Стокообменът между България и Турция за първите единадесет месеца на 2022 г. е на рекордно високо ниво – около 7 млрд. евро. „Ние имаме силната амбиция и мотивация този стокообмен да достигне 10 млрд. евро в средносрочен план и имаме всички предпоставки, за да го постигнем.“ Това заяви министърът на иновациите и растежа Александър Пулев пред представители на турски компании в една от най-големите индустриални зони в Истанбул – „Бирлик“ (Birlik).
Министър Пулев посети Индустриална зона „Бирлик“ заедно с делегацията, в която са включени представители на български общини и бизнесмени. В нея оперират както турски, така и чуждестранни компании. Тя е създадена през 2012 г. и в нея има над 80 завода в секторите машиностроене, автомобилостроене, химическа индустрия и др. Годишният износ на компаниите от нея е за 500 милиона щатски долара, като там работят над 4000 души.
Турция е един от най-основните външнотърговски инвеститори и партньори за нашата държава. „В момента има много силна политическа воля и много добри икономически предпоставки да заздравим този диалог“, отбелязва министърът на иновациите и растежа. Той напомни, че преди около месец имаше среща на най-високо ниво между президентите на двете държави Радев и Ердоган. „На база на тяхната дискусия успяхме да договорим едно историческо споразумение между нашите две държави. Там темата беше енергетика, но това ни даде един подем, една много силна тяга, която искаме да използваме от гледна точка на развитието на икономическия диалог“, подчертава Александър Пулев.
Министър Пулев е поканил компаниите от Индустриалната зона да присъстват на организиран от Агенцията за малки и средни предприятия бизнес форум на 16 февруари в Бургас. Темата й пак ще бъде взаимодействието между българския и турския бизнес.
При посещението на българската делегация в Индустриалната зона „Бирлик“ бе подписан и Меморандум за партньорство между БАИ и Зоната в Истанбул от изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Богдан Богданов и от председателя на Управителния съвет на индустриалната зона Бирлик Шенол Телли. Меморандумът ще насърчи сътрудничеството в посока идентифициране на добри практики и утвърждаване на конкурентни модели за изграждане и развитие на икономическите зони в България, както и партньорство чрез съвместно участие в международни проекти и програми. Документът има за цел да допринесе за задълбочаване на икономическите връзки между страните, чрез улесняване на стабилното развитие на преките чуждестранни инвестиции.
Министър Пулев подчерта, че развиването на индустриалните зони е един от ключовите приоритети за България. „Министерството на иновациите и растежа подкрепя много активно индустриалните зони. В момента по най-ефективния начин програмираме мярка по Плана за възстановяване, която ще бъде достъпна за всички стратегически оператори на индустриални зони в България в размер на 212 млн. лева. По думите му, от турските индустриални зони можем да вземем много добри практики. „Минимум пет приоритетни оператора на индустриални зони в България ще станат бенефициенти по процедурата, която ще отворим“, обяви министърът и допълва, че безвъзмездната помощ е за да се подобри цялостната инфраструктура и условията на труд в съответните зони.
При посещението на Индустриалната зона „Бирлик“ министър Пулев е посетил част от производството на турския холдинг Sarkuysan A.S., който е най-големият производител на мед в южната ни съседка. Чрез „Сарк България“, дъщерното дружество на турската компания, холдингът има производствени мощности в Шумен от 2017 година. В България са осъществени вече два проекта, които са получили сертификати по Закона за насърчаване на инвестициите от Българската агенция за инвестиции. Общият размер на вложенията по сертифицираните проекти досега е 23.5 млн. лева.
Във втория ден на визитата на Пулев в южната ни съседка турските инвеститори са подчертали като впечатляващо присъствието на трима български министри в делегацията и са декларирали голям интерес към инвестиции в България. Те са посочили, че разчитат на подкрепа от българска страна за осигуряване на квалифицирани работници и са споделили практиките от други европейски държави за работни визи с различен времеви обхват, съгласно нуждите на предприятията.
