Европейската наука ще получи 1 млрд. евро по-малко от европейския бюджет в сравнение с тази. Сегашните нива на финансиране ще бъдат достигнати едва през 2017 г. Това съобщи Ивайло Калфин по време на Петата европейска среща на високо равнище за иновациите, провеждаща се днес в Брюксел.
По думите му изследванията и иновациите са една от малкото области, в които финансирането през следващия бюджетен период е увеличено. "Въпреки това идните две години ще има спад в инвестициите, който само донякъде ще бъде компенсиран от предсрочното изплащане на суми, договорено от Европейския парламент”, обясни Калфин, който е докладчик на ЕП за дългосрочния бюджет на ЕС до 2020 г.
Парламентът настояваше за предсрочно изплащане през първите две години от програмния период на средства за наука и изследвания, борба с безработицата и за поощряване на малкия и среден бизнес, за да се ускори излизането от кризата на европейската икономика.
За 2014 г. предсрочно ще се изплатят 212 млн. евро за наука, разделени между Европейския изследователски съвет и програмата „Мария Кюри”. Въпреки това в бюджета ще има малко под 9 млрд. евро срещу 10 млрд. тази година. "Въпреки огромните усилия от различни политически групи в Европейски парламент, общото намаляване на европейския бюджет, ще се отрази и на финансирането на науката и изследванията”, добави Калфин.
Заради недостига на средства само 8% от парите за наука през 2014 г. ще бъдат насочени към нови, а с останалите 92% ще се плаща по вече стартирали проекти.
Генералният директор на дирекцията „Изследвания и иновации” в Европейската комисия Робърт-Ян Смитс, който също участва във форума заяви, че Комисията е силно разтревожена, че бюджетът от 70 млрд. евро за научната програма на ЕС „Хоризонт 2020” е само на хартия, като почти няма пари за финансиране на нови проекти и авансови плащания. „Изключителен цинизъм е че страните членки посочват „Хоризонт 2020” като приоритет, а от друга страна орязват парите в брой. Това ще създаде огромен недостиг на средства в бъдеще”, заяви Смитс.
Участниците в Петата среща на високо равнище по иновациите изразиха тревога, че заради недостатъчното финансиране европейската наука е загубила лидерски позиции последните години, а икономиката изостава значително от конкурентите си.
Същевременно стана ясно, че България е използвала по-малко от половин процент от средствата, предвидени във Фонда за наука и иновации.
Към 2012 г. разходите за наука и иновации са 0,6% от брутния вътрешен продукт (БВП), заяви зам.-министърът на икономиката и енергетиката Красин Димитров.