По време на заседанието на Тристранния съвет днес, проведен онлайн от вицепремиера Марияна Николова, очаквано няма постигнато единодушие по никой от обсъжданите въпроси, се разбира от прессъобщение на Министерския съвет.

Синдикалните организации са подкрепили поредната стъпка по вдигането на минималната работна заплата, която предлага правителството, докато работодателите, които от години възразяват срещу формулата за определянето й, не са се съгласили."Беше подчертано, че мярката е прокризисна, тъй като ръстът на минималната заплата оказва натиск върху всички възнаграждения, а това в условията на криза ще се отрази крайно неблагоприятно върху пазара на труда и заетостта, особено в малките населени места и в микро- и малките предприятия", обявиха по-късно от Българската стопанска камара. Посочват, че представителите на работодателите отново настояли за замразяване на минималната заплата до приемането на механизъм за нейното определяне.

С постановление кабинетът предлага от 1 януари 2021 г. минималната заплата да стане 650 лв., като се позовава на програмата си за управление и се мотивира с това, че решението е част от процеса на конвергенция на доходите. От тригодишната бюджетна прогноза, представена заедно с проектобюджета за 2021 г., се видя, че това е последната година от следващите три, в която се повишава минималната заплата. След това се предлага да остане за 2 г. на нивото от 650 лв.

Тристранката е обсъдила и постановление на правителството за условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. Синдикатите одобряват документа с изключение на КНСБ, се разбира от съобщението."Членовете на съвета принципно подкрепиха проекта на постановление, но представиха множество забележки и предложения", посочват от камарата. Един от поставените проблеми е, че компенсацията е в режим "де минимис" (тоест минимална), което я прави неизгодна за много работодатели и поставя под въпрос ефективното ползване на мярката. Друг проблем е изискването за запазване на заетостта на работниците, получавали компенсацията. Според КНСБ, компенсациите не трябва да са обект на постановление, а са необходими промени в законодателството.

Мария Минчева, зам.-председател на БСК, пък е посочила, че поради спецификата на работа на нощните заведения, голяма част от заетите в тях са на 4-часов работен ден, което означава, че компенсацията за тях ще е в размер на 220 лв. за месеца, което е крайно недостатъчно. Стои и въпросът какво се случва със самоосигуряващите се лица - охрана, музиканти и др., които са свързани с развлекателната част на нощните заведения. Също така, при определянето на секторите в обсега на постановлението трябва да се има предвид, че различните видове заведения (нощни барове, клубове и пр.) са категоризирани/регистрирани по различен начин, т.е. не са под един и същи код. Също така, според зам.-председателя на БСК, важно е мярката да продължи да действа и след 1 януари 2020 г., както предвижда проекта на постановление.

Постановлението предвижда да се дават компенсации от 24 лева на ден (при 8-часов работен ден) на работници и служители, пуснати в неплатен отпуск от фирми, на които е забранено със заповед да работят. Правото на компенсация е за не повече от 60 дни.

Предвижда се работниците и служителите да предоставят на работодателя си писмена декларация по образец, в която посочват периода за ползване на неплатен отпуск и банкова сметка, по която да се изплащат компенсациите. Заявления се подават в дирекция "Бюро по труда", като комисия разглежда постъпилите документи в срок от 10 работни дни. Сумите за компенсациите ще се изплащат до 5 работни дни след одобрението на подаденото заявление и са допустими за периода от 29.10.2020 г. до 31.12.2020 г.

Очакването на кабинета е от тази помощ да се възползват над 32 500 души, а парите се предвижда да дойдат от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" чрез финансовия механизъм REACT-EU, като определеният бюджет е 50 млн. лв.

В отговор на получените бележки социалният министър Деница Сачева е посочила, че с голяма част от тях е съгласна, но управляващите са поставени пред редица ограничения, с които се съобразяват. Обявила е, че се подготвя нов нормативен акт, който да окрупни досега действащите мерки за запазване на заетостта, в т.ч. и обсъжданото в момента постановление, което до края на ноември ще бъде представено за обсъждане на социалните партньори. Целта му била всички подкрепящи заетостта мерки да бъдат обединени в едно общо постановление, в сила от 1 януари 2021 г. Така, според министър Сачева, ще се облекчи работата на Агенцията по заетостта, което ще доведе до ускоряване на процедурите по обработка на заявленията.В края на заседанието е било решено, по предложение на КНСБ, тристранката до покани вицепремиера Томислав Дончев за участие в отделно заседание, на което да бъде обсъден проектът на План за възстановяване и устойчивост на България, общата финансова рамка, връзката му с оперативните програми и др.