Имам две препоръки – първата е да продължите да пазите държавния си дълг нисък и да не приемате да поемате нови задължения. Втората е да направите всичко възможно да понижите инфлацията. Това заяви в интервю за БНР Паскал Донахю, председателят на еврогрупата, в която членуват министрите на икономиката и на финансите на държавите членки на еврозоната. През изминаващата седмица той бе на посещение в София, за да увери представителите на правителството, че България може да влезе в еврозоната през 2025 година.

В интервюто за БНР Донахю изрази надежда България да продължи да води благоразумна фискална политика, като отново повтори, че основното предизвикателство е инфлацията.

Той обърна внимание, че през юни се очакват редовните доклади за това дали България отговаря на критериите за членство в еврозоната, а тогава инфлацията все още може да бъде по-голяма от изискваната. Има обаче възможност правителството да поиска последваща оценка на икономическото представяне след регулярния доклад, който се очаква преди лятото.

Донахю подчерта, че изпълнението на критериите за присъединяване към еврозоната се оценява много прецизно и честно. Той добави, че е участвал в много оживена дискусия с колегите си, като бе категоричен, че за българската икономика е много важно да докаже, че е изпълнила критериите от Маастрихт, необходими за въвеждането на еврото, но отново обърна внимание, че има възможност за последваща оценка.

По отношение на ползите от членството в еврозоната, Донахю посочи, че ще се увеличи желанието на чужденците да пътуват и инвестират в България. За българите това също ще е в сила – тъй като няма да плащат такси за превалутиране на парите си, когато са в чужбина.

Освен това, Донахю подчерта, че имайки предвид, че България е експортно ориентирана, въвеждането на еврото ще има много позитиви за българските компании, които изнасят продукцията си в чужбина.

На въпрос дали сега е моментът България да приема еврото, при положение, че войната срещу Русия се отразява и на икономиката в еврозоната, Донахю отговори, че перспективите са стабилни. Не са се сбъднали предсказанията за рецесия и огромен срив в икономиката на еврозоната и за да надградят стабилността й европейските лидери разчитат на присъединяването на новите страни членки в нея. Той очаква, че те ще позволят по-висок растеж на икономиката.

По отношение на войната в Украйна, Донахю заяви, че Европейският съюз ще продължи да подкрепя украинския народ, въпреки че съществува известна несигурност около това как САЩ ще продължат финансовата подкрепа за Украйна. От друга страна европейските лидери вече са се договорили за 50 млрд. евро за Киев за следващите три години.

По отношение на възможността да се използват замразените руски активи и те да се дадат на Украйна за закупуване на оръжие, Паскал Донахю обясни, че тази опция е в процес на проучване, но въпросът никак не е лесен за решаване. Напротив – изключително сложен е.

По отношение на ефективността на санкциите срещу Русия, Донахю призна, че решението на Кремъл да направи икономиката си военновременна, я е направило много устойчива. Освен това Русия е намерила решения на проблемите си, предизвикани от санкциите и е открила други държави, които да й помагат да финансира войната си.

В същото време Донахю добави, че продължават анализите какви допълнителни санкции могат да бъдат наложени на Русия и че практиката показва, че ролята на санкциите в краткосрочен план се надценява, а в средносрочен – се подценява.