Българската банка за развитие (ББР) смята да възстанови Фонда за рискови инвестиции. Това стана ясно от думите на изпълнителния директор на институцията Билян Балев по време на конференцията "Ролята на международните финансови институции и достъпът на българския бизнес до финансовите инструменти, които те предлагат", предаде 3e-News.
"В момента фонда няма капитал, но амбицията ни е с помощта на банката и на международните донори във фонда да се наберат около 100 млн. евро", добави Балев. По думите му впоследствие има възможност да се увеличат с още 100 млн. евро.
Идеята е чрез фонда да се даде възможност на компаниите, които имат добър бизнес, но изпитват затруднения в момента да получат свежи пари. Това става чрез включване като акционер на Фонда в дадената фирма, което ще даде възможност да се получи финансиране и от други български банки, включително и ББР.
"Средствата във фонда ще се набират от неизползваните пари по програма "Джереми" (JEREMIE)", каза още Балев. Според него трите фонда по програма, управлявани от Европейския инвестиционен фонд, засега не функционират пълноценно. По думите му там има остатъчен ресурс като към него за възстановяването на фонда ще бъде добавен ресурс и от страна на ББР и външни донори.
Банката ще насочи услията си и за подкрепа на малките и средни предприятия. Конкретно за микропредприятията ще се отпускат кредити от 50 до 100 хил. евро с фиксиран лихвен процент за първите пет години. В тях самоучастието на фирмите ще едва 10%, уточни Балев. Крайната ни цел е ББР да стане истински насърчителна банка за малките и средни предприятия, както и за стартиращите микробизнеси.
Иституцията смята да води и различна лихвена политика по региони, както и да предлага допълнително стимулиране извън субсидиите на държавата, стана ясно от думите на изпълнителният ѝ директор.
Нова инициатива на ББР е създаването на експортна банка. Това означава, че българските компании, които искат да излезнат на външни пазари ще бъдат изцяло подпомагани от банката да го направят.
Чрез мостово финансиране ще се подкрепят европроекти на малки фирми. Цели се разработването на правилен механизъм за работа с държавата по отношение на оперативните програми. В момента много компании печелят европроекти, но не могат да финансират своето участие.
"Водим разговори с МИЕ как да се преодолее това и дали е възможно компаниите да получат предварително мостово финансиране за своите европроекти. Голяма част от компаниите се отказват от своите европроекти, заради невъзможност да финансират собственото си участие", каза Балев.
"Безлихвените кредити ще бъдат за определен период години и това все още не е уточнено. Това ще са кредити, с по-дълъг гратисен период, а не че няма да се изплащат. Тези лихви ще се поемат по ОП "Конкурентоспособност" но за няколко години – три или пет например", обясни Балев.
Това ще се прави по линия на програмите за иновативни технологии и стартиращи бизнеси. В началото безлихвените кредити ще са само за компании от сектора на иновациите.
"Националния гаранционния фонд работи с някои затруднения", каза още Балев. През тази година от фонда е създадена схема за финансиране на бизнес начинания в земеделието като банките проявиха голям интерес да отпускат кредити на земеделците, който са гарантирани от фонда.
Балев каза още, че сега се очаква да заработи с нова схема с по-облекчен режим на действие. Тя се обсъжда с банките и след това ще бъде ясно какъв ресурс ще бъде алокиран по схемите й.
"Българската банка за развитие ще предоставя безлихвени кредити на малки и средни фирми", каза по-рано по време на конференцията вицепремиерът Даниела Бобевам, цитирана от 3e-News.
"Държавата вече няма да подкрепя до 10% от инвестициите на големите чужди компании", каза още Бобева. Тя припомни, че част от облекченията ще отпаднат, защото страната ни няма финансов ресурс, за да си позволи това.
До момента годишно в подкрепа на големите инвеститори страната ни е давала малко над 2 млн. лв. годишно. "Този инструмент досега никога не е работил", обясни вицепремиерът. "Сами разбирате, че ако даден инвеститор вложи 300 млн. лв. у нас ние няма как да извадим 30 млн. лв. за този проект", каза още Бобева. Досега сме заблуждавали инвеститорите, че могат да се възползват от това.
Сега целта е стимулите да се насочат към онези инвеститори, които разкриват най-много работни места и в регионите с най-висока безработица. Има други стимули, които добре работят като този с преотстъпването на социалните осигуровки както и с квалификацията на персонала. Сега преосмисляме ефекта от стимулите, които досега предлагахме.
В края на октомври Даниела Бобева изтъкна, че в бюджета за догодина са предвидени 20 млн. лева за инвестиции, което е рекордна сума.
