Постепенното подобряване на икономическата активност в еврозоната допринесе за ускоряване на реалния растеж в България до 3% за 2015 г. със значителен положителен принос на износа. Продължаващото понижаване на международните цени на суровия петрол и на основни суровини допринасяше за запазване на дефлацията у нас, която в края на годината достигна 0.9% при 2.0% в края на 2014 г. Ситуацията на пазара на труда про- дължи бавно да се подобрява и броят на заетите, както и през 2014 г., нарасна с 0.4% на годишна база. Равнището на безработица се понижи до 9.2% при 11.4% средно за предходната година. Производителността на труда ускори растежа си до 2.6%. Темпът на нарастване на компенсацията на един нает в номинално изражение общо за икономиката се забави значително и възлезе на 1.8% при 5.6% за предходната година, а в реално изражение достигна 2.9% при 7.3% за 2014 г.
През 2015 г. търсенето на кредити от нефинансови предприятия и домакинства бе много слабо. Към декември размерът на вземанията на банките от неправителствения сектор се понижи с 1.6% спрямо края на 2014 г. Спад на годишна база се наблюдаваше при вземанията както от нефинансови предприятия, така и от домакинства. Привлечените средства от резиденти продължиха да бъдат основен източник за финансиране на банко- вата система. Към декември 2015 г. депозитите от резиденти се повишиха с 4701 млн. лв. спрямо края на 2014 г., което се дължеше на увеличилите се с 6086 млн. лв. средства на неправителствения сектор.
За 2015 г. дефицитът по консолидираната фискална програма възлезе на 2,484.2 млрд. лв. (2.9% от БВП), отбелязвайки намаление с 588.7 млн. лв. спрямо 2014 г. Подобрението на бюджетната позиция отразяваше, от една страна, повишената събираемост на приходите, а от друга – ограничаването на рас- тежа на част от текущите разходи.
През 2015 г. БНБ прие промени в нормативната рамка за задължителните минимални резерви – основен инструмент, който банката може да използва при провеждане на своята политика. В условията на нарастващи свръхрезерви на банките, които в края на 2015 г. надвишаваха със 127.8% изискуемите задължителни минимални резерви, УС на БНБ на 26 ноември 2015 г. прие нова Наредба № 21 за задължителните минимални резерви на банките, която влиза в сила от 4 януари 2016 г. Съгласно новата наредба БНБ ще прилага за свръх- резервите на банките лихвения процент по депозитното улеснение на ЕЦБ, когато този процент е отрицателен. БНБ ще прилага нулев лихвен процент за свръхрезервите, когато лихвеният процент по депозитното улеснение на ЕЦБ е положителен или нулев.
При инвестирането на международните валутни резерви БНБ продължи да провежда консервативна политика за управление на риска. За постигането на основните цели на БНБ, а именно висока степен на сигурност и ликвидност на международните валутни резерви, преобладаваща част от активите продължи да бъде инвестирана в ДЦК и в държавногарантиран дълг на Германия, както и в краткосрочни депозити при първокласни чуждестранни банки.
През 2015 г. бяха извършени някои промени в инвестиционните ограничения, свързани с управлението на кредитния риск, целящи по-добро използване на инвестиционните възможности в условията на рекордно ниски лихвени нива, но и отчитащи повишената колебливост на финансовите пазари, както и геополитическата несигурност. Тъй като на международните пазари доходността до падеж на държавните ценни книжа в евро остана изключително ниска (достигайки отрицателни нива за някои държави и сектори), беше повишен максималният разрешен срок до падежа на ценните книжа на някои от основните класове активи, в които БНБ инвестира валутните резерви.
През 2015 г. дейността на банковия надзор бе повлияна от законодател- ните промени в областта на финансовия сектор, от подготовката за провеждане на преглед на качеството на активите и стрес тест на банките в България и от мерките за реформиране и развитие на банковия надзор. През 2015 г. бе приет и влезе в сила Законът за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (ЗВПКИИП). Съгласно ЗВПКИИП, в сила от 14 август 2015 г., функцията по преструктуриране на банки се изпълнява от Управителния съвет (УС) на БНБ. Дейността му като орган за преструктуриране и подготовката на съответните решения се подпомага от новосъздаденото в началото на ноември 2015 г. самостоятелно структурно звено, като е осигурена оперативна независимост между функциите на БНБ като орган за преструктуриране, от една страна, и надзорен орган или централна банка, от друга.
Според изискванията на ЗВПКИИП през ноември БНБ определи годишната вноска на банковата система към Фонда за преструктуриране на банки (ФПБ) за 2015 г. в размер на 82 170 000 лв. и нейното разпределение по банки въз основа на приета от УС методология за определяне на индивидуалните вноски на банките във ФПБ. Всички банки изплатиха дължимите от тях вноски до края на годината.
Съгласно ЗВПКИИП до средата на август 2016 г. БНБ трябва да извърши преглед на качеството на активите и стрес тест на банките в България. След провеждане на тръжна процедура на 25 ноември 2015 г. бе сключен договор с външен консултант на БНБ по провеждане на прегледа на качеството на активите и стрес теста на цялата банкова система. До края на 2015 г. фокусът на съвместната работа с външния консултант бе върху адаптирането на методологията на Европейската централна банка за преглед на качеството на активите и прецизиране на останалите детайли от процеса. На 23 декември 2015 г. БНБ изпрати до банките подробни инструкции и изисквания за подбор на доставчици на услуги, които ще осъществяват основната част от дейностите по прегледа на качеството на активите в банките.
Въз основа на независима външна оценка за ефективността на банковия надзор в България, изготвена от екип на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, както и на вътрешен анализ и оценка на процедурите и практиките на управление „Банков надзор“, на 5 октомври 2015 г. УС на БНБ прие План за реформиране и развитие на банковия надзор, който съдържа детайлни мерки и срокове за тяхното изпълнение до края на 2016 г.
През 2015 г. банковата система бе стабилна и отчете растеж на балансовите активи и на депозитите, както и подобрение на ликвидната и капиталовата позиция. Съотношението на ликвидните активи достигна 31.6% от сумата на активите в банковата система. За банковата система като цяло съотношенията „обща капиталова адекватност“ и „адекватност на капитала от първи ред“ се повишиха и в края на декември бяха съответно 22.19% и 20.47%. През годината банките предприеха действия по оптимизиране на балансите си, свързани предимно с оценка на кредитния риск. Бяха използвани различни инструменти, като продажба на кредити, отписвания за сметка на провизии и замяна на дълг срещу собственост посредством учредените обезпечения. Тези действия се отразиха върху общия размер на кредитния портфейл в посока намаление, а върху сумата на необслужваните кредити в банковата система – в посока увеличение. В края на 2015 г. нетният размер на брутните необслужвани кредити (5.7 млрд. лв.) беше изцяло покрит от формирания в банковата система излишък на капитала (7.0 млрд. лв.) над изискуемия минимум от 8%. Управлението на разходите и промяната в цено- вите стратегии позволиха на повечето банки да подобрят показателите си за доходност, вследствие на което реализираната към 31 декември 2015 г. неодитирана печалба на банковата система бе 847 млн. лв. (с 19.2% по-висока от отчетения размер за предходната година).
Като част от мониторинга на системния риск в банковата система БНБ следи макроикономическите и финансовите параметри и рискове в държавите от ЕС, представени чрез дъщерни банки или клонове със значим дял в българската банкова система. С изострянето през първата половина на 2015 г. на финансовата ситуация в Гърция предприеманите мерки и препоръки към банките с гръцко акционерно участие бяха разширени. По-важните мерки, които бяха предприети, включваха по-строги изисквания за ликвидност и капитал на институциите с гръцко акционерно участие, беше им препоръчано понижаване на нетната балансова позиция (активи минус задължения) към техните банкови групи, постигане на оперативна независимост (на информационните сис- теми и при осъществяването на платежни операции), засилен контрол върху ликвидните ресурси на местно ниво и планове за реакция при потенциален ликвиден натиск.
През 2015 г. бяха проведени 13 надзорни инспекции с различен обхват, в т.ч. проследяване на постигнатия напредък и изпълнение на препоръки от предходни надзорни проверки, оценка на промени в груповите модели, както и съвместна проверка с централната банка на Австрия. Основен акцент в надзорните проверки на място беше поставен върху развитието на кредитните институции и влиянието на икономическата среда, прегледа на механизмите за управление на необслужваните експозиции, ефективността при тяхната събираемост, условията за прилагане на мерки за преструктуриране, утвърдените вътрешни процедури и др.
В края на 2015 г. броят на банкнотите в обращение бе 413.3 млн. и за годината се е увеличил с 4.19%. Броят на разменните монети в обращение нарасна с 8.69% и достигна 1,934.1 млрд. Задържаните през годината неистински български банкноти имаха 0.000273% дял от общия брой на банкнотите, намиращи се в обращение към края на 2015 г.
