Според прогнозите изкупуването на хлебното зърно от новата реколта ще започне от 350 лв./т. Миналата година началната изкупна цена беше 280-­300 лв. и после дори прехвърли 600 лв. Така зърнопроизводителите, които не бързаха да продават, спечелиха. Дали тази година за тях ще има прилична печалба, зависи от добивите. Ако те са високи, дори и 350 лв./т са приемливи, пише вестник "Янтра Днес".

Засега в област Велико Търново се забелязва успокояване при цените на брашното. От няколко месеца мелниците го продават по 850-­900 лв./т. Успокоиха се и цените на хляба, хлебните и сладкарските изделия. Как ще бъде след появата на пшениченото зърно от новата реколта, бъдещето ще покаже.

Хлебопроизводителите и сладкарите обаче знаят, че за поскъпването на тяхната продукция влияе не само цената на пшеницата и на брашното, но и постоянно увеличаващите се разходи за горивата, средствата, които отиват, за да отговарят фурните и сладкарските цехове на европейските изисквания. Сега много по-сериозно се гледа и на работната ръка.

Хората, които месят хляба, правят закуските, сладкарските изделия, се пазарят за по-добро заплащане, подходящо на техния труд, който не е никак лек. Те вече не се задоволяват с възнаграждение от 300-­400, дори и 500 лв. А увеличаването на заплатите, които също се калкулират в цената на изделията, неминуемо би довело до тяхното поскъпване.

“Не можем да си позволим да даваме заплати както в другите европейски държави, защото хлябът ще поскъпне много, а той е социална стока и ние трябва да се съобразяваме с това", казват хлебопроизводителите от областта.

Сега голямата тревога за тях е работната ръка. Квалифицираните работници търсят по-добро заплащане и намират такова по морето, в София, в чужбина, където възнагражденията за такива професии прехвърлят хиляда евро.

Затова недостигът на квалифицирана работна ръка в хлебопроизводството и сладкарството вече се усеща в областта и ще става все по-голям.

Промените в пазара на хляб през последните години се определят до голяма степен от въведените строги изисквания към опаковането на хляба в индивидуални опаковки. Фокусът се измества от чисто ценова конкуренция, която се запазва при непакетирания хляб, към конкуренция, основаваща се на високо качество и предлагани ползи за потребителите ­ нови аромати и нови видове при пакетирания и специалния хляб.

По данни на Euromonitor през 2007 г. пазарът на хляб в България като обем е 780,2 хил. тона, а продажбите по цени на дребно възлизат на 735,4 млн. лв. Спрямо 2006 г. по показателя обем се наблюдава спад от 2,25 %, но това намаление се дължи на спадналите продажби на непакетиран хляб, докато обемът на продажбите на пакетиран хляб е нараснал с 15 %. През последните 5 години продажбите на непакетиран хляб са паднали с 5 на сто. По стойностно измерение тенденцията е към ръст ­ 22,6 % при пакетирания и 1,75 % при неопакования хляб за една година.

Според Красен Йоркишев, главен изпълнителен директор на “Хлебозаводи Корн”, най-бързо нарастващата категория в рамките на печивата е тази на пакетирания хляб, включително специалния хляб, което се дължи не само на регулаторните изисквания по отношение на опаковките, но и на продуктовото развитие чрез включване на различни добавки в хляба ­ ядки, зеленчукови смеси или комбинация от различни видове брашна.

Въвеждането на нови продукти и търговски марки на пазара на хляб стимулира хлебопроизводителите да разширяват своите продуктови линии, коментира Йоркишев.

При продажбите все още преобладаващ е делът на белия хляб ­ 89%, следван от ръжения - 4 % и пълнозърнестия хляб -3,9 %. Делът на франзелите и земелите е 3,1 %.

На пазара на хляб все още няма ясно изразен конкурент, тъй като непакетирания хляб заема 73,7 % пазарен дял. Основните конкуренти на пазара на пакетиран и специален хляб са “JVL-София” ООД, “Нилана” ООД, “Добруджански хляб” АД, “Симид 1000”, “Хлебозавод Корн”.