През следващата 2013 година ще продължат да се прилагат нотифицираните досега схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в селскостопанския отрасъл. Това заяви днес (7 декември 2012 г.) министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов в рамките на проведения Парламентарен контрол в отговор на въпрос на народния представител Корнелия Нинова, информираха от пресцентъра на ресорното ведомство.

Министърът подчерта, че от 2007 г., когато България стана член на Европейския съюз (ЕС), до 2009 г., когато настоящото правителство е дошло на власт, е имало одобрени само две схеми за финансово подпомагане. Между 2009 и 2012 г. са разработени нотифицирани нови 21 схеми. Като добавка на това, каза Найденов, ежегодно се предоставят минималните помощи de minimis в рамките на установените по съответния европейски регламент прагове.

През новата година ще бъде следван принципът за равнопоставеност между секторите „Растениевъдство“ и „Животновъдство“, като ще се обхванат повечето от подсекторите - говедовъдство, овцевъдство, свиневъдство, птицевъдство, рибовъдство, пчеларство, зърнопроизводство, овощарство, зеленчукопроизводство и др.

Един от приоритетите ще бъде компенсирането на фермерите за претърпени щети вследствие на различни метеорологични, климатични и природни условия – болести, природни бедствия, неблагоприятен климат. В тази връзка и е един по-широк фокус ще се предоставят средства с цел насърчаване на стопанствата към застраховане на продукция и имущество.

"Популяризирането на застраховането и увеличаването на неговия дял сред фермерите има потенциала да отвори един допълнителен резерв за обезщетяване на отрасъла при причинени щети и загуби от неблагоприятни събития, като успоредно с това се намалява бремето върху държавния бюджет“, заяви Найденов.

Друг основен приоритет е повишаването на конкурентоспособността на отрасъла. От тази гледна точка е предвидено отпускането на инвестиционни помощи с цел подобряването на материално-техническата база и повишаването на производителността на фермите. Предвижда се и предоставянето на субсидирани услуги за гарантиране използването на качествен посевен материал в растениевъдството и поддържане на високо ниво на развъдната дейност в животновъдството, отбелязват от МЗХ.

Според ресорното министерството, за да се гарантира качеството и стойността на храните и суровините от животински произход, ще се работи върху компенсирането на предприятията, които имат хуманно отношение към животните. Приоритет е и популяризацията на българската селскостопанска продукция на външните пазари. Фермерите ще бъдат допълнително подпомагани, за да се насърчава участието им в регионални, национални и международни изложения и панаири.

Мирослав Найденов каза още: „За първи път, МЗХ въведе публично оповестяване на ефекта от държавните помощи чрез публикуване на междинни икономически анализи. Стойностните показатели на тази структуроопределяща политика и занапред ще следват тенденцията от изминалия тригодишен период, през който държавата е подпомагала земеделието с около четвърт милиард лева под формата на държавни помощи“.

Земеделският министър подчерта, че финансирането на земеделието се осъществява за сметка и съобразно възможностите на държавния бюджет чрез политиката на държавни помощи. Като допълнителен инструмент за подкрепа на отрасъла те се предоставят строго целенасочено и към тях се прибягва само при необходимост и в изключителни случаи.

"Държавните помощи не са универсален всеобхватен инструмент за субсидиране на земеделието - недопустимо е подпомагане по отношение на цена или количество продукция, тъй като оказването на такъв род държавна подкрепа представлява оперативна помощ, която е несъвместима с правилата на съюза за държавните помощи в земеделието“, обясни Найденов.