Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Господин Прокопиев, защо си поставяте като първа задача консолидацията на бизнесорганизациите?

Иво Прокопиев:

В момента диалогът е симулация на социално партньорство - бизнесът казва мнението си, но в редки случаи формира политиката, която смята, че е полезна за икономиката на България. Успешна икономика може да се създаде само когато всички заинтересувани страни имат ясен, легитимен канал, по който изразяват мненията си. В момента шест работодателски организации представляват бизнеса абстрактно като такъв. А той е фрагментиран в три основни групи с различен тип проблематика - малките и средните предприятия, големите индустриални компании и ютилити компаниите от сферата на водния сектор, телекомуникациите, енергетиката и др. Европейският тристранен диалог е структуриран по този начин и всяка от тези групи има различни организации, които ги представляват. Това е първата причина да искаме промяна, защото не може всеки да представлява всички. Вторият проблем е, че в България всички фирми са членове поне на две бизнесорганизации, което е абсурдно.

Освен обединяване на СРБ и БИБА с кои други организации търсите консолидация?

Иво Прокопиев:

СРБ и БИБА представляват интересите на големите индустриални групи - български и чужди. Ние сме отворени към пълна консолидация в тази категория. Искаме да създадем единна организация и смятаме, че трябва по същия начин да възникнат сдружения за малките и средните фирми и за ютилити сектора.

Заявихте, че ще работите за изграждане на лобистка мрежа в Брюксел. Защо това е важно за българския бизнес?

Иво Прокопиев:

На България предстои уникален процес на интеграция, като най-тежък ще бъде той за българската икономика. За да може българските фирми да извлекат повече ползи, отколкото негативи, те трябва да имат лоби в Брюксел. То е нужно за участие в проекти, за достъп до информация, за защита на интересите на българската икономика в рамките на общия пазар. Правителството, преследвайки чисто политическата цел за край на преговорите, не бе склонно да обсъжда с бизнеса как да бъдат затваряни най-чувствителните глави. От друга страна, бизнесът нямаше достатъчно капацитет да реагира на тези сложни преговори, които изискват специфични познания. Затова сега, за да бъде облекчен процесът на присъединяване, е нужно бизнесът да има лоби в Брюксел. Това е свързано с много пари - още една причина да се иска консолидация на работодателските организации.

Как виждате бизнессредата за следващата година?

Иво Прокопиев:

За нас абсолютният приоритет за подобряване на бизнесклимата през следващата година е радикално намаляване на осигуровките. Това ще създаде предпоставки за изсветляване на доходите и премахване на двойния стандарт да се плаща официално до минималните осигурителни прагове, а разликата над това - по друг начин, което е типично за малките фирми. Ако стъпката е достатъчно смела, работодателите ще проявят това, което се нарича еластичност.

Да, но стана ясно, че вместо с 6% осигуровките ще паднат с 5%.

Иво Прокопиев:

Това е най-вредната тенденция, защото от 5 може да станат 4%, а някой каза 2-3%. Това обезсмисля мярката - бюджетът ще загуби приходи, в същото време няма да се промени мотивацията на предприемачите. Затова провеждаме допитване до членовете на СРБ и БИБА как ще постъпят с освободения ресурс. Тази статистика ще бъде сложена на масата за преговори, когато се обсъжда финалното решение. Смятаме, че има достатъчно ресурс в бюджет 2006 осигуровките да паднат с 10, дори 11 пункта. Това е имплицитно заложено в предложението на ОДС държавата да стане съосигурител и да започне да плаща половината от работодателската вноска. Разходът под формата на неполучени постъпления в бюджета е над 1 млрд. лв., но има ресурс той да бъде покрит. Един от начините е държавните служители да започнат да плащат осигуровки. Разбира се, тази непопулярна мярка трябва да се обвърже с повишаване на техните доходи. Но стратегическата мярка за нас е пренасочване на приходите от приватизация и концесии към първия стълб на пенсионната система - нещо, което няма краткосрочен ефект, но е от голямо значение за българската нация в бъдеще.

Има ли политическа воля това да стане още от следващата година?
Иво Прокопиев:

Решението за първия стълб е много лесно да бъде изпълнено и е въпрос единствено на политическа воля, която мисля, че съществува. Трябва само да бъде доработена в конкретни измерения, защото засяга приходите от приватизация занапред. Фискалният резерв повече няма нужда от тези средства. Ако някой предложи друга идея за тяхното използване - добре, но в момента друга идея не съществува. По отношение на държавните служители парадоксалното е, че няма никаква съпротива, а напротив, има разбиране, че това е необходимо.

А ще настоявате ли за намаление на данъците?

Иво Прокопиев:

Склонни сме да подкрепим запазване на данъците при радикално намаление на осигурителното бреме. В същото време всички работодателски организации подкрепяме инициативата на зам.-председателя на икономическата комисия Петър Кънев за промяна в микрорамката. Този пакет от дребни промени би облекчил фирмите значително. Става дума за регулиране на разходите за градски транспорт, работно облекло, за представителните разходи, автомобилите и т. н.

Изразихте притеснение от излишъка в бюджета за следващата година.

Иво Прокопиев:

Бюджетът залага по-ниски приходи, за да формира всяка година излишък. Заложеният скрит излишък за следващата година е в порядъка на 3% от БВП. Според нас това е престъпление към българската икономика, защото не може нейният потенциал за растеж да бъде изкуствено потискан и отлаган от година за година. Затова и настояваме за среща с мисията на МВФ. Фондът за съжаление е ултраконсервативен по отношение на България и страната ни продължава да пропуска възможности. А глобалната конюнктура върви в друга посока. Условията за бизнес прогресивно ще се влошават в следващите 10 години. Ние нямаме време и каквото можем да компенсираме, трябва да го направим в близките пет години. Ето какво искаме да чуе фондът. И проблемът не е само в МВФ, той е по-скоро в българското правителство, което допуска това. Не е нормално визията за развитието на страната да идва отвън и разговорът за икономическата политика да бъде: Това е разрешено от фонда, това не е.

Оптимист ли сте, че България ще подпише национален пакт за развитие, в който да се определят приоритетите?

Иво Прокопиев:

Коректността изисква да не бъдем песимисти, най-малкото защото не са изтекли първите 100 дни на правителството. То успя по средата на тези сто дни да структурира разговорите за пакта. Това е добро начало. Правителството показва готовност да чува, а доколко е готово да се вслушва и да прилага това, което бизнесът и синдикатите предлагат, предстои да видим. Най-важният тест е бюджет 2006.