Гърция няма да се нуждае от трети спасителен план и ще успее сама да се справи с нуждата още парични средства, без помощта на международните кредитори. Това заяви гръцкият заместник министър-председател и външен министър Евангелос Венизелос, цитиран от агенция „Ройтерс“.

Според него страната ще подобри условията на държавния дълг и вероятно през следващата година ще се върне на пазара на облигации.

„Разбираме колко трудно е за всяко правителство да одобри дълговите облекчения“, заяви той, допълвайки че Гърция не се стреми към това, а към решаване на проблема, без излишни тежести за кредиторите, в това число Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ).

Изказването му идва броени дни след парламентарните избори в Германия. Подкрепата за Гърция от страна на най-голямата икономика в еврозоната беше постигната в замяна на строги ограничения.

Дълговата криза в южната страна разтърси цялата еврозона и сега Гърция се намира в шеста поредна година на рецесия. Безработицата е 28%, а при младежите-60%.

„Тук става въпрос за възможността да изгубим цяло едно поколение“, каза Венизелос. Според него има много голяма опасност от социална експлозия, ако гръцкото население бъде принудено да изтърпи още един кръг на строги финансови ограничения. „Не е възможно да предприемем нови фискални мерки. Не е възможно да наложим нови съкращения на заплати и пенсии“, смята той. 

Външният министър допълни, че влизането на крайно дясната партия „Златен залез“ в парламента е резултат от кризата.

Надежди за завръщане на международните пазари

От 2009 г. насам Гърция няма достъп до международните капиталови пазари.

Въпреки фискалните мерки и паричните инжекции, се очаква на страната да са необходими допълнителни между 10 и 12 млрд. евро през следващите две години. Очаква се решението на еврозоната дали за пореден път да опрости част от гръцкия дълг да бъде взето през ноември, когато ще приключи одитът на държавните финанси.

Според Венизелос обаче на страната не е нужна международна финансова помощ, а сама ще се справи с нуждата от пари, ако се върне на международните пазари през следващата година.

Според него държавният дълг на страната в размер на 330 млрд. евро е скромен в сравнение с трилионите евро, които имат Германия, Италия и Франция, но проблема идва от това, че надхвърля общия размер на икономиката, която е една от най-малките в ЕС.

Гръцкото население често обвинява именно Германия за тежките финансови ограничения в следствие на двата предишни спасителни плана, които свиха икономиката на средиземноморската държава с близо една четвърт.

Според Венизелос обаче, след като изборите в Германия са приключили сега е добър момент за стратегически разговори за бъдещето на Европа.