Изминали са повече от 20 години откакто град Коулун, в покрайнините на Хонг Конг, е разрушен, но изненадващо, той остава сред местата с най-гъсто население, казват от „Гизмодо“.

33 000 човека са натъпкани в площ от седем акра, позната на кантонски като "градът на мрака", преди да бъдат преселени през 1993 г.

Никога не е съществувало нещо подобно преди това и продължава да няма аналог до сега.

Ограденият град е една от онези градски аномалии, които имат тенденцията да се появяват в политически оспорвани райони и граници. В началото на 19-ти век Коулун е китайски военен пост и се превръща в „ничия земя“, когато Англия иззема Хонг Конг през 1898г.

Японците разрушават града по време на Втората световна война и по-късно мястото се превръща в магнит за бежанци, когато нито Англия, нито Китай искат да се справят с разрастващата се нелегална общност. Ограденият град Коулун се ражда такъв, какъвто светът го помни днес.

Снимка: Wikimedia Commons

Една от външните граници на града.

 През следващите години се издигат повече от 300 сгради, вплетени в гъста свързана мрежа, които образуват единствена по рода си инфраструктура. Архитект или проектант никога не е имал пръст в създаването на града, който се издига благодарения на армия от жители и дърводелци, работещи, за да запълнят дупките.

Без градски услуги, живущите си набавят вода от кладенци, а боклукът се складира по покривите. Всеки жител разполага със средно 40 квадратни метра пространство. Един от героите на писателя фантаст Уилям Гибсън дава вероятно най-доброто описание:

„Имаше едно място, близо до летището, Коулун, когато Хонг Конг не беше Китай, но се случила грешка много отдавна, и това място, много малко, много хора, все още принадлежи на Китай. Нямаше закони там. Място извън закона. Все повече и повече хора се блъскаха там, строяха, все по-високо. Без правила, само сгради, само живеещи хора. Полиция не ходеше там. Наркотици, курви и залози. Но също и живеещи хора. Фабрики, ресотранти. Град. Без закони.“

Снимки: Wikimedia Commons

Тунел с процеп светлина в града.                               Външна улица с множество зъболекарски кабинети.

 Ограденият град често е описван като помийна яма, но в същото време общността е пример за кооперация и съдействие. Жителите създават свои основни правила, за да се справят с битовизма на оцеляването, например при справянето с пожари.

Училища, магазини и бизнес (включително на доктори и зъболекари, неуспели да получат лиценз за Хонг Конг) процъфтяват. Престъпленията също са основен проблем, както може да се очаква. През 60-те и 70-те години китайските Триади контролират града. Повечето от хората обаче имат наивен спомен за този период: „Ние всички имахме изключително стабилна връзка в лоши условия“, казва бивш жител.

„Хората, живеещи там винаги са били лоялни един към друг. В Оградения град, слънчевата светлина винаги следваше дъжда.“

В средата на 80-те притеснения относно условията за живот убеждават властите да преместят живеещите там. Само няколко години по-късно Коулун е празен. Повечето от изследванията и снимките са направени в периода между изселването и пълното разрушаване през 1993 г.

В момента на негово място е разположен парк.

Градът остава невероятен архитектурен и градоустройствен пример. Ерата на 3D принтирането кара някои специалисти да се чудят дали този феномен няма да се повтори. Коулун се е превърнал в нарицателно за определен тип урбанизъм, който далеч надхвърля комфротната зона на обикновения контролиран експеримент.

Вижте и първа част от документален филм за Коулун, правен през 1989 г.