14,5 млрд. евро ще получим от бюджета на ЕС през следващия 7-годишен период, но е по-важно какво ще постигнем с тях и какъв ще бъде ефектът, а не дали страната ни получава повече, отколкото дава, или обратно. Това заяви евродепутатът Ивайло Калфин по време на дискусията „Парите на ЕС: дискусия за бюджета на ЕС за 2014 г. и многогодишната финансова рамка на ЕС 2014 – 2020 г.“, организирана от Информационното бюро на ЕП в България. Калфин е съдокладчик по Многогодишната финансова рамка в Европейския парламент.

Според него европейският бюджет е твърде малък, 1% от БВП на Съюза, за да бъде използван като средство за макроикономическа политика. България обаче е страната членка, която може да получи най-много пари спрямо националния БВП - около 4%. Тези пари няма да дойдат директно в бюджета, но ще отидат за определени дейности, които ще генерират допълнителни средства.

Все пак европейският бюджет не може да реши проблемите на България, смята Калфин. По думите му българската политика не може да се свежда единствено до парите от ЕС. 

Той допълни, че като разпределение ще има по-малко пари за земеделие, където има значително преразпределение на преките плащания за фермерите, както и за инфраструктура.

Също така страните членки ще сключат споразумения за партньорство, които ще включват редица предварителни и последващи клаузи. България, например, ще бъде задължена да направи реформи в здравеопазването, изтъкна Калфин.

Андрей Ковачев, член на ЕП, обаче не се съгласи с изказването на Калфин за макроикономическата роля на европейския бюджет. По думите му във време на криза това е прекрасен инвестиционен бюджет, особено за определени засегнати региони.

Депутатът говори за според него популистките изказвания за високата стойност на Европейския съюз. Той обясни, че административните разходи са около 6% от бюджета и те са малко в сравнение с тези, например, в бизнес сектора.

"От гледна точка на България българското правителство има отговорната задача да финализира споразумението за партньорство“, заяви Ковачев.

Ние не можем без базисна инфраструктура да навлезем в дигиталната ера и има много да наваксваме, каза Ковачев. Според него европейските пари са единствения ни шанс за това.

От своя страна евродепутатът Владимир Уручев говори за младежката безработица и инициативността сред младото население. Според него в момента се е загубил духът на предприемачеството у младите и в европейския бюджет липсват мерки за справяне с този проблем.

"Само 25% от малките и средните предприятия в ЕС участват в единния пазар", заяви Уручев. От гледна точка на бюджета има послания, но те да се превърнат в действия трябва да бъде поети от националните правителства. Трябва да се изградят програми и политиките зависят от активността на държавите членки, смята евродепутатът.

Според Томислав Дончев разходите за администрация са повече от 6%, тъй като в този процент не се включват разходите за националната администрация и бенефециентите. По думите му всъщност административните разходи са около 10%.

С европейския бюджет фискална политика не може да се прави, съгласи се Георги Ганев с Калфин за макроикономическата роля на евробюджета.

Той нарече „безумни“ дефицитите на САЩ и Китай, допълвайки, че бюджетът на ЕС в никакъв случай не бива да надхвърля 1-2% от БВП на ЕС, тъй като това дава голямо конкурентно предимство.

Евроинтеграцията е за сметка на предприемаческия дух, смята Ганев. "Никакви публични пари не могат да заместят предпримаческия дух", подчерта икономистът.