В седем области на България безработицата остава над 10% при средно за страната около 4.3 на сто за 2023 г.: това са областите Шумен, Кърджали, Смолян, Враца, Силистра, Монтана и Видин, сочат данни от изследването "Регионални профили 2024", изготвено и представено днес от Института за пазарна икономика (ИПИ). Видео от представянето можете да гледате тук.
Най-ниска е безработицата в София (1.42%), Варна (3.32%) и Перник (4.05%).
Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представя своето годишно изследване „Регионални профили 2024“, което предоставя задълбочен поглед върху икономическите и социални тенденции в 28-те области на България. Проучването, основано на над 80 индикатора, откроява ключови икономически и социални процеси, като подчертава както положителните динамики, така и растящите регионални неравенства.
Икономическият растеж в България все повече се разпределя извън столицата София, която продължава да доминира с 41% от общия брутен вътрешен продукт (БВП) на страната. Въпреки това, малките области започват да се утвърждават, като Пловдив и Стара Загора заемат водещи позиции. Икономиката на Стара Загора се отличава със силен индустриален сектор, особено в енергетиката, докато Пловдив бележи стабилни темпове на растеж благодарение на сектора на услугите, който вече заема над 60% от местната икономика.
Същевременно, индустрията остава водеща в Стара Загора и Враца, докато селското стопанство е основен сектор в по-слабо развитите области като Силистра. Това разпределение на икономическата активност обуславя разлики в инвестиционната активност между регионите. Най-високи инвестиции на глава от населението се наблюдават в София, следвана от Пловдив и Софийска област.
Пазарът на труда се разширява, но разликите между областите остават големи. София и Варна отчитат най-ниски нива на безработица, докато Видин и Монтана продължават да се борят с висок процент на незаетост. Средната месечна заплата в София е почти двойно по-висока от тази в области като Благоевград, което води до нарастващо неравенство в жизнения стандарт между различните части на страната.
Проучването подчертава пряката връзка между нивото на образование и икономическото развитие. София се откроява с най-висок процент висшисти (54% от хората на възраст 25-64 години), като Варна и Пловдив също се характеризират с високо образовани кадри, които стимулират технологичното развитие. На обратния полюс са региони като Монтана и Пазарджик, където образователното равнище остава по-ниско, а резултатите на зрелостните изпити са значително под средното за страната. Тези региони имат ограничен капацитет за привличане на инвестиции и иновации.
Миграцията играе съществена роля за подобряването на демографските показатели в определени региони. Кърджали, Бургас и Варна привличат население, като туризмът и растежът в хотелиерството и ресторантьорството са ключови двигатели за това. В същото време областите Видин и Монтана продължават да губят население, а високата смъртност задълбочава демографските проблеми. Населението в пенсионна възраст (65+) е с най-висок дял във Видин и Габрово, което предизвиква допълнителни предизвикателства за социалните и здравните системи.
Очакваната продължителност на живота също варира значително между регионите. Най-дълго живеят хората в София и Кърджали, докато в райони като Видин и Враца продължителността на живота остава най-ниска. Туризмът се възстановява и надминава предкризисните нива от 2019 г., като морските области Бургас, Варна и Добрич се движат към пълно възстановяване на туризма.
„Регионални профили 2024“ подчертава нуждата от целенасочени политики за социално-икономическо сближаване между отделните региони. Изследването ясно очертава предизвикателствата пред развитието на някои области, но същевременно предлага възможности за икономически растеж и устойчивост чрез подходящи политики за развитие, насочени към намаляване на регионалните неравенства и стимулиране на местната икономическа активност.
