Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

- Д-р Киров, какви нови мерки срещу прането на пари предвижда обсъжданата трета директива?

д-р Васил Киров:

- Мерките са свързани със затягане на режима на мониторинг, на надзор върху финансовите институции и режим на докладване. Обръща се особено внимание на лицата, в полза на които се извършват определените транзакции. Има се предвид не лицето, което е посочено формално в документа, а това, което реално се ползва от тази операция, без да е посочено. Сега също съществуват някои изисквания в тази насока, но те не са пълни, идеята е финансовите институции да бъдат накарани да установяват в полза на чие лице се оперира. Това все още не е окончателно решено, говорим само за проект, но очакването е директивата да е факт до края на т. г.

- По какъв начин банките ще трябва да изпълняват това изискване?

д-р Васил Киров:

- Би трябвало те да положат, както се казва, разумно усилие за установяване на реалните факти. Това е изключително труден процес, който се обсъжда. Лесно e да се постави изискване - намерете кой е реалният бенефициент от тази операция. Трудно е да бъде изпълнено. Ами тогава, когато става въпрос за една офшорна компания, по какъв начин банката ще бъде сигурна, че лицето Х държи реално тази компания, а не лицата Y и Z, които са обявени в документите?

- Това не означава ли, че банките трябва да имат разследващи звена?

д-р Васил Киров:

- Част от банките правят такива оплаквания. Моето лично становище е, че те по никакъв начин не бива да се превръщат в разследващи органи. Повече внимание на клиентите - да, due diligence - да, познаване на клиента - да, познаване операциите на клиента - да, познаване на лицата, с които контактува търговски клиентът - да, но разследване - не.

- Какви промени ще се наложат заради новата препоръка за кешовите куриери?

д-р Васил Киров:

- Препоръката ще бъде свързана със създаване на задължения за деклариране над определен праг на пренасяните в брой средства и наблюдение на тези кешови транзакции. В голяма степен нашето действащо законодателство е съобразено с тази бъдеща директива. Във Валутния закон има граница на деклариране, няма ограничения за пренасяне, стига да декларирате. Коментираният праг е в рамките на 15 000 EUR, предлага се и по-ниска граница. В момента според наредбата на министъра на финансите 8000 лв. е прагът у нас, над който се дължи деклариране.

- Кога ще има присъда за пране на пари и какво показва испанският опит?

д-р Васил Киров:

- Испанският опит е много ефективен и се разпростира все повече в страните членки на ЕС. В страни, в които са действали, както у нас сега, например Германия и Дания, вече също се прилага т. нар. косвено доказателство. Това означава установяване на престъпна дейност, без обаче да е необходимо да бъде индивидуализирано престъпното деяние, от което са постъпили средствата, които се изпират. У нас се изисква да се установи, че парите, с които е извършена конкретна операция, са постъпили от конкретно извършен трафик на наркотици.

- Необходими ли са законови промени за въвеждането на косвеното доказателство?

д-р Васил Киров:

- По-скоро е въпрос на съдебна практика. Законите, които съществуват в Испания, са твърде близки до нашия закон. Колега от националното следствие, който беше миналата година с нас в Испания, когато наблюдава начина, по който те процедират, възкликна - ами тогава при нас 90% от делата са решени.

- Обявихте, че пари у нас се перат от контрабанда на наркотици и цигари. Това потвърждава ли, че не се справяме с пресичането на каналите?

д-р Васил Киров:

- Контрабандата безспорно е проблем, но той не е само наш. Защото става въпрос за контрабандни стоки, които се реализират на западния пазар, на пазара в Европейския съюз. Този проблем касае всички балкански страни, и то бих казал, ние не сме от страните, които са най-силно засегнати от него.