Чл. 1.
(1) С наредбата се определят условията и редът за провеждане на граничен здравен контрол на Република България за предотвратяване разпространението на болести, които представляват опасност за общественото здраве.
(2) Обект на граничен здравен контрол са физически лица, багажи, транспортни средства, товари, включително контейнери, стоки и международни пощенски пратки, влизащи на територията на Република България или заминаващи от нея.
(3) Изпълнението на разпоредбите на наредбата се осъществява при пълно зачитане на човешкото достойнство, правата на човека и основните свободи.
(4) Определянето на болестта като такава, представляваща опасност за общественото здраве, се извършва от Министерството на здравеопазването при използване на логаритъма за оценка, посочен в Международните здравни правила, приети от Световната здравна организация.

Чл. 2.
(1) Дейностите по провеждането на граничния здравен контрол на територията на Република България се организират, координират и контролират от министъра на здравеопазването.
(2) Министърът на здравеопазването осъществява сътрудничество и координация със Световната здравна организация (СЗО) относно дейностите за превенция и ограничаване на международното разпространение на болестите.
(3) Министърът на здравеопазването след оценка на информацията е длъжен да извести СЗО в срок не по-късно от 24 часа за всяко произтекло на територията на страната събитие, което се отнася до общественото здраве и представлява спешност от международно значение, както и за предприетите във връзка с това здравни мерки.

Чл. 3.
(1) При опасност от възникване и разпространение на болести, които представляват опасност за общественото здраве, министърът на здравеопазването може да разпореди въвеждането на допълнителни здравни мерки.
(2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя с решение начина на финансиране на мерките по ал. 1 за всеки конкретен случай.

Чл. 4.
(1) Граничен здравен контрол се извършва от регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) на граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП), където се установяват постоянни или временни звена за граничен здравен контрол.
(2) Постоянни са звената за граничен здравен контрол, осъществяващи постоянна дейност на територията на ГКПП.
(3) Временни са звената за граничен здравен контрол, които се откриват на ГКПП при възникване на епидемична обстановка по разпореждане на министъра на здравеопазването съгласувано със заинтересуваните ведомства.
(4) Министърът на здравеопазването може да разпореди откриването на постоянен пункт за граничен здравен контрол, осъществяван от постоянно звено, като се вземат предвид:
1. обемът на международния трафик през граничния пункт;
2. опасностите за общественото здраве, съществуващи в районите, от които пристигат, през които преминават или за които заминават физическите лица, багажите, транспортните средства, товарите, включително контейнерите, стоките и международните пощенски пратки.

Чл. 5. При осъществяване на граничния здравен контрол органите на граничния здравен контрол прилагат следните здравни мерки:
1. проучват случаи на заболели от заразни болести при пътувания в засегнати зони;
2. изискват данни за маршрута при пътуване в засегнати зони;
3. изискват необходимите доказателства от извършени медицински прегледи и лабораторни изследвания, ако има такива, за всеки конкретен случай;
4. разпореждат извършването на необходимите медицински прегледи и изследвания за всеки конкретен случай;
5. изискват доказателства за извършени имунизации и за предприети други профилактични мерки, ако има такива;
6. поставят под медицинско наблюдение лица, за които има съмнение, че са заразени;
7. поставят под карантина физически лица, багажи, транспортни средства, товари, стоки и международни пощенски пратки, за които има съмнение, че са заразени, или разпореждат прилагането на други здравни мерки;
8. изолират или насочват за изолация и лечение засегнати лица;
9. издирват контактните на болни и лицата, за които има съмнение, че са болни;
10. отказват влизане на територията на Република България на болни и на лица, за които има съмнение, че са болни, както и на багажи, транспортни средства и товари, за които има съмнение, че са заразени;
11. отказват влизане в засегнати зони;
12. разпореждат изследване на лицата при напускане на засегнатите зони или ограничават напускането им;
13. предписват и контролират извършването на дезинфекция, дезинсекция, дератизация или третиране по друг начин на транспортни средства, багажи, товари, включително контейнери, стоки и международни пощенски пратки, когато е необходимо.

Чл. 6.
(1) Органите на граничния здравен контрол извършват дейността си в лекарски кабинет, изолатор и санитарен възел с необходимото оборудване.
(2) Помещенията по ал. 1 се разполагат на територията на ГКПП съобразно одобрения подробен устройствен план на места, позволяващи бързо извършване на граничния здравен контрол, включително полагане на грижи за болните пътници.
(3) Помещенията по ал. 1 не могат да бъдат използвани за други нужди или предоставяни на други служби и ведомства.

Раздел II
Гранични пунктове с постоянни звена за граничен здравен контрол

Чл. 7.
(1) Министърът на здравеопазването със заповед определя граничните пунктове в страната, на които се установяват постоянни звена за граничен здравен контрол.
(2) Министърът на здравеопазването своевременно уведомява СЗО за пунктовете по ал. 1.

Чл. 8.
(1) Министърът на здравеопазването определя със заповед граничните пунктове, разположени на пристанища, на които се издава сертификат за здравен контрол на кораб и сертификат за освобождаване от здравен контрол на кораб и се удължава срокът на валидност на издадените сертификати за освобождаване.
(2) Министърът на здравеопазването своевременно уведомява СЗО за пристанищата по ал. 1.

Чл. 9. Сертификат за здравен контрол на кораб и сертификат за освобождаване от здравен контрол на кораб се издават от органите на граничния здравен контрол по образец съгласно приложения № 1 и 2.

Чл. 10.
(1) Сертификатите за здравен контрол на кораб и сертификатите за освобождаване от здравен контрол на кораб се издават със срок на валидност до 6 месеца.
(2) Срокът на валидност на сертификата за освобождаване от здравен контрол на кораб може да бъде продължен с един месец, ако контролът или необходимите здравни мерки не могат да бъдат извършени на пристанището.

Раздел III
Здравни мерки към транспортните средства

Чл. 11. В случаите, когато в транспортно средство се открият източници на инфекция, създаващи опасност за общественото здраве, транспортното средство се счита за заразено и органите на граничния здравен контрол разпореждат и контролират провеждането на необходимите здравни мерки, включително изолират транспортното средство, и предписват извършването на дезинфекция, дезинсекция и дератизация.

Чл. 12.
(1) Прилагането на здравните мерки се осъществява по начин, предпазващ физическите лица от травмиране и транспортните средства, багажите и товарите от увреждане.
(2) При възможност здравните мерки се прилагат, когато транспортното средство, включително трюмовете на кораба, са празни.

Чл. 13.
(1) Когато мерките по чл. 11, проведени на борда на кораб, постигнат задоволителен резултат, органите на граничния здравен контрол издават сертификат за здравен контрол на кораба, в който се вписват направените констатации и проведените здравни мерки.
(2) Когато е невъзможно да бъдат приложени необходимите здравни мерки, на кораба се разрешава да отплава само при условие, че констатираните опасности за общественото здраве и предписаните здравни мерки се впишат в сертификата за здравен контрол на кораба.
(3) В случаите по ал. 2 органите на граничния здравен контрол са длъжни да уведомят органите на граничния здравен контрол на следващия ГКПП преди отплаването на кораба.
(4) В случаите по ал. 2 корабното снабдяване е възможно само след разрешение на органите на граничния здравен контрол и се извършва под техен контрол.

Чл. 14.
(1) Когато при инспектирането на кораб органите на граничния здравен контрол на ГКПП не установят инфекция, включително от вектори и резервоари на инфекция, те издават сертификат за освобождаване на кораба от здравен контрол.
(2) Сертификатът по ал. 1 се издава, при условие че инспектирането е извършено, когато корабът и трюмовете са празни или съдържат единствено баласт или други материали от такова естество.

Чл. 15. Транспортното средство престава да се счита за заразено, когато мерките по чл. 11 са изпълнени успешно и не съществуват предпоставки, представляващи опасност за общественото здраве.

Чл. 16. Операторите на транспортни средства прилагат предписаните здравни мерки, като:
1. информират пътниците за здравните мерки с цел прилагането им на борда;
2. прилагат здравни мерки с цел предпазване от появата на източници на инфекция, включително от вектори и резервоари на зараза, както и за елиминирането им при установяване на признаци за тяхното наличие.

Чл. 17. Операторите на транспортни средства са длъжни да оказват съдействие при:
1. инспектирането на транспортните средства и товара;
2. организирането на медицинските прегледи на лицата, намиращи се на транспортните средства;
3. прилагането на други здравни мерки;
4. предоставянето на информация, свързана с общественото здраве.

Чл. 18. Операторите на кораби и въздухоплавателни средства са длъжни да предоставят на органите на граничния здравен контрол на ГКПП валиден сертификат за здравен контрол на кораб или сертификат за освобождаване от здравен контрол на кораб и морска здравна декларация или частта от общата декларация по въздухоплаване, отнасяща се до здравните въпроси.

Чл. 19.
(1) Преди първото влизане в българско пристанище капитанът на кораба предава на органите на граничния здравен контрол на пристанището морска здравна декларация, попълнена по образец съгласно приложение № 3. Морската здравна декларация се подписва и от корабен лекар, ако на борда има такъв.
(2) Капитанът на кораба или упълномощено от него лице от екипажа предоставя на органите на граничния здравен контрол цялата информация, с която разполага, отнасяща се до здравното състояние на намиращите се на кораба лица и за здравните мерки, предприети по време на пътуването.

Чл. 20.
(1) Органите на граничния здравен контрол изискват представянето на морска здравна декларация за кораби, пристигащи от засегнати зони.
(2) Органите на граничния здравен контрол изискват представянето на морска здравна декларация за кораби, за които има основания да се смята, че са заразени и представляват опасност за общественото здраве.

Чл. 21. При преценка за липса на риск органите на граничния здравен контрол могат да не изискват от пристигащи кораби представянето на морска здравна декларация.

Чл. 22.
(1) След първото кацане на летище командирът на въздухоплавателното средство или определен от него член на екипажа предава на органите на граничния здравен контрол на летището частта от общата декларация по въздухоплаване, отнасяща се до здравните въпроси, попълнена по образец съгласно приложение № 4.
(2) Командирът на въздухоплавателното средство или определен от него член на екипажа предоставят цялата информация, с която разполагат, относно здравното състояние на намиращите се на борда лица и здравните мерки, които са били предприети по време на пътуването.

Чл. 23.
(1) Органите на граничния здравен контрол изискват представянето на частта от общата декларация по въздухоплаване, отнасяща се до здравните въпроси, за въздухоплавателни средства, пристигащи от засегнати зони.
(2) Органите на граничния здравен контрол изискват представянето на частта от общата декларация по въздухоплаване, отнасяща се до здравните въпроси, от въздухоплавателни средства, за които има основания да се смята, че са заразени и представляват опасност за общественото здраве.

Чл. 24. При преценка за липса на риск органите на граничния здравен контрол могат да не изискват от пристигащи въздухоплавателни средства представянето на частта от общата декларация по въздухоплаване, отнасяща се до здравните въпроси.

Чл. 25.
(1) При съмнение за заразна болест или друго обстоятелство, от което може да се направи извод за възможна опасност за общественото здраве, капитанът на кораба или командирът на въздухоплавателното средство своевременно уведомява контролните органи за това преди пристигането на транспортното средство в пристанището или летището.
(2) Контролните служби незабавно съобщават информацията по ал. 1 на органите на граничния здравен контрол.
(3) При спешни случаи капитанът на кораба или командирът на въздухоплавателното средство директно съобщава информацията по ал. 1 на органите на граничния здравен контрол.

Чл. 26.
(1) В случаите, когато заразено въздухоплавателно средство или такова, за което има съмнение, че е заразено, кацне на летище, различно от предвиденото по план летище за кацане, командирът на въздухоплавателното средство незабавно уведомява органите на граничния здравен контрол, които предприемат и прилагат необходимите здравни мерки.
(2) В случаите, когато заразен кораб или кораб, за който има съмнение, че е заразен, пристигне в пристанище, различно от предварително определеното, капитанът на кораба незабавно уведомява органите на граничния здравен контрол, които предприемат и прилагат необходимите здравни мерки.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 разтоварването на стоки и слизането на пътници се извършва след получаване на разрешение от органите на граничния здравен контрол.

Раздел IV
Здравни мерки към пристигащите и заминаващите пътници

Чл. 27.
(1) Пътниците се подлагат на медицински преглед, имунизация или друга здравна мярка само след изразено от тях информирано съгласие.
(2) Когато пътникът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на здравните мерки по ал. 1 освен неговото информирано съгласие е необходимо съгласието и на неговия родител или попечител.
(3) Когато пътникът е малолетно или напълно недееспособно лице, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник освен в случаите, предвидени със закон.

Чл. 28. Пътниците, които подлежат на имунизация, трябва да бъдат информирани за всички рискове, свързани с имунизирането или неимунизирането, прилагането или неприлагането на предложената им здравна мярка.

Чл. 29. На лица, поставени под карантина, се осигурява медицинско лечение, храна, вода, подслон.

Чл. 30.
(1) С цел опазване на общественото здраве и при необходимост всички пристигащи и заминаващи пътници са длъжни да предоставят на органите на граничния здравен контрол:
1. информация за адреса, на който ще пребивават, за осъществяване на контакт при необходимост;
2. информация за посетените места, пребиваване в засегната зона или осъществени контакти със заразени лица;
3. здравните документи за проверка, ако има такива.
(2) При необходимост всички пътници са длъжни да съдействат:
1. при провеждането на медицински преглед, извършването на имунизации или прилагането на друга здравна мярка;
2. при предоставянето за инспекция на багажи, товари, контейнери, транспортни средства, стоки или пощенски пратки.

Чл. 31.
(1) При установяване на непосредствена опасност за общественото здраве органите на граничния здравен контрол препоръчват на лицата:
1. да се подложат на най-малко инвазивния медицински преглед, приложим в конкретния случай;
2. да се имунизират или подложат на друга здравна мярка, включително поставяне под карантина или под наблюдение.
(2) Органите на граничния здравен контрол са длъжни да информират заинтересуваното лице за опасностите при отказ от имунизиране или от приемане на профилактично средство.

Чл. 32. На пътник, отказал медицински преглед, имунизация или друга здравна мярка, както и предоставяне на информация или документи по чл. 30, ал. 1, може да се откаже влизане на територията на Република България.

Чл. 33.
(1) На лицата, на които са извършени имунизации или са приложени други профилактични средства, се издава международен сертификат за имунизации и/или за прилагането на профилактично средство по образец съгласно приложение № 5, който се попълва на български и на английски език.
(2) Сертификатът по ал. 1 се подписва от лицето, на което е издаден, и от лекаря, който е поставил ваксината или е приложил друго профилактично средство, и се подпечатва с официалния печат на лечебното заведение, в което е извършена профилактиката.
(3) В случаите, когато сертификатът се издава на недееспособно лице, той се подписва от негов родител или настойник, или попечител, а когато лицето е неграмотно, подписът му се замества със саморъчно поставен знак, чиято автентичност се удостоверява от лицето, извършило имунизацията или приложило профилактичното средство.
(4) Сертификатът по ал. 1 е валиден само в случаите, когато приложената ваксина или друго профилактично средство са одобрени от СЗО. Невалиден е сертификатът, в който има поправки, задрасквания или съответните му части не са попълнени с необходимата информация.

Чл. 34.
(1) По преценка на лекар на лицето, за което по медицински причини е противопоказна имунизация, се издава мотивиран документ за освобождаване от имунизация на български и на английски език.
(2) Органите на граничния здравен контрол са длъжни да признаят издадения документ за освобождаване от имунизация.

Чл. 35.
(1) Министърът на здравеопазването със заповед определя лечебните заведения на територията на страната, в които се извършва имунизация срещу жълта треска.
(2) При извършването на имунизацията срещу жълта треска е необходимо да се отчитат следните обстоятелства:
1. инкубационният период на жълтата треска е 6 дни;
2. лицето е защитено от заразяване на десетия ден след имунизиране с ваксина срещу жълта треска;
3. след имунизиране срещу жълта треска лицето е защитено от заразяване в продължение на 10 години.
(3) Валидността на сертификат срещу жълта треска е 10 години считано от десетия ден след датата на имунизацията или в случай на реимунизация през този 10-годишен период - считано от датата на реимунизацията.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на наредбата:
1. "Багаж" са личните вещи на пътник или член на екипаж.
2. "Болно лице" е лице, страдащо или засегнато от физиологично смущение, което може да представлява опасност за общественото здраве.
3. "Болест" е човешка патология или страдание, независимо какъв е произходът или източникът му, което има или би могло да има значителни вредни ефекти върху човешкото същество.
4. "Вектор" е насекомо или друго животно - нормален преносител на инфекциозен причинител, които представляват опасност за общественото здраве.
5. "Екипаж" са лицата, които се намират на борда на транспортно средство, с изключение на пътниците.
6. "Засегнати лица, багажи, товари и транспортни средства" са лица, багажи, товари и транспортни средства, които са били заразени или пренасят източници на инфекция и по такъв начин представляват риск за общественото здраве.
7. "Засегната зона" е определена географска област, за която са били препоръчани здравни мерки по смисъла на Международните здравни правила.
8. "Здравни мерки" са действията и средствата, прилагани за предотвратяване разпространението на болестите или заразяването.
9. "Инвазивен медицински преглед" е пробождане или инцизия на кожата, или вкарване на инструмент или чуждо тяло в организма, или изследване на телесна кухина. Медицинският преглед на ухото, носа и устата, премерването на температурата в ухото, устата или при допир с кожата или с уреди, даващи термична картина; медицинският преглед; аускултацията; външната палпация; ретиноскопията; външното вземане на проби от урина, от изпражнения или от слюнка; външното измерване на кръвното налягане и електрокардиограмата не се считат за манипулации с инвазивен характер.
10. "Инспекция" е проверка от страна на компетентния орган или под негов контрол на зони, багажи, контейнери, транспортни средства, инсталации, стоки или пощенски пратки, за да се определи дали съществува опасност за общественото здраве.
11. "Инфекция" е проникването, развитието или размножаването на инфекциозен причинител в организмите на хора или животни, което може да представлява опасност за общественото здраве.
12. "Медицински преглед" е предварителен преглед на лице, извършен от компетентно овластен медицински специалист или от друг, който действа под негов непосредствен контрол, за да бъде определено здравословното състояние на това лице и дали то представлява потенциален риск за общественото здраве. Той може да включва проверка на медицински документи и клиничен преглед, когато обстоятелствата го изискват.
13. "Международен трафик" е движение на лица, багажи, товари и транспортни средства, които пресичат държавна граница, като в това се включва и международният търговски обмен.
14. "Опасност за общественото здраве" е събитие, което може да навреди на здравето на населението, може да има международно разпространение и да представлява сериозна и непосредствена опасност.
15. "Оператор на транспортно средство" е лице, отговорно за транспортното средство, или негов представител.
16. "Пощенска пратка" е артикул или пакет, носещ адрес и пренасян от пощенските служби или от международни транспортни фирми.
17. "Резервоар" е животно, растение или вещество, в което обикновено се намира инфекциозен причинител и неговото присъствие може да представлява риск за общественото здраве.
18. "Свободна практика" е разрешение за един кораб да влиза в пристанище, да извършва качване или слизане на пътници, действия по натоварване или разтоварване на стоки или провизии; за въздухоплавателно средство - разрешение за кацане, след кацане да извършва качване или слизане на пътници, действия по натоварване или разтоварване на стоки или провизии; за сухоземно транспортно средство - разрешение да извършва качване или слизане на пътници, действия по натоварване или разтоварване на стоки или провизии.
19. "Събитие" е възникване на заболяване или явление, което създава риск за възникване на заболяване.
20. "Товар" са стоки, превозвани с транспортно средство.