Ръстът в новорегистрираните случаи на COVID-19 се отразява върху плащането на просрочени заеми. Средно 75 лева на всеки нов случай – с толкова намалява връщането на кредити, като резултатът е видим около 10 дни след обявения брой. Изчисленията са на Frontex International, компания за управление и събиране на вземания.

„Изследвахме няколкостотин хиляди записа и изчислихме, че ако преди 10 дни е обявено увеличение на броя случаи с 1000 души, то днес плащанията ще бъдат със 75 лева по 1000 по-малко спрямо стандартните. Към момента ръстът в броя на смъртните случаи не оказва влияние върху нагласите за връщане на заем”, казва Лилия Димитрова, изпълнителен директор на Frontex International. 

По думите ѝ, потребителите днес са реално по-затруднени да плащат, но и общата несигурност ги кара умишлено да забавят вноски по задълженията си. Според данните на компанията, делът на хората, които срещат истинска трудност при покриването на вноските си, през ноември е 34% на фона на 15% през февруари. Тези, които пък заявяват нежелание, а не невъзможност да платят, представляват 18% от потребителите при 12% през февруари.

„Икономическата ситуация е нестабилна и трудно предсказуема. В такъв момент е от ключово значение да управляваме бюджета си правилно. При наличие на кредит е добре да имаме ясна представа как ще го изплащаме в рамките на следващите 6 месеца. Ако сме загубили работа или основен приход, е добре да се свържем с банката кредитор и да предоговорим условията по кредита с такива, които можем да изпълняваме. Няма как да очакваме, че в момент на криза заемите ни ще бъдат автоматично опростени, трябва активно да се търсят разумните и възможни решения”, казва Лилия Димитрова.

Според Димитрова, дори без наличие на кредит моментът изисква преразглеждане на бюджетите и повишено внимание към съотношението на разходите спрямо приходите и спестяванията. 

„Това е момент, в който трябва да бъдем особено внимателни. Когато теглим кредит, при плащането на месечната вноска, дългът се погасява отзад напред – т.е. първо се погасяват такси, лихви и чак тогава главницата. Така, ако имаме няколко бързи кредита, които са с по-голямо оскъпяване, задълженията по тях могат по-лесно да се умножат спрямо първоначално изтеглената сума. В такава ситуация най-добрият вариант е да се изтегли по-голям банков кредит, който да погаси цялото задължение и да се намали цената на кредита като оскъпяване, а също и да се намалят дължимите месечни вноски. Ако не можем, поради лошо кредитно досие, например, да изтеглим такъв заем, наш роднина може да го направи за нас. Тук съществува вариантът с ипотека върху имущество, ако има такова. Най-важно е да се стремим да разрешим моментния си проблем и да мислим дългосрочно, да не трупаме заеми, защото излизането от тази ситуация в настоящия период ще бъде наистина трудно”, казва още Димитрова. 

По данни на Frontex International, средният размер на необслужваните задължения към ноември 2020 в страната е 2 218 лева. Най-голям е той във Варна – над 3 200 лева, а най-малък е във Враца и Монтана – съответно 1 675 и 1 607. Двата северозападни града обаче отново са сред градовете с най-много задължени потребители. По отношение на дела на нередовните платци, София логично заема първата позиция. Сред градовете с по-съществен дял са още Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Стара Загора. 

Изключителна гъвкавост ще бъде необходима и на бизнеса - у нас и по света, за да се справи със ситуацията, посочва Лилия Димитрова. „Няма незасегнат от пандемията сектор, тя се отразява на всички в различна степен и по различен начин”.

Според нея, в момент на криза за всеки бизнес е важно да остане близо до клиентите си, да се стреми да повишава тяхната удовлетвореност, дори в моментите, в които не може да повиши печалбата от дейността си. Стремежът към запазване или повишаване на приходите трябва да е водещ пред желанието за намаление на разходите на компаниите, дори по време на криза. „Когато е възможна, автоматизацията и дигитализацията на процесите може да изиграе ключова роля. Ако преди това беше просто модерен термин, то сега е жизнено необходима и може да се окаже спасителен пояс за някои бизнеси”, коментира Димитрова.

Според нея, друга важна стъпка е предприемането на целенасочени действия в посока задържане на служителите на работа. 

„Това е съществено не само заради социалния елемент. Не бива да забравяме, че работещите хора увеличават потреблението, а в състояние на криза то трябва да се държи на високи нива. По-високите нива на потребление подпомагат икономиката. Но съществува и друга перспектива на този въпрос. Благодарение на навлизането на работата от вкъщи, на практика много служители могат да бъдат наети на работа за компании от цял свят. Работодателите следва да помнят, че глобализацията става все по-сериозна, а пазарът на труда – по-всеобхватен”.

Според Димитрова решенията, които бизнесът ще вземе днес, ще повлияе на икономиките за години напред. „Ако съумеем днес да вземем необходимите мерки, можем да избегнем последици, които ще влияят на живота ни в следващите 10-12 години. Затова трябва да мислим мащабно и в много и различни перспективи, за да избегнем задълбочаване на икономическата криза”, допълва Димитрова.