Глобалният икономически растеж забавя от 3.4% за 2014 г. до 3.1% през 2015 г., като по региони тенденциите остават разнопосочни – ускоряване на растежа се наблюдаваше в еврозоната и Япония, забавяне – в Китай, а в Русия и в Бразилия бе отбелязан спад на БВП в реално изражение. Това се посочва в годишния отчет на БНБ, внесен в Народното събрание.

В еврозоната растежът се ускорява до 1.6%, като основен принос има вътрешното търсене. Най-висок икономически ръст отчитат Ирландия и Малта. Спад е регистриран единствено в Гърция. В САЩ реалният икономически растеж възлезе на 2.4%, като най-голям е приносът на частното потребление.

Забавянето на глобалния растеж и особено на икономическата активност в развиващите се страни се отрази върху търсенето на основни стоки, суровини и горива, вследствие на което продължи тенденцията към намаляване на техните международни цени, отчитат от БНБ.

Глобалната годишна инфлация се понижи в края на 2015 г. до 1.4% при 1.7% към края на 2014 г. В развитите страни тя се забави до 0.4% в края на 2015 г., а в развиващите се страни слабо се ускори до 3.1%.

Разминаването в цикъла на паричната политика, провеждана от Европейската централна банка (ЕЦБ) и Федералния резерв на САЩ, продължи да се задълбочава през 2015 г. Инфлацията се задържа на ниско равнище в еврозоната и в САЩ, но другите два показателя, които оказват значително влияние върху решенията по паричната политика – икономически растеж и равнище на безработица, имаха различна динамика. В еврозоната икономическият растеж през 2015 г. започна бавно да се ускорява, безработицата слабо се понижи, но остана висока и средно за годината бе 10.9%. В САЩ икономическият растеж се задържа на нивото от предходната година, а равнището на безработица се понижи средно до 5.3%. Въз основа на тези индикатори и на оценките за тяхното бъдещо развитие, двете централни банки вземаха своите решения за лихвената политика и за нестандартните мерки по паричната си политика.

Промени в лихвената политика бяха предприети в края на 2015 г. От 9 декември влезе в сила понижение с 10 базисни точки (до -0.30%) на лихвата на ЕЦБ по депозитното улеснение, а лихвите при основните операции по рефинанси- ране и по кредитното улеснение останаха без промяна на ниво съответно от 0.05% и 0.30%. На 16 декември Федералният резерв взе решение да повиши с 25 базисни точки границите на диапазона, в който се изменя лихвеният процент по федералните фондове, с което бе дадено начало на процеса на постепенно повишение на лихвите по федералните фондове в САЩ. През януари 2015 г. ЕЦБ взе решение за изпълнение на разширена програма за закупуване на публични и частни финансови активи, а през декември бе удължен срокът и разширен обхватът на програмата и за ценните книжа. Федералният резерв преустанови програмите си за закупуване на ценни книжа още през октомври 2014 г. Разминаването в паричната политика между ЕЦБ и Федералния резерв и особено неяснотата относно момента, в който Федералният резерв ще стартира процеса на повишение на лихвените си проценти, намерения за което бяха оповестени в началото на 2015 г., породи освен поскъпване на долара също и значителни колебания на финансовите пазари.

В края на април настъпи рязка и неочаквана за повечето пазарни участници възходяща корекция в доходността на ДЦК на държавите от еврозоната, като значителната колебливост на пазара на европейски ДЦК продължи през цялата година. Допълнително влияние върху колебанията на финансовите пазари предизвикаха спирането от страна на кредиторите на последния транш по програмата за финансова помощ за Гърция и решението на ЕЦБ да не увеличава размера на средствата, предоставяни на банките в Гърция. Вследствие на това от 29 юни гръцкото правителство въведе капиталов контрол и обяви неработни дни за банковия сектор в страната.

През втората половина на годината по-голямо влияние върху колебанията на международните финансови пазари оказа ребалансирането на финансовия и валутния пазар в Китай, както и очакванията за забавяне на растежа на китайската икономика.