Представителите на бизнеса у нас се обявиха против увеличението на минималната работна заплата, на минималния осигурителен доход, както и на здравните вноски и на тези за държавно обществено осигуряване. Те не са съгласни да бъдат въведени подобни промени без да бъде постигната договореност между работодателите и синдикатите. Това става ясно от обявената позиция на Българската стопанска камара (БСК).

“БСК категорично не подкрепя заявените намерения за ограничаване на хроничния дефицит в системите на социално и здравно осигуряване чрез административно увеличаване на минималния осигурителен доход, увеличаването на размера на осигурителните вноски и минималната работна заплата“, се посочва в позицията.

В документа представителите на родния бизнес подчертават, че има редица фактори, които трябва да бъдат взети под внимание, преди въвеждането на подобни промени. Според тях все още има неизчистени проблеми в системата на държавното обществено осигуряване, както и в тази за определяне и отпускане на пансии за инвалидност. От БСК посочват още, че не са преразгледани условията и редът за ранното пенсиониране на работещите в конкретни области, като полицаи и военни.

Наред с това в позицията на камарата се посочва, че минималният осигурителен доход е „анахроничен механизъм, влизащ в противоречие с практиката на ЕС и остро критикуван от Европейската комисия и Международния валутен фонд като ограничител на заетостта в малките и средни предприятия, в секторите с ниско заплащане на труда и за неквалифицираните работници“.

По думите на представителите на родния бизнес предлаганият нов размер на минималната работна заплата от 400 лв. надхвърля прага от 60% спрямо средната работна заплата в повечето административни области. Заедно с това тази стойност е с 80 на сто повече от заплащането в общините с ниска заетост.

„Игнорира се ниският ръст на производителността на труда и на потребителските цени спрямо постигнатия висок ръст на средната работна заплата от 10,5% през 2013 г., спрямо 2012 г.“, се казва още в позицията на БСК.

От съюза на българския бизнес смятат, че преди да бъдат увеличени осигуровките за здраве, трябва да се има предвид, че у нас все още липсват реформи в здравния сектор, както и че ефективността на дейността на здравната система е на много ниско ниво.

Наред с това според тях е необходимо да се обърне внимание на „трайната тенденция на намаляване на дела на средствата, отделени от Републиканския бюджет за финансиране на системата на здравеопазването за сметка на увеличаване на размера на средствата за сметка социалните фондове и на населението“.

Припомняме, че в края на миналата седмица служебният министър на труда и социалната политика Йордан Христосков коментира, че минималната работна заплата може да бъде увеличена до 400 лв. "Евентуално можем да говорим за увеличаване на осигуровките във фонд „Пенсии" и фонд „Работна заплата" в размер на 1-2 процента", обясни още той.