Много фирми у нас заобикалят минималните осигурителни прагове и предпочитат да плащат на служителите си "на ръка". Това е причината от Европейската комисия да поискат България да въведе промени в политиката за определенянето на праговете.

Системата бе въведена по испански модел през 2002 г. От ежегодното договаряне у нас са засегнати 15% от работешите. В различни браншове обаче синдикати и работодатели не успяват да постигнат съгласие и се прилага минималната работна заплата. 

След 2 дни изтича срокът, в който трябва да бъдат определени минималните осигурителни прагове за следващата годината. Досега от общо 85 дейности при само 36 е постигнато споразумение между работодателите и синдикатите

При някои професи минималните прагове са между 560 и 960 лв. Така проверяващите често се натъкват на случаи, при които дори счетоводителите в дадена фирма се осигуряват на минимална заплата, вместо на минималния праг за професията. 

"Преназначават се лица от длъжност с по-висок праг на длъжност с по-нисък праг на осигуряване. Назначават се лица на непълно работно време. Назначават се и лица на фиктивни договори и им се доплаща на ръка," обяснява доц. Емилия Ченгелова от БАН, цитирана от TV7

От Министерството на труда и социалната политика пък смятат, че работодателите често използват нерегламентирани практики, тъй като нито ръководителите, нито работещите вярват в пенсионната система у нас. През последните 12 години НОИ е натрупал 5 млрд. лева дефицит. Така заетите предпочитат да се осигуряват на по-малка част от доходите си, защото не знаят дали изобщо ще успеят да се пенсионират.