През 2023 г. броят на загиналите лица вследствие на възникнали бедствия, аварии, инциденти и кризи е 667 души, или 10 на 100 000 души от населението на страната, съобщават от Националния статистически институт (НС).

През 2023 г. възникналите кризисни събития – общо бедствия, аварии, инциденти и кризи – са 14 850, като се увеличават с 1% спрямо предходната година. Най-много са пожарите с произтекли от тях материални щети – 50,4%, следвани от пътнотранспортните произшествия с пострадали лица – 47,2%. Най-голяма е концентрацията на произшествия в големите области, като първенци са столицата (1649), Пловдив (1548) и Варна (1339).

Данните на НСИ показват, че броят на катастрофите е нараснал спрямо 2022 г. с близо 6%. Най-много са пътнотранспортните произшествия със загинали и ранени в областите Пловдив (838), София (751) и Варна (703).

Ранените през 2023 г. са общо 9415, или 146 на 100 000 души от населението на страната. Най-голям брой пострадали са отчетени при транспортни инциденти – 9125 лица, и пожари – 289 лица. На регионално ниво най-много са ранените в областите Пловдив – 1132 лица, София (столица) – 905 лица, и Варна – 871 лица.

През 2023 г. кризисните събития в страната, за които е обявено бедствено положение, са 104 – с 55 повече (112% нарастване) спрямо предходната година. От тях най-голям дял заемат наводненията, бурите, суровите зимни условия и горските пожари. В сравнение с 2022 г. се е увеличил броят на наводненията – с 62,5%, и горските пожари – с 85,7%.  Най-много бедствия са отчетени в общините в областите Варна, София и Враца. В засегнатите от бедствията територии живеят над 1,3 млн. души, или 20,5% от населението на страната.

По оценка на НСИ през 2023 г. изразходваните публични средства за готовност, превенция, реагиране и възстановяване от кризисни събития са 850,977 млн. лева, или 0,46% от БВП на страната.

Разходите за кризисни събития през 2023 г. намаляват значително спрямо предходните две години, през които са отчетени и средствата, свързани с овладяването на пандемията от COVID-19 и последиците от военния конфликт в Украйна през 2022 г.

Най-много средства през 2023 г. са изразходвани за готовност (78,6%) и превенция (12,7%), докато през 2021 г. и 2022 г. повече пари са харчени за възстановяване и реагиране. По-голямата част от средствата са изразходени от централната изпълнителна власт, като министерствата и ведомствата са похарчили над 627,5 млн. лв. за противопожарна охрана, управление на държавния резерв и военновременните запаси и други. Общините са харчили повече за възстановяване (65,4 млн. лв.) и превенция (48,66 млн. лв.).

През 2023 г. 98,2% от изразходените средства за кризисни събития са осигурени от държавния бюджет, а останалите 1,8% от ЕС. 19,2% от общите разходи за кризисни събития през миналата година са похарчени за дейности, свързани със защита на населението при стихийни бедствия и аварии (164 млн. лв. от общо 851 млн. лв.). Те нарастват с 6,3% спрямо предходната година и с 10,8% спрямо 2021 г.