Доналд Тръмп

Накрая ще разгледаме Доналд Тръмп. За разлика от Сандърс или Клинтън, Тръмп има опит с хора, чиито общности са били разрушени от деиндустриализацията и неговите привърженици по-скоро не работят в Apple или Google.

Относно данъците, Тръмп сякаш има най-доброто предложение от останалите в надпреварата кандидати. Извършването на реформата му обаче се нуждае от подкрепата на конгреса, който почита високите данъчни ставки. Въпреки това потенциалнот намаляване на данъчното бреме е едно добро начало за премахване на някои от най-вредните икономически политики на Обама.

И докато предложенията му за намаляването на данъците е смислено, икономическото Ватерло на Тръмп са възгледите му за търговията. Самият той винаги се е хвалил колко добре преговаря, но свободната търговия няма нужда от изграждане на „договори“ с другите държави. За да съществува тя, правителството трябва да не се меси.

Макар Тръмп да посочва, че просто иска „справедлива търговия“, той се заиграва с възможността за създаването на някои от най-големите търговски бедствия, а последният път, когато това се случи, беше 30-те години на миналия век и резултатите бяха катастрофални. Част от проблема се състои в това, че Тръмп разсъждава като меркантилист, който вярва, че оцеляването на нацията зависи от това размерът на износа да надхвърля този на вноса.

Например той е на мнение, че стойността на китайския юан е „твърде ниска“ спрямо щатския долар, затова той би обвинил Китай във валутни манипулации. Но както всеки запознат икономист ще ви каже, просто не съществува такова нещо като „оптимален“ обменен курс. Всяка стойност има предимства и недостатъци в зависимост от това чии интереси гледаме. Освен това, предвид факта, че Федералният резерв действа като валутен манипулатор е по-скоро неприятно да обвиняваме другите в това, което САЩ вече извършва.

Относно реториката на Тръмп срещу „робския труд“ в други държави, основната причина, поради която производството на потребителските стоки (и някои капиталови стоки) беше преместена в чужбина, е, че полтиическият климат в САЩ е изключително враждебно настроен към вътрешните инвестиции. Фактът, че политици като Сандърс са изключително популярни на местната сцена изнервя инвеститорите, които по принцип не харесват да се излагат на огромни рискове и на възможността правителството да ги обложи с огромни данъци.

Все пак Тръмп е единственият останал в надпреварата, който поне може би разбира последното. Едва ли Сандърс знае какво означава „капиталова формация“, а Клинтън по-скор не се интересува от подобни неща.

Статията е публикувана от Ludwig von Mises Institute. Автор: Уилям Андерсън.