4,7% реален икономически растеж предвижда приетият на първо четене от Народното събрание “Бюджет 2009". Той беше одобрен със 132 гласа "за" и 73 "против".

Според финансовия министър Пламен Орешарски в този бюджет, ръстът на разходите в секторите на социалната политика са рекордни за последните години.

3% е заложеният бюджетен излишък. Предвидената до края на 2009 година инфлация е 5,4%. В бюджета е заложено двукратно увеличение на пенсиите - от 1 април и от 1 юли. Минималната пенсия става 124,84 лв. от 1 април, а максималната - 700 лева.

Увеличението на бюджетните заплати с 10% ще влезе в сила от 1 юли. През следващата година минималната работа заплата ще стане 260 лева.

От 25 на 35 лева се увеличават детските надбавки.

“Бюджет 2009” предвижда сериозно увеличение на разходите за образование, здравеопазване и капиталови разходи.

Министър-председателят Сергей Станишев увери присъстващите в залата, че между първо и второ четене ще бъдат разгледани всички рационални предложения за промени.

Припомняме ви, че проектобюджетът за следващата година беше приет от Министерския съвет на 30 октомври. На следващия ден проектът беше внесен в Народното събрание.

Основните му параметри може да откриете тук.

Излишъкът в бюджета остава важна котва за стабилността на страната, гаранцията на валутния борд и обменния курс на лева, които ще бъдат гарантирани с новия бюджет, както и много други аспекти, заяви премиерът Сергей Станишев по време на днешните обсъждания на бюджета.

Премиерът припомни, че прогнозата за икономическия растеж на страната е била коригирана. По думите му и през тази, и през следващата година, ще бъдат наложителни нови и гъвкави мерки за гарантиране на добра бизнес среда и за подпомагането на реалния сектор и процеса на неговото кредитиране.

В изказването си пред народните представители Станишев открои няколко основни проблеми, които стоят пред българската икономика. На първо място беше посочено поскъпването на кредитния ресурс и последвалото ограничаване на кредитирането.

Трябва да сме обективни и да бъдем наясно, че при очертаващ се спад на размера на преките чуждестранни инвестиции и забавяне на икономическия ръст, ще започне и тенденция на намаляване на дефицита по текущата сметка на страната, подчерта още премиерът. Затова в проектобюджета за догодина е заложена възможност част от планирания около 3 на сто бюджетен излишък да бъде освободена. Това ще позволи да бъде подпомогната реалната икономика с около 700 млн. лв.

Със 7 на сто се планира да бъдат съкратени разходите по републиканския бюджет като мярка срещу финансовата криза, информира още премиерът. По думите му това е още един буфер в бюджета за догодина, който може да бъде разпределен, съобщи правителствената информационна служба.

Кризата ще засегне всички. България влиза в тази ситуация в добра кондиция и засега не се налага да предприемаме мерки, каквито са взели други страни, което не означава, че правителството няма подобен план, каза още Станишев.

По думите му вече се усещат вторични последици, привнесени на страната ни отвън. Той подчерта, че не се планира съществено увеличение на данъците, което като правило се правело в подобна ситуация и добави, че правителството вече няма ресурс за намаляване на данъчната тежест, съобщи Дарик радио.


Бюджетът за следващата година не може да неутрализира всички неблагоприятни развития на стопанската конюнктура вследствие на световната финансова криза. Това каза министърът на финансите Пламен Орешарски при представянето на макрорамката за 2009 година в Народното събрание.

Бюджетът не може да неутрализира всички очаквания за неблагоприятно развитие на стопанската конюнктура, защото наред с включените в него фискални стимули и буфери, той трябва да продължи да финансира публичните сектори, обясни Орешарски. Не можем да заявим на учителите, лекарите, пенсионерите и социално подпомаганите да изчакат със своите заплати, обезщетения и издръжка, докато се справим с негативното влияние на външната криза, допълни министърът.

Пламен Орешарски припомни, че при извънбюджетните разходи са били предприети редица мерки за справяне с последствията на кризата: облекчаване на бизнес климата, стимулиране на експорта, подобряване на силно влошения достъп на малките и средни предприятия до банковото кредитиране.

По думите на министъра е нужно да се отчита и фактът, че правителството не се е поддало на изкушението да увеличи данъците като агресивна мярка спрямо ефекта от световната финансова криза. Орешарски каза, че при определени условия е възможно публичните инвестиции да достигнат 2 млрд. лв. догодина, а не както е заложено в проекта 1 млрд. лв.

Финансовият министър посочи още, че във фокуса на бюджета за следващата година са и сфери като образованието, здравеопазването, социалните дейности, където по думите му ръстовете били рекордни спрямо предходни години.

По време на днешните обсъждания лидерът на ДСБ Иван Костов прогнозира, че в средата на следващата година страната ни ще е в икономическа криза заради липсата на адекватни мерки за борба с последствията от световната финансова криза.

Правителството загуби ценни месеци за опровергаване на очевидното, вместо да реагира на задаващите се заплахи, констатира Костов. По думите му бюджетът няма антикризисни приоритети. Според него, за да противодейства на задаващата се криза, той трябва да се основава на намаляване на данъчното бреме, съкращаване на разходите, които оставали 40 на сто от БВП със скок от над 19 на сто.

Домакинствата и стопанските субекти ще правят съкращаване на разходите си, само държавата ще харчи разточително, заяви Костов.

Алиосман Имамов от ДПС също се обяви за свиване на разходите в бюджета. По думите му финансовото министерство трябва да направи допълнителен анализ на разходната част в проектобюджета.

Бюджетът има претенцията да гарантира устойчивост на постигнатото дотук, заяви пък Донка Михайлова от “Коалиция за България".

Ако Америка киха, а Европа кашля, то рискът от пневмония за България е голям, каза Лидия Шулева от БНД, според която също липсват адекватни мерки за справяне с последствията от световната финансова криза.

За всички е ясно, че тази криза не е "Made in Bulgaria”, както се е случвало преди, заяви зам.-председателят на НДСВ Милен Велчев. Той се обърна към коалиционните партньори на "жълтите” с репликата да уважават общите решения, защото ако не го направят, бюджетът никога няма да бъде приет, а е необходим.