На 12 май Европейската комисия представи докладите за България, Кипър, Дания, Финландия и Люксембург по чл. 126 (3) от Договора за функциониране на Европейския съюз, съгласно който се прави оценка за изпълнението на фискалния критерий за дефицит и дълг.

В частта за България докладът на Комисията сочи, че бюджетният дефицит на България по изключение е надвишил референтната стойност в резултат от драстичен икономически спад. ЕК оценява бюджетния дефицит на страната ни като временно явление и очаква той да спадне под референтната стойност още през 2010 г., съобщават от финансовото министерство. Единственото изискване, което България не покрива, за да избегне началото на процедурата по свръхдефицит, е че стойността му от 3.9% за 2009 г. не е близо до референтната стойност от 3%, съгласно критериите на Пакта за стабилност и растеж.

Комисията отбелязва също така, че държавният дълг на България (14,8%), който е вторият фискален критерий, е много под референтната стойност от 60% от БВП.
Европейската комисия предлага да се инициира процедурата по свръхдефицит и за Дания, Финландия и Кипър. Единствено Люксембург не е включен в тази група, тъй като Комисията оценява стойността на бюджетния дефицит в тази страна като близка до референтната стойност от 3 на сто.

Крайното решение за започване на процедурата ще бъде взето на заседанието на ЕКОФИН през юни. Предстои Икономическият и финансов комитет (ИФК) да приеме становище относно доклада на Комисията.

Сега можем да очакваме засилен мониторинг на фискалната политика от страна на ЕК и останалите държави-членки от ЕС. Българското правителство многократно е заявявало своята решимост да постави под контрол дефицита на консолидирания държавен бюджет и предприема необходимите мерки той да бъде сведен под референтната стойност от 3% още през 2010 г., коментира заместник-министърът на финансите и член на ИФК Ана Михайлова. Единствено обединените усилия в тази насока могат да ни помогнат да защитим основната цел за приоритетно поддържане на фискалната устойчивост в страната, което е важно условие както за финансовите пазари и инвеститорите, така и за по-нататъшната ни конвергенция към ЕС, допълва още Михайлова.

В случай, че мерките за ограничаване на дефицита не доведат до желания резултат, Съветът на ЕС започва да прилага още по-стриктни мерки, които варират от засилване на мониторинга върху засегнатата държава-членка до финансови санкции. До момента не се е стигало до финансови санкции за нито една държава-членка на ЕС.