-реални трудови условия и работна среда за придобиване на квалификация. Нашите проверки установиха много нарушения главно от кметовете. Не се уплътнява работното време, не се работи достатъчно интензивно. Гражданите пък изразяват неодобрение от работата на тези хора и си казват: ето пак не се изразходват пълноценно парите на държавния бюджет. Това няма да го допуснем.

- Това означава ли, че от догодина програмата ще е с приоритет към частния сектор?

Христина Христова:

- Точно така. Сега експертите мислят какво да направим, за да стимулираме частните предприемачи да наемат повече хора по тази програма. На този етап те се насочват да подпомогнем приоритетни производствени дейности и области, каквато е земеделието. Ще установим потребностите на земеделските кооперации, защото те са в тежко финансово състояние и най-често техните нужди са свързани с липсата на средства за изплащане на работни заплати и осигуровки. Министерството на труда дава парите за минимална работна заплата, социални и здравни осигуровки, сумите за редовния платен годишен отпуск и за неизползвания годишен отпуск. За работодателите остават социалните осигуровки върху редовния платен годишен отпуск и да създадат условия за организиране на труда на тези хора, достатъчно количество и качество на работа. Искаме трудът на тези хора да бъде използван като на всеки друг зает човек. Ще търсим такива работодатели, които желаят да изпълняват тези ангажименти. Искаме насреща да имаме мотивирани партньори, в крайна сметка програмата не е задължителна.

- Как ще отговорите на критиките, че се осигурява само временна заетост, след което хората отново остават на улицата?

Христина Христова:

- Това е временна заетост, която обаче се цели в устойчивата, трайната заетост. Засега никой не ни е предложил друга алтернатива освен тази - професионално обучение плюс подкрепа за временна заетост, за да може човек да подобри капацитета си, уменията си, по-добре да се представя пред работодателя си и да поеме своя път. Всъщност през  2003 г. около 25% от хората напуснаха програмата, защото или са харесани от своите работодатели и имат реални работни места, или си намират друга работа. Освен това програмата преустанови практиката част от хората, които получават социални помощи, да работят в сивия сектор. Сега източването на държавни средства за социално подпомагане на хора, които имат доходи, се преустанови.

- Като говорим за сивия сектор, как ще коментирате забележките на бизнеса, че вдигането на минималната работна заплата догодина ще доведе до неговото увеличаване, тъй като много работодатели няма да имат възможност да плащат тези заплати и по-високите осигуровки?

Христина Христова:

- Първо, трябва да сме наясно, че България е европейска държава, а аз не познавам страна в Европа, която да няма регламент за минималната работна заплата. А тя се получава най-вече от нискоквалифицираните и нискообразованите работници. Ние като държава казваме на работодателите, че ако те се нуждаят от този нискоквалифициран труд, той не може да бъде заплатен при пълен работен ден по-малко от 120 лв. на месец в момента, а от догодина твърдо съм убедена, че ще се приеме 150 лв. Не може да се стига под определена пределна цена на труда, защото тази цена все пак трябва да може да послужи поне за просто възпроизводство на работната сила. Да не говорим, че самият бизнес би трябвало да е доволен, защото нараства покупателната способност на тези хора и те ще потребяват малко повече стоки и услуги на същия този наш бизнес.

А за сивата икономика имам точно обратното становище. Много често официално работодателите дават минимална работна заплата, която е най-ниската в Европа, а останалото се плаща на ръка. Сега тези пари, които се дават на ръка, ще трябва да се дават официално и да се внасят осигуровки. А пък там, където работодателите не се нуждаят толкова от нискоквалифицирани работници и те бъдат освободени, мисля, че е по-добре тези хора да дойдат в системата на субсидираната заетост, да получат образование и квалификация и да се включат в пазара на труда с малко по-висок капацитет.

- Много е тревожно, че младите хора продължават да бъдат най-застрашени от безработица. Изследването за бедността показа, че те са и сред най-бедните групи в страната. Какво се прави, за да се подобри положението им?

Христина Христова:

- За съжаление това е точно така. Една от четирите рискови категории са младите хора до 29 години. Установи се, че основната причина за това са ниското образование и ниската квалификация на младите хора. Те не си намират работа и има опасност да бъдат бедни, защото имаме пропуски в системата на образование. Тя не е достатъчно ефективна в професионалното обучение. Липсва ни онзи много важен мост между системата на стандартни степени на образование и работната среда. Това е една от причините работодателите да не предпочитат младите хора, въпреки че трудът на по-възрастните струва по-скъпо заради класовете прослужено време. Има и много други причини. Младежкият период е много сложен - това е времето, когато хората завършват образованието си, едновременно с това се включват в трудовия процес, създават семейство, възпитават деца.

Но анализирайки програмата "От социална помощ към заетост", установихме, че тя не е напълно подходяща за младите хора, които са завършили средно и висше образование и трудно намират работа. Затова тази година в Министерството на труда и социалната политика управляваме два много важни проекта на стойност 18 млн. EUR по програма ФАР за насърчаване на младежката заетост и за учене през целия живот. Става дума за отпускане на средства за чиракуване и специализация, включително и в чужбина. За работодатели, които желаят да наемат млади хора, даваме до 150 EUR на месец

- Има ли вече реални резултати от новите програми?

Христина Христова:

 По първия компонент за насърчаване на младежката заетост вече са подадени много проекти. В момента тече оценяването от различни ведомства по специална процедура на Европейската комисия, след това те ще бъдат оценени от Делегацията на ЕС в България и в скоро време, до октомври, ще бъдат финансирани първите проекти.

- А какви нови програми за младите хора се предвиждат от следващата година?

Христина Христова:

- Ще продължим с акцента върху младежката безработица - професионалното обучение, квалификация и преквалификация. Искаме например да се опитаме да подпомогнем създаването на изпълнителски кадри в туристическия бизнес. От Министерството на икономиката предложиха още от 1 януари 2005 г. да създадем няколко центъра за краткосрочно обучение до три месеца на такива кадри. Нашите изследвания показват, че туристическият бизнес се нуждае от три специалности - сервитьори, камериерки и рецепционисти в хотелите. Ще се опитаме в практически план да допълним това, което липсва в нашето професионално образование.

- Финансовият министър вече обяви, че за следващата година бюджетът за социално осигуряване и подпомагане ще е със 120 млн. лв. повече. За какво ще се разходват тези пари?

Христина Христова:

- Нищо допълнително в областта на същинската социална политика. Най-вероятно ръстът ще е в пенсиите. Знаете, че имаме сериозна демографска ситуация, а нашата осигурителна система е разходопокривна, т. е. на принципа на солидарността - осигуровките от работещите трябва да стигнат през следващия месец за пенсиите на пенсионерите. Но това не може да стане заради демографския проблем. България е на 9-о място в света по застаряване, имаме 2.400 млн. пенсионери при 2.300 млн. работещи. Ето защо се налага държавният бюджет да трансферира сериозни средства, още повече че всяка година пенсиите трябва да бъдат индексирани най-малко с ръста на инфлацията.

Предстои още да повишим минималната социална пенсия, вероятно тя ще е 60 лв. Също така ще има повишение на минималната работна заплата с 25%. Искаме да повишим и гарантирания минимален доход от 40 на 60 лв. Догодина решихме да следваме плана за постепенно изравняване на приноса на работодателя и работника в социалното осигуряване до 2009 г. Сега работодателят плаща 75% от социалната вноска, а работникът - 25%. Догодина съотношението ще бъде 70 на 30%.

- А кога ще бъде намалена осигурителната тежест?

Христина Христова:

- Не виждам как при тази демографска картина. Ние сме в много тежко положение.